Решение № 16 от 12.02.2025, Районен съд - Разлог

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ №16 от 12.02.2025 г. по АНД №463 от 2024 г. по описа на РС-Разлог

От РП-Б., ТО-Р., е внесено постановление, с което се прави предложение за освобождаване от нак. отговорност обвиняемия Т.А.К., ЕГН*, роден на *, в г.Р., за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

В СЗ представителят на РП-Б., ТО-Р., поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия Т.А.К. наказание ,,глоба” от 2`000.00 лв.

Обвиняемият Т.А.К. в СЗ се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Изразява съжаление за извършеното деяние и моли да му бъде наложено минимално предвиденото адм. наказание.

Защитникът на обвиняемия не оспорва описаната в постановлението на прокурора фактическа обстановка, както и дадената правна квалификация на деянието. Изтъква, че е налице изключително ниска обществена опасност на деянието, тъй като извършеното от подзащитния и е изолиран случай на насилие, който се е случил вследствие от едно тежко емоционално състояние, в което се е намирал, установявайки наличие на доказателства, предвид съмненията които е имал, че съпругата му има извънбрачна връзка. Предвид това пледира за оправдателна присъда с довод, че са налице предпоставките на чл.9, ал.2 от НК.

Алтернативно пледира за освобождаване на обвиняемия Т.К. от нак. отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК, с налагане глоба в минимално предвидения размер, а именно 1`000.00 лв.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, отчитайки и разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Т.А.К. е роден на *, в г.Р., о.Р., о.Б.. Същият е осъждан за престъпление от общ характер, но e реабилитиран. Не е бил освобождаван от нак. отговорност по реда на чл.78а от НК. С деянието не са причинени съставомерни имуществени щети, както и не са налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7 от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.

От 2011 г. обвиняемият Т.А.К. и пострадалата С.С.Х. са живеели в къща в с.Ф., о.Б., о.Б., при условията на фактическо съпружеско съжителство. От съвместното си съжителство К. и Х. имат 2 малолетни деца.

След обяд на 15.02.2024 г., докато обвиняемият К. бил извън дома си, С.Х. посетила дома на съседа си Ю.В.К., който също се намирал в с.Ф., о.Б.. Около 15:00 ч. Т.К. се прибрал и след като не намерил пострадалата Х. в техния дом, решил да я потърси в дома на К. Докато бил пред къщата на Ю.К., обвиняемият Т.К. започнал да вика С.Х. по име, като едновременно с това влязъл в дома на К. и се качил по стълбите, водещи към втория етаж на къщата. Когато достигнал до втория етаж, обвиняемият К. се засякъл със С.Х. и с Ю.К., които се били насочили към изхода на къщата. След като видял Х., без да казва нищо, Т.К. и нанесъл удар с ръка в областта на лицето и напуснал къщата на Ю.К..

На следващия ден – 16.02.2024 г., С.Х. посетила личния си лекар - д-р А.Х.Ф., която и е издала мед. етапна епикриза, след което подала жалба в РУ-Б.

От заключението по назначената на досъдебното производство СМЕ се установява, че на пострадалата С.Х. са причинени средните увреждания: периорбитален хематом в ляво с изразен оток и кръвонасядане на клепачите на окото. Описаните увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети и могат да се обяснят с нанесен удар с ръка в областта на лицето. Уврежданията са довели до болка и страдание без разстройство на здравето, т.е. касае се за причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на Ю.В.К., А.Д.Х. и С.М.Х., дадени на досъдебното производство, които съдът кредитира като последователни, логични и взаимно допълващи се; от обясненията на обвиняемия, дадени в хода на съд. производство, в които той се признава за виновен; заключение по извършената СМЕ по 1 писмени данни; Етапна епикриза от 16.02.2024 г.; Заповед за незабавна защита №8 от 23.02.2024 г.; приложени 2 броя снимки към протокола за разпит на свидетеля А.Д.Х.;

Справка за съдимост на обвиняемия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия, както и другите приети по делото писмени и веществени доказателства.

Както в гласните доказателства, така и в писмените такива, не се наблюдават противоречия относно релевантните по делото факти, поради което не се налага подробен анализ и коментар на същите.

От установената по делото фактическа обстановка, съдът приема по правната квалификация следното:

Обвиняемият Т.А.К. е осъществил състав на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда, в условията на домашно насилие.

Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, е засягане на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието – като продължаваща болка.

Според настоящата инстанция, обвиняемият от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 15.02.2024 г. в къща във Ф., в условията на домашно насилие, причинил на С.С.Х. от с.Ф., лека телесна повреда, изразяваща се в периорбитален хематом в ляво с изразен оток и кръвонасядане на клепачите на окото, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Налице е изпълнително деяние, изразяващо се в противоправно действие, с което Т.К. е въздействал отрицателно в/у организма на пострадалата, предизвикал е промяна в нормалното й състояние. Той е нанесъл удари в областта на лицето на С.С.Х. Така е причинил на пострадалата периорбитален хематом в ляво с изразен оток и кръвонасядане на клепачите на окото, довели до болка и страдание.

В това се изразява и противоправният резултат, намиращ се в пряка и непосредствена причинно-следствена вр. с поведението на дееца.

В случая престъплението се явява квалифицирано по чл.131, ал.1, т.5а от НК – извършено „в условията на домашно насилие“.

Цитираната норма от особената част на НК е препращаща, а не бланкетна по отношение на този признак. Поради това за попълването й се ползва чл.93, т.31 от НК, а не дефинициите на специалните закони. Според чл.93, т.31 от НК, престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено ч/з упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

Безспорно се установи в настоящото нак. производство, че пострадалата към инкриминираната дата все още е била във фактическо съпружеско съжителство с обвиняемия, който е упражнил физическо насилие спрямо нея. За това е налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.5а от НК – телесната повреда е причинена „в условията на домашно насилие“.

Престъплението е осъществено при пряк умисъл, обвиняемият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване. Той е съзнавал, че с действията си ще причини на пострадалата телесно увреждане и е искал именно такъв вредоносен резултат. Наред с това обвиняемият е бил наясно и за обстановката на извършване на деянието, че същото е осъществено в условията на домашно насилие.

2

Като неоснователен следва да се остави довода на защитата предвид искането и за квалифициране на деянието по чл.9, ал.2 от НК. Приложението на чл.9, ал.2 от НК, изисква да бъде направен извод, че деянието макар и да съставлява престъпление от Особената част на НК, поради своята малозначителност не е общественоопасно, или неговата обществена опасност е явно незначителна. Несъмнено е, че в таза насока има значение и степента на обществена опасност на дееца, но когато тя е ниска, това не може да послужи като единствено основание за приложението на чл.9, ал.2 НК, тъй като е необходимо деянието да се отличава с визираната в закона специфика, а именно: да бъде малозначително или обществената му опасност да бъде явно незначителна. С оглед обекта на престъплението, а именно здравето, човешката цялост и телесния интегритет на дадено лице, съдът не може да определи процесното деяние като малозначително и още по-малко с незначителна степен на обществена опасност. Освен това, по настоящето дело е инкриминирано деяние със завишена степен на обществена опасност, представляващо квалифициран случай на причиняване на лека телесна повреда, извън случаите на чл.128 и 129 НК, извършено в условията на домашно насилие. Това деяние покрива признаците на престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК и неговата обществена опасност не се отличава от типичните случаи на престъпления от този вид. Ето защо, независимо от ниската степен на обществена опасност на дееца, при условие, че деянието не попада в нито една от двете хипотези на чл.9, ал.2 НК, кумулативните предпоставки на посочения текст не са налице.

При решаване на въпроса за наказанието, което следва да се наложи на обвиняемия, съдът констатира, че в случая са налице всички условия за прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно: за престъплението по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК, се предвижда наказание ,,лишаване от свобода” до 1 година или „пробация“; нарушителят е осъждан за престъпление от общ хар-ер, но реабилитиран и не е освобождаван от нак. отговорност на основание чл.78а от НК; от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. Ето защо, настоящата инстанция прие, че Т.А.К. следва да бъде освободен от нак. отговорност, като му бъде наложено адм. наказание.

При определяне размера на наказанието съдът взе предвид обществената опасност на деянието – завишена степен на обществена опасност; обществената опасност на дееца ниска, с оглед данните за личността му, които сочат, че същият е с чисто съд. минало, предвид обстоятелството, че е реабилитиран, не е освобождаван от нак. отговорност по реда на чл.78а от НК и липсват данни за извършени други общественоопасни прояви. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се възприеме и направеното самопризнание за извършеното деяние. Освен това съдът отчете и обстоятелството, че обвиняемият изразява съжаление за извършеното.

Ето защо, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът наложи на Т.А.К. адм. наказание в минималния размер - „глоба” от 1`000.00 лева. Това наказание се явява справедливо и ще даде възможност на дееца да се поправи, превъзпита, да преосмисли и коригира за в бъдеще поведението си. При определяне размера на наложената глоба, съдът съобрази и материалното състояние на обвиняемия, което се доказва от обясненията му в хода на съд. производство, от които става ясно, че към настоящият момент е безработен.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, направените деловодни разноски от 223.92 лв., представляващи възнаграждение на експерта по назначената в хода на досъдебното производство СМЕ, следва да се възложат на обвиняемия.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.....................................................

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Разлог, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галена Н. Манова-Узунова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора И. А. К., разгледа докладваното от Галена Манова-Узунова, Адм. нак. дело № 20241240200463 по описа за 2024 г.

ПРИЗНАВА обвиняемия Т.А.К., с ЕГН*, роден на *, в г.Р., с адрес *, българин, български гражданин, неженен - със средно образование, неосъждан, безработен, за ВИНОВЕН в това, че на 15.02.2024 г., около 15:00 ч. в къща, в *, при условията на домашно насилие, ч/з нанасяне на удар с ръка в областта на лицето, причинил на С.С.Х. от с.Ф., лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето /периорбитален хематом в ляво с изразен оток и крьвонасядане на клепачите на окото/ - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Разпечатката съдържа 41 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50e0099f-bcf3-4b9d-baee-5815c9f88a45