Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 828 от 13.07.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1065/2023
Вид
Решение № 828
Подписан
13.07.2023
В сила
13.07.2023
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Кристиян Антониев Попов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Бургас, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

К. Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20232100501065 по описа за 2023 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на С. М. И. –ищец по гр.д.

№7511 /2022 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № *06/29.03.2023 год. постановено по същото дело в частта ,с която са отхвърлени съединените искове на въззивника за осъждане на ответницата Д.

Г. да заплаща на малолетните си деца Т.С. И. месечна издръжка в размер над 220 лв. ,както и на малолетния К.С. И. – издръжка над определения размер от 200 лв. месечно ,чрез техния баща и законен представител -С. И. ,начиная от 21.11.2022 г. до настъпването на законни причини за изменавянето или прекратяването им .

Въззивникът изразява недоволство от решението в атакуваните части , като счита същото за неправилно и необосновано.

Сочи се ,че ,определяйки месечните издръжки за детето Т. в размер на 22 лв. и за детето К. в размер на 200 лв. ,съдът е излязъл извън рамките ,определени в разпоредбата на чл. 142 ал. 1 СК .В производството са събрани 1 доказателства според въззивната страна за реализиране от ответницата на доходи извън страната – в *** и е следвало при определяне на издръжката да се вземе за база получаваното от нея трудово възнаграждение,получавано в ***..Съдът обаче е определил размера на издръжките на базата на българското законодателство и е постановил необосновано решение.Ответницата не е оспорила исковете /с изключение на този за минало време / и не е възразила същите да се уважат изцяло.Дори са представени доказателства за изплатени издръжки за малолетните деца в размер на по 250 лв. за всяко ,което е индиция ,че майката сама е определила размерите на издръжките според възможностите си .Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства и относно специалните нужди на детето Т. ,чието покриване изисква и по-висок размер издръжка/в самия социален доклад се сочи ,че детето има здравословен проблем и е насочена да ползва социална услуга ,което е свързано с водени и посещение до центъра в Бургас и транспорт от кв. *** ,където живее. Моли се за отмяна на решението в атакуваните части и вместо него – постановяване на ново ,с което се уважат исковете изцяло и се присъди месечна издръжка за децата Т. и К. по 250 лв. месечно . .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .

Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .

Въззимаемият ответник не е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК и не взема становище по жалбата .Чрез процесуалния си представител е подал писмена молба за конкретизиране на определения с решението от 29.03.2023 г. на БРС режим на лични контакти на децата с майката ,имайки предвид ,че същата работи и живее в *** и няма възможност да ползва едномесечен отпуск ,освен това – не разполага с разрешение от бащата да пътува с децата в чужбина ,което възпрепятства личните й контакти с децата.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявени са бил искове с правно основание чл. 127 вр.чл. 143 ал. 2 и чл. 149 от СК ,като в частта ,с която родителските права по отношение на трите общи на страните деца М. И. ,Т. И. и К. И. са предоставени на бащата С. И. ;в частта ,с която е определен режим на лични отношения между децата 2 и майката Д. Г. и в частта относно определена месечна издръжка за детето М./в размер на 250 лв. /,която майката да заплата на детето чрез неговия бака и законен представител ,решението е влязло в сила и не следва да бъдат преразглеждани въпросите относно личните контакти на майката с децата ,както се настоява от ответницата в писмената й молба ,депозирана пред настоящата инстанция ,независимо от „новонастъпили обстоятелства „ /по нейни твърдения /.

Делото е висящо единствено в частта относно определения размер на месечните издръжки за децата Т. и К.,по специално – в частта ,с която са отхвърлени претенциите на бащата за осъждането на ответницата да заплаща месечна издръжка за детето Т. в размер над определения размер от 220 лв. до претендирания от 250 лв. и за детето К. – над уважения размер от 200 лв. до претендирания от 250 лв.

Безспорно е по делото ,че страните са родители на малолетните деца Т.С. И. /род.на **.**.20** г./и К. И. /под. на **.**.20** г. /,родителските права по отношение на които са предоставени на бащата С. М. И. ,като безспорен е фактът ,че от момента на раздялата на страните за трите им деца се грижи единствено бащата.

Установено е по делото ,че майката на децата живее и работи в ***,където пребивава легално и е на трудов договор с 40-часова работна седмица .Всъщност ответницата се е явила лично в съдебно заседание пред първоинстанционния съд и чрез процесуалния си представител е заявила ,че оспорва претенциите за издръжки само за минал период ,като е твърдяла ,че издръжките за минало време са платени .Претендираният размер издръжки по 250 лв. месечно за всяко от децата не е оспорен .Нещо повече – представени са били платежни бележки за изплатени издръжки за децата ца м. януари 2023 г.по 250 лв. за всяко дете ,което е индиция ,че майката сама е определила размера и възможността да заплаща издръжки в този именно размер .И пред настоящата инстанция не се оспорва въззивната жалба ,както и искането за уважаване на исковете за издръжки в претендирания размер от 250 лв. за всяко от децата .При така установените доходи на родителите с оглед потребностите на децата и възможностите на родителите преценката на настоящия съд е ,че претендираните от бащата издръжки за децата от по 250 лв. месечно за всяко дете следва да бъдат присъдени .Освен всичо друго 3

,пред първоинстанционния съд са събрани доказателства и за специалните нужди на детето Т. ,чието покриване обосновава наличието на по-висок размер издръжка- в самия социален доклад се сочи ,че детето Т. има здравословен проблем и е насочено да ползва социална услуга към ЦОП“Филип Кутев“-Бургас ,което пък е свързано с водене и посещение до центъра в гр. Бургас и свързаните с това транспортни разходи от кв. *** ,където живее с баща си .Този размер на издръжките , които следва да заплаща майката , е съобразен с приложените по делото доказателства.

Следва да се подчертае ,че задължението за заплащане на издръжка на непълнолетно дете е безусловно ..Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 и 2 от СК предвижда ,че родителите дължи издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца ,независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и са длъжни съобразно своите възможности и материално състояние да осигурят условия на живот ,необходим за развитието на детето .Правото да получи издръжка е безусловно ,като е достатъчно наличието на качеството „непълнолетно лице „ по отношение на претендиращия издръжката ,като размерът на издръжката съгласно чл. 142 от СК се определя в зависимот от две величини –нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете ,равна на една четвърт от минималната работна заплата .Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане ,здравословното състояние ,възраст ,нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности .Тук следва да се преценяват нормалните , ежедневните нужди на децата от храна , облекло , ученически пособия и т.н.По отношение средствата ,необходими за отглеждането и възпитанието на децата Т. /на * години / и К./на * години / следва да се посочи например ,че съгласно чл. 49 ал. 2 от ППЗЗДет ,който регламентира издръжката ,която осигурява държавата ,се гарантира издръжка за деца от 7 до 14 години издръжка в размер на 3,5-кратния размер на гарантирания минимален доход за страната ,а в чл. 50 от ППЗЗДет се гарантира същата издръжка за деца ,настанени за отглеждане в приемно семейство .Съгласно ПМС № 305/2017 г. месечния размер на гарантирания минимален доход е 75 лв. –т.е. за деца над 7 години гарантираната издръжка е в размер на 262,5 лв. месечно .Така посоченият размер на средствата за издръжка е критерий за минимален и жизнено необходим размер на 4 средствата за отглеждането на едно дете и за което поради липса на средства или на отглеждане от двама родители ,на настанени за отглеждане в приемно семейство или с ниски доходи е предвидена социална защита от държавата с посочения размер на средствата на база на възрастта на детето и размера на гарантирания минимален доход в страната .В случая издръжката за децата следва да бъде определена така ,че на тях да бъде дадена възможност за отглеждане , задоволяване на всички жизнени потребности ,така ,както децата биха били отглеждани и в семейството от двамата родители ,ако живеят заедно .

Затова и с оглед волята на страните съдът счита ,че в частите ,с които исковете за издръжка на малолетните деца Т. и К. са отхвърлени за сумите над претендирания размер от 220 лв. месечно за детето Т. до претендирания размер от 250 лв. месечно ,както и над уважения размер от 200 лв. месечно за детето К. до претендирания от 250 лв. месечно,следва да бъде отменено и вместо него – исковете за издръжка на двете деца –да бъдат изцяло уважени .

По тези съображения Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № *06/29.03.2023 г. постановено по гр.д. № 7511/2022 г. по описа на Бургаския районен съд В ЧАСТТА ,с която са отхвърлени исковете за осъждане на Д. Т. Г. ,ЕГН ********** да заплаща на малолетното си дете Т. С. И. ,ЕГН ********** ,действащо чрез своя баща и законен представител С. М. И. ,ЕГН **********в размер над 220/двеста и двадесет /лева до претендирания размер от 250 лв.,както и на малолетното си дете К.С. И. ,,ЕГН **********,действащо чрез неговия баща и законен представител С. И. в размер над 200 лв. до претендирания размер от 250 лв. месечно ,начиная от 21.11.2022 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването им и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на на малолетното си дете Т. С. И. ,ЕГН **********

,действащо чрез своя баща и законен представител С. М. И. ,ЕГН **********,с адрес - *** ,кв.*** ,ул. „*** *** „ № *, месечна издръжка общо в размер на 250 /двеста и 5 петдесет /лева, начиная от 21.11.2022 г. до настъпването причини за изменяването или прекратяването й. на законни

ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на на малолетното си дете на малолетното си дете К.С. И. ,,ЕГН **********,действащо чрез неговия баща и законен представител С. М. И.

,ЕГН **********,с адрес - *** ,кв.*** ,ул. „*** *** „ № *, месечна издръжка общо в размер на 250 /двеста и петдесет /лева, начиная от 21.11.2022 г. до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването й.

ОСЪЖДА Д. Т. Г. ,ЕГН ********** да заплати по сметка на БОС допълнителна държавна такса в размер на 115,20 лв. .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6