Решение № 957 от 16.03.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 9266/2018
- Вид
- Решение № 957
- Подписан
- 16.03.2020
- В сила
- 26.05.2020
- Състав
- ДИЛЯНА ВАСИЛЕВА СЛАВОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 9, 11 и 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Конституция на Република България
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 957 16.03.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІI граждански състав, в публично заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА при участието на секретаря
Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9266 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, чл. 86, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски” № 114, етаж Мецанин, представлявано от **** Р. Г. А. и Т. Я. К. против М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата договор за паричен заем, по силата на който на ответницата била предоставена сумата от 1000 лева, платима на 10 месечни вноски, ведно с дължимата договорна лихва, която била в размер на общо 192,30 лева. Съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица – поръчители или банкова гаранция в предвидения в договора срок. Поради неизпълнение на задължението на ответницата, съгласно уговореното от страните, е начислена неустойка за неизпълнение в размер 1112,40 лева.
Заради забавата в плащанията на ответницата е начислена и такса разходи за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения и др. в размер на общо 45 лева. Дължало се и обезщетение за забава. Били извършени плащания в размер на общо 1062 лева, с които били погасени част от задълженията, както следва: 45 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 540,08 лева – неустойка, 115,76 лева – договорна лихва и 361,16 лева – главница. Твърди се също така, че с Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. задълженията са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. За събиране на съответните суми било образувано частно гр. дело № 11/2018 г. на ПдРС, XVI гр. с-в, като издадената заповед била връчена на длъжника по реда чл. 47 ал. 5 от ГПК и това обуславяло интереса от предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 638,84 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ******/19.05.2016 г., сключен между М.Г.К. и „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК *********, вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с приложение № 1 от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г., договорна лихва в размер на 76,54 лева за периода 18.06.2016 г.- 15.03.2017 г., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 572,32 и обезщетение за забава в размер на 58,57 лева за периода 16.03.2017 г. – 29.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски, за които е представен списък.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, с която оспорва същата като неоснователна и недоказана. Сочи, че от представените писмени доказателства не може да бъде установено плащането на каквито и да било суми по процесния договор за кредит, като не били представени платежни документи, удостоверяващи извършваните плащания, както на сумата, предоставена като заем, така и на евентуални погасителни вноски. От приложените документи не ставало ясно по какъв начин и на какво основание е извършвано разпределение на постъпващите погасителни вноски и оттам не може да бъде определен размерът на исковата претенция по отделните искове – главница, лихви, неустойки. Оспорва размера на договорените лихви като прекомерен и претендира нищожност относно клаузите в договора за заем, касаещи уговарянето на лихвите, тъй като този размер надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорва като прекомерна и начислената неустойка. Счита същата за нищожна, тъй като още към момента на уговарянето й тя излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и създава предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя, имайки предвид, че в случая размерът на претендираната неустойка е по-голям от предоставената в заем сума.
Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, или при условията на евентуалност, ако се приеме, че е налице непогасено задължение по договора за заем, да бъде определено същото, прилагайки чл. 76, ал. 1 ЗЗД, като съдът приеме, че с направените погасителни вноски са погасени най-обременителните задължения, в случая главница и възнаградителна лихва. Моли също така съдът да приеме за нищожна договорената лихва, като се приложи законната такава, като се приеме и за нищожна и като такава недължима, договорената неустойка по чл. 4 от договора за заем. Подробни съображения се излагат от особения представител на ответника в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 11/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XVI гр. с., в полза на ищеца е издадена заповед от 03.01.2018г за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 638,84 лева- главница, договорна лихва в размер на 76,54 лева за периода 18.06.2016г.-15.03.2017г., неустойка за непредоставяне на обезпечение в размер на 572,32 лева и обезщетение за забава в размер на 58,57 лева за периода 16.03.2017г.-29.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.01.2018г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото-държавна такса в размер на 26,93 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 ГПК, като същият не се явил в съда да получи книжата. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По делото е представен договор за паричен заем № ****** от 19.05.2016г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответната страна М.Г.К., по силата на който на последната е предоставена в заем сумата от 1000 лева, платима на 10 месечни вноски, ведно с дължимата договорна лихва, която била в размер на общо 192,30 лева. Посочен е в договора падежа на всяка от погасителните вноски, определен е фиксиран лихвен процент по заема-40% и годишен процент на разходите по заема-49,01%, както и общия размер на всички плащания- 1192,30 лева. Съгласно клаузите на договора, ответницата се задължила в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на кредитора обезпечение на задълженията му по договора, а именно две физически лица – поръчители или банкова гаранция в предвидения в договора срок. При неизпълнение на това задължение съгласно клаузите на договора заемателят начислява неустойка в размер на 1112,40 лева, която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата от 111,24 лева. При забава в плащането на погасителна вноска съобразно уговореното между страните, заемополучателят дължал направените разходи за провеждане на телефонни обаждания, изпращане на писмени покани и електронни съобщения, като в процесния случай е начислена сума в размер на общо 45 лева. Предвидено е в договора и обезщетение за забава.
С
Приложение № 1 от 01.11.2017 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017 г. задълженията са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД.
Представено е потвърждение за сключена цесия на осн.чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и Приложение № 1 към договора за цесия, в което фигурира вземането срещу ответника, произтичащо от договор за кредит № ****** от
19.05.2016г. По силата на представеното пълномощно, „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници за прехвърлянето на вземанията срещу тях. По делото е представено уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания, за което няма данни да е достигнало до адресата.
Прието е заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което въз основа на процесния договор на М.Г.К. е предоставена в заем сумата от 1000 лева. Общият размер на плащанията /сума завръщане главница и лихва/ е 1193 30 лева, която следва да се погаси на 10 равни месечни вноски всяка в размер на 119,23лева. В договора е предвидено при неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпеченията, посочени в договора,че същия дължи неустойка в размер на 1112,40 лева, която се заплаща разсрочено заедно с всички 10погасителни вноски, като към всяка месечна вноска се добавя сумата от 111,24 лева. По този начин размерът на всяка погасителна вноска възлиза на сумата от 230,47 лева.
Според вещото лице задълженията по договора възлизат на сумата от общо 2304,70 лева, съобразно представения от заемодателя погасителен план, включващ вноски за главница 1000 лева, възнаградителна лихва-192,30 лева и неустойка 1112,40. В системата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД е отразено извършено плащане на погасителни вноски в размер на общо 1017 лева. С горната сума според заключението е погасена главница в размер на 361,16 лева, възнаградителна лихва в размер на 115,76 лева и неустойка в размер на 540,08 лева. Общият размер на задължението за главница,лихва и неустойка възлиза на 1287,70 лева, от които-главница в размер на 638,84 лева, възнаградителна лихва в размер на 76,54лева и неустойка в размер на 572,32 лева. Лихвата за забава върху непогасената главница за периода 16.03.2017г.- 29.12.2017г. възлиза насумата от 51,11 лева.
Съдът кредитира изготвеното по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза като обективно, изчерпателно, а и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Относно действителността на договора:
Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.
Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.
Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато: 1./ е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; 2./ е относимо до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3./ е налице противоречие с добрите нрави /в т.см. - Решение № 229/21.01.2013 год. по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС; т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др/; 4./ е налице неравноправна клауза.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /приложим към процесното правоотношение/- въз основа на договор за потребителски кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора.
Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50dda796-4dd1-42d1-a1d2-ca6fc9b0a514