Решение № 66 от 04.10.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Габрово, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Василева

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224200600134 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

С присъда № 11 от 28.06.2022 г. постановена по нохд № 107 по описа за 2021 г. на Дряновски районен съд подсъдимия С.М.Ф. от гр. Велико Търново е признат за виновен в това, че на 12.01.2021 г., около 15,42 ч., по ул.“Стара планина“ в гр. Дряново, управлявал МПС - лек автомобил м.“Фолксваген голф“ с рег. №**, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б, ал.3 във вр.с чл.54, ал.1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да търпи при първоначален строг режим и глоба в полза на държавата в размер на 500 лева.

На основание чл.343г във вр.с чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е приложена разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК.На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказание от 1 три години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присдъда по нохд № 2282/2018 г. на СпНС, в сила от 01.10.2018 г., което да се търпи при първоначален общ режим.

Приложена е разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, като е приспаднато времето през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение задържане под стража от 07.12.2017г. до 01.10.2018 г.

Съдът се е произнесъл по разноските и вещественото доказателство по делото.

В законовият срок срещу присъдата е подадена жалба от адвокат В.Ф., в качеството му на защитник на подсъдимия С.Ф.. В жалбата се навежда довод за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Сочи се, че при постановяването й е допуснато нарушение на материалния закон. По делото липсвали доказателства относно твърдението, че подсъдимият е употребил наркотични вещества преди управлението на лекия автомобил, като анализа на доказателствата сочел на обратното. Сочи се и че при постановяване на присъдата и в хода на съдебното производство били допуснати множество процесуални нарушения, както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Срещу присъдата е подадена и жалба от подсъдимия С.Ф., чрез адвокат И.М. - договорен защитник. В жалбата е наведен довод за неправилност на присъдата. Сочи се, че от доказателствата било видно, че водачът е спрял веднага на подадения му сигнал от органите на полицията и без съпротива се е съгласил да бъде проверен. След като дрегера е показал наличие на кокаин, сам се е съгласил да му се вземе кръвна проба. Наличието на кокаин било потвърдено от експертизата, но неясно оставало какво е количеството на кокаина, намиращо се в кръвта на подсъдимия. Това било от значение, с оглед твърдението му, че системно употребявал стимулираща напитка Ред Бул, в която се съдържали неясни субстанции. Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Направено е и алтернативно искане за намаляване на наложеното наказание.

В съдебно заседание подсъдимият С.Ф. и защитникът му адвокат И.М.

2 поддържат подадените жалби с изложените в тях доводи и направено искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда, с която да бъде оправдан по предявеното му обвинение. Поддържа се и алтернативното искане за намаляване размера на наложеното наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, поради което предлага да се остави без уважение.

Сочи, че в присъдата е направен обстоен анализ на доказателствата по делото, като е даден отговор на всички искания на защитата. Споделя направените фактически и правни изводи в съдебния акт. Счита, че показанията на свидетеля, пред въззивната инстанция не променя фактите по делото и правните изводи. Прави искане да се потвърди присъдата като правилна и законосъобразна.

Габровски окръжен съд, в настоящият си състав, разгледа подадените въззивни жалби с изложените в тях доводи, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за установено следното :

На подсъдимия С.М.Ф. от гр. Велико Търново е предявено обвинение за това, че на 12.01.2021 г., около 15,42 ч., по ул.“Стара планина“ в гр.

Дряново, управлявал МПС - лек автомобил м.“Фолксваген голф“ с рег. №**, след употреба на наркотично вещество - кокаин, установена по надлежния ред - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.

Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция намира, че не се налагат различни изводи по фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият С.Ф. е правоспособен водач на МПС. От приложената по делото справка от МВР се установява, че на същия са налагани многократно административни наказания за неспазване правилата за движение по пътищата, включително и лишаване от правоуправление. С присъда по нохд № 1084/2020 г. на Р С- В.Търново, в сила от 26.11.2020 г. Ф. е бил признат за 3 виновен за извършено престъпление по чл.343а, ал.1, б.“в“ във вр.с чл.343, ал.3 от НК като му е наложено наказание „пробация“. С присъдата подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. В приложения по делото бюлетин за съдимост е отразено, че за начало на наложеното административно наказание следва да се зачита 13.01.2021 г.

След влизане в сила на горната присъда и до привеждане в изпълнение на наложеното административно наказание, С.Ф. продължил да управлява МПС. На 12.01.2021 г., след обяд, отишъл до гр. Дряново с управлявания от него лек автомобил м.“Фолксваген голф“ с рег. № ВТ**. Около 15.42 ч. се движел по ул.“Стара планина“. По същото време, в близост до офис на „Еконт“ се намирал патрулен екип на РУ Дряново, в състава на който били свидетелите Н.К. и И.Р. Последните спрели автомобила за проверка. При нея св. К. установил, че водача на автомобила е подсъдимия Ф.. Били изискани документите на автомобила и водача за проверка. Подсъдимият не е носил СУМПС и контролния талон. След установяване на самоличността му е била направена справка в ОДЧ при РУ Дряново. При нея е установено, че лицето е осъждано за престъпление, свързано с наркотици. С оглед на това полицейските служители поискали съдействие от друг екип от сектор „Пътен контрол“ за извършване на проверка на водача за употреба на алкохол и наркотични вещества. На място пристигнал екип, в състава на който били свидетелите П.П. и Г.Т. С.Ф. е изпробван с техническо средство Дрегер „ Drug Test 5000“ с фабричен № АRLK-0021. Техническото средство отчело положителен резултат за наркотично вещество - кокаин. Издаден е талон за изследване № 0054713, който е бил връчен на подсъдимия и му е разяснено правото да даде кръвна проба. В талона Ф. собственоръчно е написал, че не приема показанията на техническото средство и е заявил, че ще даде кръвна проба. Подсъдимият е посетил ЦСНМП - Дряново, като е бил придружен от полицейските служители и му е била взета кръвна проба и урина. За това е съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол или наркотични вещества или техните аналози /л.23 от ДП/.

На подсъдимия е съставен АУАН № 343751 от 12.01.2021 г., в който е отразено, че същият е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП – не носи СУМПС и контролния талон и чл.51 ал.3 от ЗДвП - управлява МПС след употреба на 4 наркотични вещества. Акта е връчен на подсъдимия, който го е подписал без възражение.

По делото е прието заключение на химикотоксилогична експертиза, изготвено от вещите лица С. и А. Заключението не е оспорено от страните по делото и съдът намира същото за обосновано. Обект на експертизата са били венозна кръв в два броя надписани, вакуумни епруветки с приблизителен общ обем 14 мл и урина един брой, пластмасов контейнер с обем около 10 мл, иззети от лицето С.Ф.. В заключението вещите лица сочат, че от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина се е установило присъствие на кокаин и неговите метаболи /бензоилегкониен, метилекгонин/Списък № 1/Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ на НРКРВ към ЗКНВП.

Вещите лица сочат, че в случая е доказана употреба на наркотично вещество кокаин от изследваното лице.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание същите са заявили, че количествен анализ за установяване на концентрацията на наркотичното вещество в кръвната проба не е извършван, тъй като съгласно реда на изследване, установен в Наредба №1/2017г., не е налице такова изискване, а единствено доказване на самото наркотично вещество в пробата или негови метаболити.

С оглед на дадените от подсъдимия обяснения, че е употребявал големи количества енергийна напитка „Ред бул“ вещите лица са дали категоричен отговор, че не може употреба на такава напитка или на други енергийни напитки да доведе до самото вещество кокаин, както и на негови метаболити.

Обяснили са, че подобно взаимодействие с получаване на фалшив положителен резултат може да се получи само и единствено при имунооналитичнините тестове, какъвто е предварителния тест със слюнка или каквито са бързите тестове за урина. Когато се говори за инструментално изследване с аналитичен метод, тогава се доказва само и единствено самото вещество.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по делото свидетели – П., К., Т., Р., писмените доказателства, заключението на съдебната експертиза и приложеното 5 веществено доказателство. Тази фактическа обстановка е правилно установена и от районния съд, който е направил цялостен анализ на доказателствата.

Подсъдимият е дал обяснения по предявеното му обвинение като отрича да е извършил престъпното деяние. Обяснява, че след като е излязъл от затвора, е преустановил вземането на наркотични вещества. Бил учуден на показанията на дрегера. Бил сигурен в себе си и затова се съгласил да му вземат кръвна проба. Ако бил употребил наркотици, то е щял да откаже да му се извърши проверка с техническо средство и тогава е щяло да мине само с административно наказание. Обяснява, че е пиел много от напитката „Ред бул“, като дори пред полицаите изпил един и изхвърлил кутийката в контейнер. Смята, че положителния резултат за кокаин се дължал именно на употребата на тази енергийна напитка. Както и първоинстанционния съд, така и настоящия възизивен състав не дава вяра на обясненията на подсъдимия. Те се опровергават от събраните по делото доказателства, обсъдени по-горе, от които може да се направи единствен и категоричен извод, че е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – кокаин. Обясненията на подсъдимия не се подкрепят и от показанията на разпитания пред въззивната инстанция свидетел М.М.- негов баща. Показанията на този свидетел не променят по никакъв начин установената фактическа обстановка. Свидетелят обяснява, че сина му живее с него в едно домакинство, че не е забелязал да употребява „такива работи“, че поне той не знае за „такова нещо“. Тези му показания, както и заявените предположения за поведението на сина му, не могат да обосноват категоричен извод за това, че той действително не употребява наркотични вещества, а още по-малко, че не е бил употребил такива преди управлението на МПС на процесната дата. По тези съображения съдът намира, че обясненията на подсъдимия са безспорно негова защитна теза, с която цели да оневини поведението си и да избегне наказателната отговорност за извършеното престъпно деяние.