Решение № 9889 от 09.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2542/2023
- Вид
- Решение № 9889
- Подписан
- 09.06.2023
- Състав
- ДИМИТЪР КУРТЕВ ДЕМИРЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 9889 гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело № 20231110102542 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
С искова молба ищецът Н. А. В. е предявил отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 ГПК против „Т--“ за признаване за установено, че ищецът конституиран като длъжник по изп. д. № 20178440405088 по описа на ЧСИ С---, рег. № 844 на КЧСИ, в качеството му на наследник на първоначалния длъжник - А- В. (починал на 30.08.2021г.), не дължи на ответника вземания по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 36439/2017г. по описа на СРС, 156 състав, въз основа на който изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20178440405088 по описа на ЧСИ С---, рег. № 844 на КЧСИ. Твърди, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, вкл. към датата на подаване на исковата молба вземането по изпълнителния лист е недължимо, като погасено с изтичането на тригодишен давностен срок от датата на образуване на изпълнително дело- 07.12.2017г.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който намира предявения иск за неоснователен, тъй като вземанията по изп.д. № 20178440405088 по описа на ЧСИ С--, рег. № 844 на КЧСИ, били дължими към датата на предявяване на исковата молба.
Ответникът твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК бил издаден изпълнителен лист от 20.09.2017г., въз основа на който на 07.12.2017г. било образувано изпълнително дело № 20178440405088 по описа на ЧСИ С---, рег. № 844 на КЧСИ, по което на 28.02.2018г. било изпратено уведомление до А- В.- наследодател на ищеца, за образуваното изпълнително дело, на 28.02.2018г. били наложени и запори върху банковите му сметки, разкрити в „Ю----“ АД и „Б-“ АД, така и с молба с вх. № 46733/21.10.2019г. ответникът поискал извършването на справки и налагането на запори върху вземанията на А- В., на 18.12.2019г. бил наложен запор по негова банкова сметка, открита в „Обединена българска банка“ АД. Твърди и че на 18.08.2021г. отново било 1 изпратено уведомление до А- В. за образуваното изпълнително дело и в същото било обективирно искане да изпълни доброволно задължението си. Оспорва вземането да е погасено по давност с доводи, че за периода от смъртта на наследодателя на ищеца до конституирането му като длъжник в хода на изпълнителното производство давност по отношение на процесното вземане не е текла. Твърди, че с молба с вх. № 1965/11.01.2023г., депозирана по изпълнително дело, ищецът Н. А. В. заявил, че приема наследството на починалия А- В., като от този момент изпълнителното производство е възобновено и давностният срок е продължил да тече. Поддържа, че по отношение на процесните вземания е приложима петгодишната погасителна давност, доколко се касае за вземане по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като давността е прекъсвана многократно с предприетите изпълнителни действия, поради което и същото е дължимо.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника има издаден изпълнителен лист от 20.09.2017 г. по ч.гр.д. № 36439/2017г. по описа на СРС, 156 състав. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. д. № 20178440405088 по описа на ЧСИ С---, рег. № 844 на КЧСИ. По изпълнителното дело от ищеца, като наследник на първоначалния длъжник- А- В., ЕГН **********, починал на 30.08.2021г., се претендира сумата в общ размер от 1220.55 лв., от която: сумата от 1168.69 лв.– главница за неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 26.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 51.86 лв.– главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 134.36 лв.- лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 26.05.2017г., както и разноски- за д.т. в размер на 27.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
От приобщеното ч.гр.д. № 36439/2017г. по описа на СРС, 156 състав, се установява, че на 21.06.2017г. има издадена заповед по чл.410 ГПК, с която е разпоредено А- В. да заплати на ответника сумите, както следва: общо 1220.55 лв., от която: сумата от 1168.69 лв.– главница за неплатена стойност на топлинна енергия за периода от 15.10.2015г. до 26.05.2017г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 51.86 лв.– главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 02.06.2017г. до изплащане на вземането, сумата от 134.36 лв.- лихва за забава за периода от 15.10.2015г. до 26.05.2017г., както и разноски- за д.т. в размер на 27.10 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Заповедта е влязла в сила на 26.08.2017г., като на 20.09.2017г. въз основа на влязла в сила заповед е издаден изпълнителен лист.
2
От приобщеното по делото заверено копие на изп.д. № 5088/2017 по описа на ЧСИ Я-----в, рег.№ 844 на КЧСИ, се установява, че същото е образувано по молба на ответника на 07.12.2017г. въз основа на изпълнителния лист от 20.09.2017г. В молбата за образуване е поискано образуване на изпълнително дело и предприемане на изпълнителни действия, вкл. на съдебния изпълнител е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението.
След образуване на изп.д. са извършвани следните изпълнителни действия: изпратени запорни съобщения на 06.03.2018г. (л.20, 21). С молба от 21.10.2019г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия налагане запор върху трудово възнаграждение и насрочване на опис на движими вещи (л.35). Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки от 27.12.2019г. (л.47, л.48). Установява се, че А- В. е починал на 30.08.2021г., като е оставил за наследник ищецът Н. А. В. (съгласно удостоверение за наследници л.71). Съгласно разпореждане от 15.11.2021г. е изпратено съобщение за конституиране на наследник от 29.11.2021г. (л.73). След това с молба от 07.12.2021г. ответникът е поискал налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение (л.80). На 19.12.2022г. е наложена възбрана върху недвижим имот, вписана в Служба по вписванията. С молба от 11.01.2023г. ищецът е уведомил ЧСИ, че приема оставеното от баща му наследство. С разпореждане от 13.01.2023г. ищецът е конституиран като длъжник по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск по чл.439 ГПК.
С оглед твърденията на страните и предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право. Предвид наведените основания за недължимост на сумата, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, респ. в тежест на ответника е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, е станал титуляр на оспорените вземания по силата на валидно сключени договори за цесия, за които длъжникът е бил уведомен.
Съдът приема, че искът е допустим и за ищеца е налице правен интерес от предявяването му.
Не се спори между страните, че ответникът е разполагал с вземане в претендирания размер срещу наследодател на ищеца, което е подлежало на принудително изпълнение.
3
Спорът е концентриран върху това дали след издаване на изпълнителния лист е изтекла необходимата давност, съответно дали същата е била прекъсната с извършвани действия по изпълнение, които прекъсват погасителната давност.
По първият спорен въпрос – за приложимата давност, съдът приема, че доколкото изпълнителният лист е бил издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, то с оглед чл.117, ал.2 ЗЗД приложимата давност е общата 5г. давност за вземанията (в който смисъл са и Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1772/2021г. по описа IV г.о. на ВКС, Решение № 118/07.07.2022г. по гр.д. № 4063/2021г. на Трето г.о. на ВКС).
По следващия спорен въпрос – извършвани ли са изпълнителни действия, прекъсващи давността и има ли 5г. период между действията, през който да е изтекла погасителната давност:
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсват давността предприемането на конкретни изпълнителни действия (независимо дали прилагането им е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по възлагане по чл.18 ЗЧСИ), като прекъсват давността – насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, но не и действия по образуване на изпълнителното дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, извършване на справки, набавяне на документи, книжа и др. Така и когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Всички от цитираните изпълнителни действия (вкл. искането за извършване на такива) според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността.
В конкретния случай, въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист, с молбата за образуване на изпълнително дело е възложено на съдебния изпълнител предприемане на изпълнителни действия, което според мотивите на цитираното ТР2/15 съставляват действия, прекъсващи давността. След образуване на изпълнителното дело (07.12.2017г., с молба, в която е възложено по чл.18 ЗЧСИ определяне начина на изпълнението) са извършвани действия, прекъсващи давността, както следва: изпратени запорни съобщения на 06.03.2018г. (л.20, 21); с молба от 21.10.2019г. взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия (л.35); запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки от 27.12.2019г. (л.47, л.48); с молба от 07.12.2021г. ответникът е поискал налагане на запор върху банкови сметки, трудово възнаграждение (л.80); на 4
19.12.2022г. е наложена възбрана върху недвижим имот.
Съдът приема, че давността не е изтекла, защото са извършвани действия, прекъсващи давността по см. на чл. 116, б. „в“ ЗЗД вр. приетото в ТР 2/15 по т.д. 2/13 на ОСГТК на ВКС, а именно с описаните по-горе действия, като между поисканите и изпълнени изпълнителни действия не е изминал 5г. давностен срок. Това е така, защото в чл.
116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането действия за принудително изпълнение. Настъпването на перемпцията е без правно значение за давността и не изключва правото на принудително изпълнение и след настъпването й правото на принудително изпълнение може да съществува, но въпреки това чл. 433, ал. 1, т.
Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50dea79a-73cb-4107-932f-6ed29c05fd6a