Решение № 7626 от 15.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7626 гр. София, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно гражданско дело № 20241100506895 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството е образувано по жалба на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД срещу разпореждане от 07.02.2024 г. по изп. д. № 20248380400142 по описа на ЧСИ с рег. № 838, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя – длъжник в производството – за намаляване на определените от съдебния изпълнител разноски по изпълнителното производство, дължими от длъжника за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, както и на пропорционалната такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят посочва, че изпълнителното производство в конкретния случай не се характеризира с фактическа или правна сложност, като от страна на процесуалния представител на взискателя са извършени единствено действия по образуване на производството, поради което следва да бъдат намалени разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител до минималния размер от 200 лв.

Възразява и относно това, че таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ е неправилно определена, като счита, че тя следва да се определи само върху размера на изпълняемото вземане, а не и върху разноските по изпълнението. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по жалбата адвокат Е.Б. изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че освен искането за образуване на изпълнителното производство е извършила и други действия по него – искане за извършване на изпълнителни действия, подаване на становище по искането на жалбоподателя за намаляване на разноските, като освен това извършването и на други действия е предвидено и в упълномощаването от взискателя, съответно в сключения с него договор за правна защита и съдействие. Посочва и че 1 жалбоподателят е дал повод за образуване на изпълнителното производство, като не е заплатил доброволно сумите, за които е осъден. Претендира разноски.

В мотивите си по отношение на подадената жалба съдебният изпълнител изразява становище за нейната неоснователност, като посочва, че жалбоподателят следва да дължи всички разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, тъй като не е платил доброволно нито преди образуване на изпълнителното производство, нито в срока за доброволно изпълнение.

След като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните и на съдебния изпълнител, съдът намира следното:

От представеното копие на изп. д. № 20248380400142 се установява, че изпълнителното производство е образувано на 12.01.2024 г. въз основа на изпълнителен лист от 22.12.2023 г. за събиране на сумата от 2 380 лв. Сумата, предмет на изпълнението, представлява присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страна в исковото производство, като видно от представения по изпълнителното производство договор за правна защита и съдействие взискателят адвокат С.Б. не е заплатил възнаграждение на процесуалния си представител в изпълнителното производство и ответник по жалбата адвокат Е.С.Б., поради което с молбата за образуване на изпълнителното производство се претендира заплащане на разноски за такова възнаграждение от длъжника. На 19.01.2024 г. на длъжника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата е посочен и размерът на приетите по делото за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя по чл. 38, ал. 2 ЗА, което е определено на 470 лв. (тези разноски са определени от съдебния изпълнител и с разпореждането за образуване на изпълнителното производство, както и в постановление относно разноските – и двата акта от 12.01.2024 г.). Едновременно с поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е изпратил и запорно съобщение до банката, обслужваща длъжника, което е получено на 19.01.2024 г. На 24.01.2024 г. длъжникът е подал възражение срещу размера на разноските, като с обжалваното разпореждане от 07.02.2024 г. съдебният изпълнител е отказал да намали размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение.

С оглед на изложените обстоятелства относно развитието на изпълнителното производство следва да се приеме, че към настоящия момент процесуалният представител на взискателя е извършил едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му. Посочването на изпълнителен способ в молбата – налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника – не представлява самостоятелно искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, не само защото се съдържа в молбата за образуване на делото, а не е поискано отделно, но и защото включването на такова искане е елемент от редовността на молбата за образуване на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК.

Действително към момента на подаване на настоящата жалба изпълнителното производство не е приключило, тъй като липсват данни за постъпило плащане по делото. В 2 случая обаче следва да се има предвид, че с оглед естеството на изпълнението не може да се очаква, че ще е налице необходимост от извършването на други изпълнителни действия, тъй като длъжникът е застрахователно дружество, което разполага с достатъчно средства предвид дейността си и финансовите изисквания към нея, за да заплати задължението по изпълнителния лист. В този смисъл може да се посочи, че липсата на доброволно плащане от страна на длъжника към разглеждания момент се дължи и на оправданото очакване от негова страна дължимата сума ще бъде изплатена въз основа на наложения запор върху вземанията по банковите му сметки. Това очакване следва както от обичайния начин, по който се развиват множество подобни на настоящото изпълнителни производства, а също така и от законовото изискване на чл. 508, ал. 3 вр. с ал. 1 ГПК банката да преведе дължимата сума по наложения запор на съдебния изпълнител в едноседмичен срок от получаване на запорното съобщение.

С оглед на изложените в отговора на жалбата и в мотивите на съдебния изпълнител съображения относно поведението на длъжника преди образуване на изпълнителното производство и в срока за доброволно изпълнение, следва да се посочи, че поначало самото образуване на изпълнително производство и липсата на представени от длъжника доказателства за плащане на дълга преди това (които са основание за прекратяването му и за възлагането на разноските върху взискателя съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК) предполагат, че длъжникът дължи направените разноски в изпълнителното производство, включително и за адвокатско възнаграждение на взискателя (чл. 79, ал. 1 ГПК). Това обаче не означава, че длъжникът винаги трябва да заплати изцяло определените от съдебния изпълнител, съответно претендирани от взискателя, разноски по изпълнението.

Напротив, той може да възрази по тези разноски, като те следва да бъдат съобразени с реално предприетите и необходими действия в изпълнителното производство както от съдебния изпълнител, така и от взискателя, съответно от неговия процесуален представител (поради това длъжникът има и право да обжалва разноските по изпълнението – чл. 435, ал.

2, т. 7 ГПК).

По изложените съображения трябва да се приеме, че в случая не следва да се дължат разноски на процесуалния представител на взискателя за защитата на взискателя по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Поради това разноските за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство и следва да се определят на 200 лв. (което съответства и на чл. 10, т. 1 от Наредбата за възнаграждения адвокатска работа). Следва да се заплати именно този минимален размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнително производство в случая.

Съгласно т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист. Поради това при изчислението в 3 размера на паричното вземане, от което се определя, не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателите. Това следва от забележките към т. 26 от Тарифата и по-специално т. 4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, дължими от взискателя и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника. Макар тези разноски да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в паричното вземане, съобразно което се изчислява таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ.

В случая задължението по изпълнителния лист възлиза на 2 385 лв., поради което дължимата пропорционална такса съгласно т. 26, б. „в“ ТТРЗЧСИ се равнява на 210,80 лв.

(съответно на 252,96 лв. с включен ДДС), като определената от съдебния изпълнител такса следва да бъде намалена до този размер.

По разноските:

В настоящото производство, което е такова по определения на размера на разноските, не следва да се присъждат допълнителни разноски в полза на страните, поради което на жалбоподателя не се следват разноски независимо от изхода на делото.

С оглед на гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 07.02.2024 г. по изп. д. № 20248380400142 по описа на ЧСИ с рег. № 838, с което е оставено без уважение искането за намаляване на определените разноски по изпълнителното делото, като:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя С.В.Б. на 200 лв. и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 252,96 лв. (с включен ДДС).

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4