Решение № 1721 от 05.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10537/2022
- Вид
- Решение № 1721
- Подписан
- 05.04.2023
- В сила
- 05.04.2023
- Състав
- Татяна Димитрова, Калина Венциславова Станчева, Михаил Малчев
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1721 гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Татяна Димитрова
Членове:
Михаил Малчев
Калина В. Станчева като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100510537 по описа за 2022 година
Производството е образувано по реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на постановление от 27.06.2022 г. по изпълнително дело № 20227870400078, с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнителното дело по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 и срещу присъдените в изпълнителното производство държавни такси по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, постановени с покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 01.06.2022 г.
Жалбоподателят З. Д. „Е.“ АД, ЕИК ******* твърди, че отказа да се намали адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал.5 ГПК е неоснователен. Сочи, че процесуалният представител на взискателя е извършил представителство единствено във връзка с образуването на изпълнителното дело като е подал съответната молба и не е осъществил представителство по смисъла на чл.10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това делото не се ползва с фактическа и правна сложност, поради което не е оправдано в полза на взискателя да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер над сумата от 200 лв. съобразно чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Досежно определените разноски по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ твърди, че в сумата, която служи за база на изчисляването на размера им не следва да се включва задължението за разноски по изпълнителното производство, в частност тези за процесуално представителство на взискателя. Съответно моли съда да намали определените разноски по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ като извади от основата за изчисляването им адвокатското възнаграждение на представителя на взискателя.
Взискателят по изпълнително дело не представя становище относно претенцията срещу начислените по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ такси.
В законоустановения срок са депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е неоснователна. ЧСИ посочва, че процесуалният представител на взискателя е извършил действия по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата за минималните размери 1 на адвокатските възнаграждения, поради което адвокатското възнаграждение е дължимо и на двете основания и е претендирано в установения от Наредбата минимум, поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Посочва и че таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се изчислява въз основа на размера на събраните от ЧСИ суми, а те включват и дължимите на взискателя разноски за адвокатска защита.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди събраните по делото доказателства намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от лице, което има правен интерес и е съобразена със специфичните изисквания за допустимост отразени в чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК – длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Предвид приетото, същата следва да бъде разгледана по същество.
От представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело № 20227870400078 по описа на ЧСИ M. Д., рег. № 787 и район на действие СГС е образувано въз основа на молба, подадена от С.М.М., чрез адвокат П.К.. С молбата е направено за образуване на изпълнително дело срещу ЗД „Е.“ АД като за целта се изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение и едновременно с това се наложи запор върху банковите му сметки.
От изпълнителния лист, приложен към изпълнителното дело, се установява, че делото е образувано за събиране на вземане в размер на по 12 500 лв. за взискателя, представляващо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020 г. до окончателното изплащане на главниците.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника(жалбоподателя) на 01.06.2022 г. ЧСИ е поканил същия да заплати сумата по главницата, ведно със законна лихва в размер на 12 052,30 лв. общо по като е определил дължима такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 1 370,69 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв. с ДДС
Срещу определеното адвокатско възнаграждение жалбоподателят е подал възражение с искане същото да бъде намалено поради прекомерност. С обжалваното постановление от 27.06.2022 г. ЧСИ е оставил без уважение претенцията по чл. 78, ал.5 ГПК.
Недоволен от определените разноски по делото, длъжникът е подал настоящата жалба срещу постановлението от 27.06.2022 г., обективирано в поканата за доброволно изпълнение, в частта, касаеща определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така установеното настоящата съдебна инстанция намира, че подадената жалба е неоснователна, в частта, с която се иска намаляване на определеното в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение и основателна, в частта, с която се иска намаляване на определената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съображенията за това са следните:
От представените доказателства се установява, че взискателите са били представляване в хода на изпълнителното производство от адвокат при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата, поради което адвокатското възнаграждение следва да се определи въз основа на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да се пресъди в полза на адвоката.
Според чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер на 200 лв., а съобразно т. 2 от същия член за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че процесуалният представител на 2 взискателя е подал молбата за образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Размерът и начинът на определяне на адвокатското възнаграждение по делото е съгласно нормативен акт, а именно Тарифата за таксите и разноските, която произтича от Закона за частните съдебни изпълнители.
Определеното от ЧСИ адвокатско възнаграждение е в размер именно на минимума, предвиден в посочените разпоредби като за задължение от 10 000 до 50 000 лева, според Наредбата е 820 лв., поради което не подлежи на намаляване по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед изложеното подадената жалба срещу постановление за отказ за намаляване на разноски от 27.06.2022 г. по изпълнително дело № 20227870400078 по описа на ЧСИ М.Д., рег. № 787 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на определеното в полза адвоката на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение, следва да се остави без уважение като неоснователна.
При изчисляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ не са включени изпълнителните разноски, в частност адвокатското възнаграждение по делото, а същата е изчислена върху задължението, посочено в изпълнителния лист, представляващо главници и изтекли лихви.
При този изход на спора взискателят по изпълнителното производство дължи на жалбоподателя Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК ******* разноски в размер на 840 лева с включено ДДС, представляваща ½ от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата, заедно с 200 лв. за образуванена изпълнително дело на основаное чл. 10, т. 1, което възнаграждение е изцяло съобразено с разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.06.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и съобразено с разпоредбите на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
20227870400078 по
787 постановление описа за разноски по на
ЧСИ изпълнително дело
М.Д., рег.
№
№ район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 00305/01.06.2022 г. частта, с която в тежест на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ******* са определени разноски по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за сумата в размер на 840 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3