Решение № 104 от 21.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Бургас, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Даниел Н. Марков

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора К. Ил. С. като разгледа докладваното от Даниел Н. Марков Наказателно дело за възобновяване № 20222000600231 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано след като с решение № 113/02.11.2022година, постановено по н.д. №493/2022година на ВКС, ІІІ н.о., е оставено без уважение искането на осъдения С. К. Г. за възобновяване на основание чл. 423, ал. 1 от НПК на наказателното производство по НОХД № 4/2019 година по описа на Районен съд - Несебър и искането изпратено на Апелативен съд-Бургас за преценка и произнасяне по заявените в него оплаквания, относими към основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Доколкото съдебната фаза е протекла без личното участие на осъденото лице, основното оплакване в депозираното от него искане за възобновяване е било свързано с основанието по чл. 423 от НПК и е било предмет на разглеждане в образуваното н.д. №493/2022година на ВКС, ІІІ н.о.

Поради това и при безспорно установеното знание за образуваното и водено срещу него наказателно производство, единствените ангажирани от осъдения аргументи са свързани с призоваването му и доколкото касаят проведената процедура по чл.269, ал.3 от НПК, следва да бъдат обсъдени от настоящия състав в аспекта на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

1

В съдебно заседание пред Апелативен съд –Бургас, искателят С. Г. се явява лично и със служебно назначения му защитник адв.К.К. от АК-Бургас, като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело.

Служебният защитник в защитната си реч развива доводи за явна несправедливост на наказанието от две години и шест месеца лишаване от свобода, както и за нарушено според него право на защита, защото постановената присъда не била обжалвана от участвалия в досъдебното и първоинстнационно дело служебен защитник. Счита, че едновременно с възобновяването на наказателното производство по НОХД №4/2019 год. на Районен съд-Несебър, следва да бъде възобновено и ЧНД №1779/2019 г. по описа на същия съд, приключило с определяне на общо наказание на осъдения по влезли в сила присъди, сред които тази, предмет на настоящото производство. Моли наказателното производство по НОХД №4/2019 год. на Районен съд-Несебър да бъде възобновено и изменена присъдата, като бъде намален срока на наказанието лишаване от свобода на две години.

Осъденият поддържа доводите на защитника си и заявява, че желае възобновяване на делото, за да постигне споразумение с прокурора.

Алтернативно, моли да ми бъде намалено наказанието му.

Представителят на БАП дава заключение, че искането е неоснователно, тъй като изводите за виновността на подсъдимия в осъществяването на престъпленията по чл.343б, ал. 1, чл. 345, ал. 1 и по чл. 343в, ал 2 от НК, за които е осъден, са направени при обективно, всестранно и пълно изследване от НРС на всички обстоятелства по делото, а наложените за тях наказания са справедливи и съответни на обществената опасност на деянията и дееца.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Същото е подадено от процесуално легитимирано лице. Предмет на искането е акт от кръга на посочените в чл. 419, ал. 1 НПК - присъда № 81 от 19.11.2019г., постановена по НОХД №4/2019 година на Районен съд-Несебър. Искането е подадено на 12.05.2022 година и е в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, предвид обстоятелството, че фактическото предаване на осъдения на българските власти е осъществено на 21.12.2021г.

2

Разгледано по същество искането е неоснователно.

С горната присъда Несебърският районен съд е признал подсъдимия С.

К. Г. за виновен в това, че на 15.06.2018г. в к.к.Слънчев бряг , общ.Несебър, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама – *******************, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 2,33на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден с протоколно определение от одобрено споразумение по НОХД№ 233/2003г. по описа на РС- Айтос за деяние по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 343б, ал. 2, вр. чл. 54 от НК го осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на глоба от 1000лв.

С присъдата подсъдимият е признат за виновен, че по същото време и на същото място при управление на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама – *******************, си служил с контролни знаци- два броя регистрационни табели с рег.№*******, издадени за друго МПС – лек автомобил „Опел Вектра“, с номер на рама *******************, поради което и на основание чл.345, ал.1,пр.1, вр.чл.54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Със същата присъда подс. С. Г. е признат за виновен, че по същото време и на същото място управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с номер на рама – *******************,без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП№17-0304-001026/11.05.2017г., влязло в сила на 24.17.2017г., поради което и на основание чл.343в, ал.2, вр. чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване и на глоба от 900лв.

НРС е наложил на основание чл.23, ал.1 от НК едно общо наказание на подсъдимия в размера на най-тежкото между така определените му в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединил наказанието глоба от 1000лв.

С присъдата съдът се е произнесъл по веществените доказателства и е възложил на подсъдимия направените по делото разноски.

Присъдата е произнесена в отсъствие на подсъдимия и при участието на назначения по чл. 94, ал. 1 т. 9 от НПК служебен защитник.

3

Доводът, че съдът е допуснал процесуално нарушение по чл. 348, ал. 1 т. 2 от НПК е неоснователен.

Досъдебното производство е започнало на 15.06.2018г. На 20.09.2018 г. на С. Г. е било предявено постановление за привличането му в качеството на обвиняем за извършени на 15.06.2018г. в к.к.Слънчев бряг , общ.Несебър три престъпления - по чл.343б, ал.2 от НК, по чл.345, ал.1 от НК и по чл. 343в, ал.

2 от НК и за определяне на мярка за неотклонение подписка. Това действие е извършено с личното му участие и с участие на назначения му на основание чл.94, ал.3, вр.ал.1,т.9 от НПК служебен защитник в лицето на адв.Петя Арнаудова от АК-Бургас. Подсъдимият се е задължил да не променя местоживеенето си и да се явява при призоваване –л.27-л.28 от досъд.п. На досъдебното производство той е посочил адрес за призоваване с.Мъглен, общ.Айтос. На същата дата е проведен и разпит на осъдения, който е заявил, че разбира обвинението и няма да дава обяснения. Изрично е заявил, че не желае лично на него да му бъдат предявени материалите по разследването.

Служебният му защитник е поискал да не бъде призоваван подзащитния й, като материалите бъдат предявени само на нея. На 04.10.2018г. разследването е било предявено на служебния защитник.

Обвинителният акт е внесен в съда на 03.01.2019 г., а делото насрочено за 08.02.2019г., като подс. С. Г. е бил призован на адреса, посочен в приложението към обвинителния акт. Първата призовка за подс. Г. е била върната в цялост с отбелязване от кмета на с.Мъглен, че С. Г. не е намерен в селото и по информация на съседи и познати, той е в чужбина. Това е наложило предприемане на действия по установяване на местонахождението му.

Преди началото на проведеното пред НРС открито съдебно заседание са изискани справки, от които е било видно, че осъденият не се намира в затворите и следствените арести, последният му трудов договор е прекратен на 08.102018г., а последното му излизане от Република България е на 13.10.2018 г. без информация за последващо завръщане в страната. В съдебното заседание на 08.02.2019г. подсъдимият не се е явил, но е присъствал неговия защитник. В това заседание съдът е докладвал получената от справките информация и по искане на прокурора е заменил взетата на подсъдимия мярка за неотклонени подписка с по-тежка – задържане под 4 стража, постановил е принудителното му довеждане за следващото съдебно заседание и общодържавното му издирване.

В съдебното заседание на 24.04.2019г. подсъдимият и служебно ангажирания по друго дело негов защитник не са се явили, а делото е отложено за 12.06.2019г., когато в присъствието на служебния защитник и след докладване на негативния резултат от проведените издирвателни мероприятия на местно и общодържавно ниво, съдът е приел, че се налице предпоставките на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК, тъй като подсъдимият е променил адреса, без да уведоми съответния орган и въпреки проведените издирвателни мероприятия местоживеенето му не е установено. Приел е също така, че отсъствието му няма да попречи на разкриване на обективната истина.

Преценката на НРС е правилна.Тя е съобразена с разпоредба на чл.269, ал.1 от НПК, която позволява при обвинение, което не е тежко по смисъла на закона, делото да се разгледа в отсъствие на подсъдимото лице. Съобразена е и с наличието на обстоятелствата, изисквани по чл.269, ал.3, т.т.1,2 от същия кодекс - лицето да не може да се призове, тъй като не е намерено на адреса или е променил последния без да уведоми съответните органи и местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено. Няма спор, че подсъдимият не е бил намерен на адреса за призоваването му, който е посочен от него и който съответства на адресната му регистрация. Нещо повече, според информация от познати и съседи той и семейството му са в чужбина. Потвърждение на изложеното е отразеното от служителите от кметството в с.Мъглен върху върнатите в цялост призовки на л.12, л.89 от първоинстанционното дело, както и приложените справки за безуспешното му издирване, включително и по повод изпълнение на постановената присъда и определеното по ЧНД №1779/2019 г.на НРС общо наказание. Това означава, че подс. Г. е променил адреса си, без да уведоми както разследващия органи, така и съда. Промяната на адреса следва да се съобщи на надлежните органи, което не е сторено от осъденото лице. Подс. Г. се е отклонил от адреса за призоваване, живял е на друг, без да съобщи на разследващите и съдебните органи. При условията на неизвестност относно местопребиваването на подсъдимия, няма как същият да бъде редовно призован, поради което оплакването, че не бил търсен в с.Мъглен от полицаи(връчването е осъществявано по реда на чл.178, ал.1 от НПК) или 5 призован на адрес във Федерална Република Германия, е напълно неоснователно. Едва с получено на 13.07.2021г. писмо от ОДМВР-Бургас НРС е бил информиран, че осъдения е бил задържан на 22.06.2021г. в гр.Дюселдорф, ФРГермания. Вярно е, че процедурата по призоваване на осъдения е била нередовна и осъденият не е бил уведомен за процеса пред НРС. Причината за това обаче не е грешка в процесуалните действия на съда, а промяна на адреса на местопребиваване на осъдения без да постави в известност надлежните органи. Подс. Г. сам се е поставил в положение да не може да бъде призован за съдебното разглеждане на делото.

С оглед на тези обстоятелства, следва да се заключи, районният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, които да са нарушили правото на защита на същия.

В ръкописно съставеното искане за възобновяване оплакванията са маркирани като „ незаконосъобразност и има много допуснати съществени процесуални нарушения“, какъвто бланкетен начин на изложението не позволява детайлно обсъждане. Единствените конкретни доводи в подкрепа на оплакванията са, че осъденият не бил призован официално, не е получил призовка, не е търсен от полицейски органи в къщи или по телефона Липсва изобщо оплакване за явна несправедливост на наказанието(общото наказание, наложено по правилата на чл.23 от НК и без приложението на чл.24 от НК, е най-тежкото в съвкупността – това, определено за престъплението по чл. 343б,ал. 2 от НК), каквото касационно основание се заявява от защитника на искателя едва в пледоарията му пред БАС.