Определение № 336 от 16.08.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 336 гр. Смолян, 16.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20245400500141 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от адвокат С. П., пълномощник на Н. Д.

В., да бъде допълнено въззивното решение по настоящото дело с № 138/04.07.2024 г. в частта за разноските, като бъде осъдено „К. И.“ АД-гр.С. да заплати на адвоката-пълномощник на осн.чл.32, ал.2 ЗАдв сумата от 400 лв., представляваща възнаграждение за въззивното производство; както и сумата от 66 лв. деловодни разноски на Н. В..

От насрещната страна „К. И.“ АД-гр.С., чрез пълномощника адв.С. М., е подаден отговор по чл.248, ал.2 ГПК, с който се иска оставяне на молбата без уважение; евентуално – да се присъди възнаграждение в размер, по-нисък от претендирания, тъй като дружеството своевременно е направило възражение за прекомерност с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, която да оправдава така искания хонорар. Иска се съдът да съобрази и частичното уважаване на въззивната жалба на Н. В..

Съдът намира, че молбата е допустима – подадена е в срок от легитимирано лице, а по същество – основателна за част от претендирания размер на адвокатското възнаграждение и държавна такса.

Предмет на въззивното обжалване на Н. В. по настоящото дело е решението на Девинския районен съд с № 133/07.12.2023 г. по гр.д. № 1

244/2023 г. в частта му, с която е прието за установено по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Н. В. дължи на „К. И.“ АД-гл.С. сумата от 134,50 лв. законна лихва върху главницата от 1 200 лв. за периода 16.12.2021 - 07.04.2023 г., както законната лихва върху същата главница от 1 200 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.

С въззивното решение жалбата на В. е уважена частично, като е прието, че тя не дължи горните 134,50 лв. лихва, решението на РСДевин в тази част е отменено и искът за същата лихва – отхвърлен. В останалата част, с която е прието, че В. дължи на дружеството и законната лихва върху главницата от 1 200 лв. от подаване на заявлението – 07.04.2023 г., до окончателно плащане, решението е потвърдено, т.е., въззивната жалба не е уважена.

С въззивното решение настоящият състав действително е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските.

Няма спор и е видно от договора за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г., приложен към въззивната жалба, че адвокат С. П. представлява Н. В. безплатно на осн.чл.38, ал.1, т.3 ЗАдв – съдействие на близък. Още с въззивната жалба е направено искане на В. да се присъдят разноските.

С изпратена до съда писмена молба с вх.№ 1947/20.05.2024 г. пълномощникът на въззиваемото дружество „К. И.“ АД-гр.С. адв.С. М., освен друго, прави изрично възражение за прекомерност, в случай, че не са съгласно Наредба № 1 за минималните размери.

Установява се по делото, че от адв.С. П. на 31.05.2024 г. са изпратени на ел.поща на съда документи, но, поради деловоден пропуск, същите са разпечатани и докладвани на съда чак на 01.07.2024 г., като са входирани към молба с вх.№ 2538/01.07.2024 г. и съдържат тази молба, писмена защита и списък на разноските. Отново с молбата се иска присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивният съд намира, че следва да се осъди въззиваемото дружество да заплати на Войвовода направените от нея разноски за държавна такса по въззивната жалба в размер на 33 лв. поради уважаване само на едната част от въззивната жалба.

2

Относно възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАдв, при съобразяване решението на СЕС по дело С-432/22 от 25.01.2024 г., въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат С. П. сумата от 200 лв. - при обжалваем интерес от 134,50 лв., относно които въззивната жалба е уважена, липсата на фактически и правна сложност, наличието на съдебна практика по спорния въпрос, в това число – на ВКС, цитирана от въззивния съд, обема и вида на извършената от пълномощника работа, хонорар от 400 лв. би се оказал несъразмерен.

Неоснователен е доводът в отговора на молбата, че липсвали доказателства за обстоятелството, въз основа на което на В. е предоставена безплатна правна помощ. В тези хипотези, след като е налице доказателство, че страните са се съгласили защитата да е безплатна на което и да е от трите основания по ал.1 на чл.38 ЗАдв – договорът за правна защита и съдействие на л.9 от въззивното дело, наличието им не се изследва от съда.

По изложените съображения и на осн.чл.248 ГПК

Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 138/04.07.2024 г. по настоящото В.гр.дело № 141/2024 г. на Смолянския окръжен съд в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „ К. И.“ АД-гр.С., ЕИК ********, да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, направените във въззивното производство разноски за държавна такса според уважената част от жалбата в размер на 33 лв./тридесет и три лева/.

ОСЪЖДА „ К. И.“ АД-гр.С., ЕИК ********, да заплати на адвокат С.

Ж. П., от Адвокатска колегия – П., ул.С. № *, ет.*, офис *, на осн.чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв възнаграждение в размер на 200 лв./двеста лева/ за въззивното производство за процесуално представителство на Н. Д. В..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4