Решение № 4176 от 11.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4176 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100507708 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 78 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 15414/08.04.2024 г. по регистъра на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, депозирана от длъжника по изпълнението Столична община, ЕИК *******, срещу Разпореждане от 22.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248380400947 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което е уважено частично възражението на длъжника по изпълнението да се намали адвокатското възнаграждение от 450 лв. на 200 лв., като частният съдебен изпълнител е намалил същото на 350 лв.

Жалбоподателят счита, че адвокатското възнаграждение било прекомерно, тъй като било само за образуване на изпълнителното дело, последното не представлявало фактическа или правна сложност и не били извършвани последващи действия по водене на делото. Излага аргументи, че и таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ не била определена правилно с оглед т. 27а ТТРЗЧСИ и следвало да се вземе предвид само вземането, предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските в изпълнението. Оспорва да е платено адвокатското възнаграждение. Моли съда да намали адвокатското възнаграждение на 200 лв. /240 лв. с ДДС/, както и да намали съответно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ или да отмени изцяло адвокатското възнаграждение поради липса на доказателства за заплащането му.

1

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело – З. С.С., ЕГН **********, в предоставения срок за отговор не е изразил становище.

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител е посочил, че определеното възнаграждение не е прекомерно, съобразено е с минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. и с правната и фактическата сложност на делото. Оспорва представителството на пълномощника на взискателя да е само за образуване на изпълнителното дело, като излага съображения, че адвокатското възнаграждение се определя към подписване на договора за правна помощ и е платимо авансово.

Съдът като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20248380400947 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Съгласно същите изпълнителното дело е образувано по заявление от 12.03.2024 г. на З. Ставрев срещу Столична община за събиране на сумите по изпълнителен лист, издаден на 11.03.2024 г. по в.гр.д. № 2078/2023 г. по описа на САС, ГК, 2 с-в, за сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания на здравето, настъпили на 31.03.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на деликта – 31.03.2022 г., до окончателното изплащане на сумата. Взискателят е помолил частния съдебен изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способите за изпълнение на събиране на вземането.

Заявлението е подадено от представител – адв. М.С., като е представен и договор за правна защита и съдействие с предмет представителство по изпълнително дело № 20248380400947 по описа на ЧСИ М.Б.. Договореното възнаграждение е в размер на 450 лв. Не са представени доказателства за заплащането му.

На 14.03.2024 г. Столична община е получила покана за доброволно изпълнение, с която е уведомена, че следва да заплати сумите по изпълнителния лист – 35 000 лв. – главница, и 8 287,46 лв. – лихва за периода от 31.03.2022 г. до 12.03.2024 г., разноски в размер на 450 лв. за адвокат по изпълнителното дело, 48 лв. – такси по т. 1 и т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, и 3 413,10 2 лв. – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, или общо дължима сума в размер на 47 198,56 лв.

С молба от 22.03.2024 г. длъжникът по изпълнението Столична община е възразил срещу размера на начисленото адвокатско възнаграждение, като е поискал същото да бъде намалено от 450 лв. на 200 лв. С разпореждане частният съдебен изпълнител е уважил частично искането – намалил е възнаграждението на 350 лв.

Със съобщение от 25.03.2024 г., получено от Столична община на 26.03.2024 г., длъжникът по изпълнението е уведомен за намаляването на адвокатското възнаграждение от 450 лв. на 350 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу акт, подлежащ на обжалване, внесена е дължима такса. Съдът констатира, че жалбоподателят е отправил искане за отмяна на постановлението на частния съдебен изпълнител в частта, с която е определил адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника по изпълнението, поради непредставяне на доказателства за заплащане на същото, но не е направил такова възражение в производството пред частния съдебен изпълнител.

Жалбоподателят също излага съображения, че при определяне на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ следвало да се вземе предвид само вземането, предмет на изпълнителния лист, но не и таксите и разноските в изпълнението, като такова възражение също не е направено в производството пред частния съдебен изпълнител. Поради това съдът счита, че жалбата в тази част е недопустима, тъй като не е спазен процесуалният ред първо да се възрази пред частния съдебен изпълнител, поради което същата следва да се остави без разглеждане. В останалата част жалбата е допустима.

Разгледана по същество в допустимата част жалбата е основателна.

Компетентен да се произнесе по искане за изменение на начислени разноски по изпълнителното производство е съдебният изпълнител, чийто акт, постановен по възражение на длъжника срещу размера на разноските, подлежи на съдебен контрол.

Предмет на проверката при жалба по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК са 3 всички сторени в изпълнителното производство разноски, възложени на длъжника, включително тези за адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело, направени от взискателя.

Безспорно по делото и установено от представените доказателства е обстоятелството, че взискателят е възложил на адвокат представителството по процесното изпълнително дело, за което е уговорена сумата от 450 лв.

Установи се от представените документи, че частният съдебен изпълнител е намалил по възражение на длъжника възнаграждението за адвокат от 450 лв. на 350 лв.

Съдът счита, вземайки предвид характера на действията, извършени от представителя на взискателя по изпълнителното дело, че правната и фактическата сложност на делото не предполага възлагане в тежест на длъжника на разноски на взискателя за адвокат за образуване на делото в размери, по-големи от минималните, определени в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата към 12.03.2024 г. /датата на договора за правна защита и съдействие/.

Действията по изпълнителното дело се изчерпват с подаването на заявлението за образуване на същото, в което е посочено частният съдебен изпълнител да извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да определи на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ способите за изпълнение на събиране на вземането. Посочването на способ за изпълнение, в случая възлагането на частния съдебен изпълнител да избере такъв, е част от задължителното съдържание на молбата/заявлението за образуване на изпълнително дело, поради което следва извод, че към този момент не следва да се начисляват разноски в тежест на длъжника за водене на делото.

Договорът за правна защита и съдействие е разновидност на договора за поръчка и предпоставя възникване на вземане за заплащане на възнаграждение за водене на производството вследствие на осъществено представителство. След като не са представени доказателства за осъществено такова представителство, разноски в тежест на длъжника за водене на изпълнителното дело не се дължат.

Водим от горното съдът приема, че отговорността на длъжника пред взискателя за разноски следва да се намали до 200 лв., които представляват разноски за адвокатско възнаграждение по образуване на делото.

4

При този извод съдът следва да обсъди и искането на жалбоподателя за намаляване на начислената от частния съдебен изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Същата следва да се изчисли на база сума за разноски за адвокат в размер на 200 лв., а не на 450 лв., поради което и на основание т. 26, б. „г“ ТРРЗЧСИ дължимата пропорционална такса е в размер н а 3395,10 лв. Частният съдебен изпълнител е изчислил такса в размер на 3413,10 лв., поради което същата следва да се намали с 18 лв.

С оглед на горните изводи на съда, жалбата е основателна за сумата от 150 лв. разноски за възнаграждение за адвокат и за сумата от 18 лв. такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

По отговорността за разноски:

Съдът приема, че в производство по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК разноски н е се дължат и общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК е неприложимо в тази хипотеза. Тези си изводи съдът прави, като съобразява характера на производството. От начислените по изпълнителното дело разноски може да се оплакват както взискателят, така и длъжникът. Възражението на която и да е от страните в изпълнителното производство се разглежда от съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от решението на последния, може да сезира окръжния съд с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Съдът приема, че в този случай е налице производство, аналогично на това по чл. 248 ГПК, поради което не следва да се дължат нови съдебни разноски за провеждането му.

Предметът на производството по чл. 248 ГПК, съответно по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови съдебни разноски в процес относно разноски. В този смисъл са Определение № 254/05.08.2020 г. по ч.т.д. № 810/2020 г. на ВКС, 1-во ТО; Определение № 278/01.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1338/2020 г. на ВКС, 3-то ГО; Определение № 75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г. на ВКС, 3-то ГО. Предвид горните мотиви искането за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство не следва да се уважава.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

5

ОСТАВЯ

БЕЗ

РАЗГЛЕЖДАНЕ ж а л б а т а в частта, с която жалбоподателят иска да се отмени постановлението на ЧСИ М.Б., рег. № 838, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение от 12.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248380400947, в частта за разноските за адвокатско възнаграждение за 200 лв., и в частта, с която иска при изчисляване на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ да не се вземат предвид таксите и разноските по изпълнението.

ОТМЕНЯ Разпореждане от 22.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248380400947 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, с което е отхвърлено възражението на длъжника по изпълнението да се измени постановлението, съдържащо се в поканата за доброволно изпълнение, в частта за разноските, като се намалят разноските на взискателя за възнаграждение за адвокат със 150 лв. до сумата от 200 лв. и таксата по т. 26 от Тарифата със сумата от 18 лв. до сумата от 3395,10 лв., и вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ Постановление, съдържащо се в покана за доброволно изпълнение от 12.03.2024 г. по изпълнително дело № 20248380400947 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ, в частта за разноските, като НАМАЛЯВА разноските, поставени в тежест на длъжника Столична община, ЕИК *******, със сумите, както следва: със сумата от 150 лв. до сумата от 200 лв., представляваща разноски на взискателя за възнаграждение за адвокат за образуване на изпълнителното дело; със сумата от 18 лв. до сумата от 3395,10 лв. с включен ДДС, представляваща пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за такси и разноски по ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се изпрати на частния съдебен изпълнител и на страните за сведение и съобразяване.

Председател: _______________________