Определение № 134 от 11.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Варна, 11.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно частно гражданско дело № 20243100500054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на И. В. П. срещу Определение № 14778 от 13.12.2023г. по гр.д. № 14581/2023г. по описа на ВРС, LII-ри състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, в частта по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Г. Г. да заплаща на ищцата И.

В. П. сумата от по 160 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствения й ПИ с ид. ........... находящ се в гр. Варна, СО „Д. ч.“, ведно с изградената в същия вилна сграда със ЗП от 32 кв.м. с ид. .......... за времето от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното приключване на съдебното производство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на претендираните суми, като процесуално недопустимо.

В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на определението, постановяване в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Доводите в обосновка на оплакванията са, че съдът не е дал отговор на ключовия въпрос защо приел, че един и същ иск за обезщетение по реда на чл. 59 от ЗЗД е допустим до датата на предявяване на исковата молба в съда и недопустим след тази дата. Последното съставлява злоупотреба със съдийско право и укоримо неизпълнение на правосъдната му функция, както и отказ от достъп до съд, ненамиращо конституционно оправдание, нито правнологична цел в обхвата на ПЕС. Преди да прекрати производството по този иск съдът е следвало да изясни връзката между обедняването на ищеца и неоснователното обогатяване на ответника, както до датата на предявяване на иска, но и след това до окончателното приключване на ревандикационното производство, тъй като ответникът ще ползва имота и ще получава плодовете от него. За това правно положение ВРС въобще не е държал сметка при произнасянето си. С отказа на съда да приеме за 1 разглеждане предявения иск за обезщетение в частта му за времето след предявяване на исковата молба, е отнето конституционно гарантираното право за ефективна и справедлива защита в нарушение на чл. 56 от КРБ на частната жалбоподателка. В тази връзка се позовава на множество съдебна практика, вкл. и на СЕС и ЕСПЧ. Моли поради изложеното обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се приеме за разглеждане този иск като допустим.

Преписи от частната жалба не са връчени на ответника по аргумент от чл. 130, изр. 2 от ГПК.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от И. В. П. срещу Д. Г. Г. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане на установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПИ с ид. ........... находящ се в гр. Варна, СО „Д. ч.“, с площ от 700 кв.м, ведно с вилна сграда със застроена площ 32 кв.м, с ид. .........., по КККР, както и за осъждането на ответника да предаде владението върху така описаните имоти; с правно основание чл. 59 от ЗЗД осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1600 лв., представляваща обезщетение за лишаването й от възможността да ползва собствения си имот за периода от 05.04.2023г. до датата на предявяване на исковата молба в съда – 10.11.2023г., ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплаща на ищцата по 160 лв. месечно, представляваща обезщетение за лишаването й от възможността да ползва собствените си имоти в периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.11.2023г. до датата на приключване на производството за ревандикация на имотите пред всички инстанции, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

С обжалваното определение производството по делото е прекратено по последните предявените искове с извод за тяхната процесуална недопустимост.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

На основание чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита на накърнено към момента на подаването на исковата молба материално право. Когато обаче съобразно фактическите твърдения на ищеца, съобразно които ще се формират обективните предели на силата на пресъдено нещо, предявеното материално право все още не е възникнало в обективната действителност, респ. когато то не е годно за принудително удовлетворяване /не е настъпила неговата изискуемост/, не е налице правен спор, който да бъде разрешен от съда със сила на 2 пресъдено нещо. Следователно, към този момент не е породена и една от абсолютните положителни процесуални предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на правото на иск – правният интерес.

Предявен в случая е иск за обезщетение от неоснователно обогатяване за предстоящо и неопределено във времето ползване на ответника – несобственик вследствие на което ищецът – собственик ще бъде лишен от ползването на собствеността си – от момента на предявяване на исковата молба в съда до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции.

Действително, съгласно чл. 124, ал. 2 от ГПК е допустимо да се предяви осъдителен иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, когато тяхната изискуемост ще настъпи след постановяване на решението. Предмет на иска по чл. 124, ал. 2 от ГПК може да бъде повтарящо се парично вземане на кредитора ищец спрямо длъжника – ответник, при установен източник на задължението и размер, т.е. при безспорна ликвидност.

Критерият за това кои повтарящи се парични вземания могат да бъдат предмет на защита по този ред следва да зависи от това кои парични задължения по принцип могат да се защитят чрез иск пред съда, а това безспорно са съществуващите дължими, повтарящи се вземания за суми установени по размер и падеж. Задължението по чл. 59 от ЗЗД не е от тази категория, тъй като ползването от ответника, като източник на вземането, е факт, който не е неизменим и вземането е съществуващо само и доколкото е реализиран посочения правнорелевантен факт като факт от миналото.

Доколкото в случая се касае за обезщетение за неоснователно обогатяване, а не за задължения за периодично плащане /каквито биха могли да бъдат задължения за периодични плащания, произтичащи от договор за наем например/, разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ГПК е неприложима, тъй като независимо от това, че размерът на обезщетението се изчислява на базата на пазарен наем, този факт не превръща обезщетението за неоснователно обогатяване в договорно задължение за наем с определен размер и падеж на задължението, представляващо за ищеца вземане за повтарящи се парични задължения. В случая източникът на задължението е неправомерно ползване на чужд имот без основание, който факт обаче не е безспорно установен, а тепърва подлежи на установяване, следователно ликвидността на задължението не е безспорна. От друга страна изискуемостта на следващите плащания не е предпоставено само от настъпването на срока, а от осъществяване на още един несигурен бъдещ факт – ползването без основание на чуждия имот от ответника /в аналогичен смисъл Определение № 396 от 25.06.2015г. по ч.гр.д. № 3293/2015г. на ВКС, III ГО; Определение № 123 от 27.01.2023 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4514/2022г. на ВКС, IV ГО и др./.

В уточняваща молба от 17.11.2023г. в изпълнение на дадени указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, правният интерес от така предявените искове е обоснован с разпоредбата на чл. 82 и чл. 83 от ЗЗД, които в конкретния случай не са приложими. Това е така доколкото вземането по реда на чл. 59 от ЗЗД не произтича от договор, а за времето след предявяване на исковата молба и до приключване на делото във 3 всички инстанции пораждането на задължението за обезщетение за ползване на чуждия имот без основание в бъдеще време не е сигурен факт.

Ето защо предявените в този смисъл искове се явяват процесуално недопустими, предявени при липса на правен интерес от провеждането им, поради което са били налице предпоставките за връщане на исковата молба на основание чл. 130 от ГПК. Неоснователни поради това са оплакванията в частната жалба за нарушение на ПЕС, на КРБ, както и на цитираната съдебна практика. Приемайки, че предявените искове за времето след предявяване на исковата молба са процесуално недопустими в обжалваното определение, ВРС е постановил законосъобразен и правилен съдебен акт, който не страда от визираните в жалбата пороци. Ето защо частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. В. П. срещу Определение № 14778 от 13.12.2023г. по гр.д. № 14581/2023г. по описа на ВРС, LII-ри състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е прекратено производството по делото, в частта по предявени искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника Д. Г. Г. да заплаща на ищцата И. В. П. сумата от по 160 лева месечно, представляваща обезщетение за лишаване от възможността да ползва собствения й ПИ с ид. ........... находящ се в гр. Варна, СО „Д. ч.“, ведно с изградената в същия вилна сграда със ЗП от 32 кв.м. с ид. .......... за времето от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното приключване на съдебното производство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на претендираните суми, като процесуално недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящото определение да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4