Решение № 230 от 15.12.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Варна, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20253000500107 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№ 2500/28.01.2025 н а Потребителна кооперация „Варна – юг“ /в ликвидация/ ЕИК 000074354, с Председател К.В.П., чрез процесуалния й представител адв. П. С. от АК – Варна, против Решението на Окръжен съд-Варна № 1445/20.12.2024 по гр. д.№ 508/2024, с което:

Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез Областния управител на обл. Варна, и ПК „Варна-юг“, че Държавата е собственик на следния недвижим имот, а именно: СГРАДА, находяща се в гр. Варна ***, с идентиф.№

***, ЗП от 316 кв.м., брой етажи: 2, конструкция: масивна, година на строеж: около 1949г, предназначение: административна, делова сграда, при граници: ПИ ***, ПИ ***, сграда №

***, сграда № *** и ПИ ***, за която е съставен Акт за частна държавна собственост № 9758/7.06.2019г на Обл.управител Варна, вписан в СлВп с вх.рег. 14537, вх.рег.№

1

14662/14.06.2019г, акт № 199, том XL, дело № 8762/2019 Е ОТМЕНЕН, на осн.чл.537 ал 2 ГПК констативен нотариален акт № 40, том ІІ, рег. № 3466, дело № 722/1999 на нотариус А.А., рег. № 316 на НК, вписан в СлВп-Варна с вх.№ 127, том ХVIII на 13.10.1999 г.;

ОСЪДЕНА Е ПК„Варна-юг“ ЕИК 000074354 да заплати на Държавата сумата от 4 335,13лв, от които разноски по делото - 3 795,13лв и юриск. възнаграждение - 540лв.

Във въззивната жалба се посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи.

Съгл.чл.5 ал.1 и ал.3 ЗДС АДС не пораждат права, а само констатират такива. Правото на публична или частна държавна собственост възниква с реализирането на фактическото и правно основание за придобиване на правото на собственост от Държавата по см.чл.2 и чл.3 от ЗДС, което при оспорване подлежи на доказване от Държавата.

Позовава се на практика на ВКС. Посочените в т.2 от АДС № 80762019 разпоредби на чл.68 ал.1 и чл.71 ал.1 ЗДС и чл.104 ал.1 т.9 от ППЗДС са свързани с хипотезите, в които се съставят АДС и процедурата за това, но не и указват на материално-правното основание за възникване на правото на собственост за Държавата. Посочването в т.3 от АДС № 168/31.01.1989 на чл.11 от ЗОЕГПНС – Варна и ЗПИНМ не сочи на основание за придобиване на собственост от Държавата по тези закони, тъй като не се съдържат данни за издадени отчуждителни актове. Отчуждаването по ЗОЕГПНС се е извършвало с нарочен административен акт – решение на комисия по чл.11 от ЗОЕГПНС, а това по ЗПИНМ - с отчуждителен протокол на Комисия по чл.265 ППЗПИНМ въз основа на акт на народния съвет, като при това отчуждаването на даден обект по ЗОЕГПНС изключва повторното му отчуждаване по благоустройствен закон.

При обсъждане на твърдяното от ищеца право на собственост ВОС е посочил единствено, че за процесната сграда с ид.№ *** е съставен АЧДС № 9758/6.06.2019г и има по-рано съставен АДС № 168/31.01.1989г, в който като придобивно основание на Държавата е посочен чл.11 ЗОЕГПНС и ЗПИНМ от 1949г, въз основа на което съдът е приел, че 2 процесният имот е бил отчужден по чл.11 от ЗЕОЕГПНС /отм./ и за него е съставен АДС.

Счита, че така направеният извод е в противоречие с диспозитивното начало, тъй като ищецът не бил навел твърдения, че процесната двуетажна масивна сграда с ид.№....139.6. е станала държавна собственост по силата на отчуждаване по реда на ЗОЕГПНС.

Съдът няма задължение и право сам да издирва и посочва придобивното основание на ищеца. Затова счита извода за придобиването на процесния имот е придобита от държавата по силата на ЗОЕГПНС за необоснован поради липсата на данни за конкретен акт за отчуждаване от бивш собственик.

Липсвали и данни за отчуждаването й по друг ред /ЗПИНМ, ЗРПВПННИ, ЗТСУ/, а според констатациите на СТЕ отразените в най-близкия по време до приемането на ЗОЕГПНС кадастрален план на кв. „Аспарухово“ от 1950г. процесният имот попадал в имот пл.№ 648 със запис в разписния лист „Маслодайна фабрика“, в който имало две полумасивни сгради „2мп-268 кв.м.“ и едноетажна „мп 240 кв.м.“, като по конструкция и площ отразената в по-старите планове сграда очевидно била различна от сега съществуващата процесна сграда, отразена при актуализацията на КП през 1984 като масивна, като са налице и сигурни данни, че същата включва и изградената през 1990г пристройка, изградена от ПК като цех „Разливочна“ и преустроена в бистро.

Излага още, че съгл.§ 26 ПЗР на Закона за кооперациите /ДВ бр.41/2007/ кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991г имат право да предявят пред Държавата или общината искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени.

Тази норма възпроизвежда разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗОС в ред. до изменението с ДВ бр.101/2004. Предназначението им е да уредят правното положение на сгради, изградени от кооперациите и кооперативните организации върху предоставени от държавата или общините терени, без отстъпено право на строеж или друг титул за собственост по см.чл.77 ЗС, като признаят тези сгради за тяхна собственост.

Между страните не се спорело, че от създаването си през 1980г. ПК „Варна юг“ ползвала изцяло процесната сграда за нуждите на своята администрация и за част от стопанската си дейност.

Данните по делото сочели, че процесната сграда с ид.№….139.6 е била 3 изградена изцяло на мястото на съществувалата в края на 70-те години стара сграда, като фактически е изградена нова сграда с масивна конструкция на два етажа с двуетажна пристройка към нея, което са с обща застроена площ от 310кв.м.–това се установявало от заключението на СТЕ.

Наличието на изцяло нов строеж се потвърждава косвено и от техническите характеристики и разпределението на двуетажната сграда, включваща първия етаж от бистро-заведение за обществено хранене и санитарен възел с площ от 90кв.м., 4 бр. канцеларии, което изключвало сградата да представлявала преустроена бивша фабрика.

Счита за неправилен извода на съда, че липсата на издадено разрешение за изграждане на нова сграда - процесната, като аргумент да се отрече приложението на § 26 от ПЗР на ЗК, тъй като тази разпоредба, както и предходно действалата по чл.2 ал.3 от ЗОС не поставяли наличието на строителни книжа като условие за придобиване на собствеността на кооперацията.

Поддържаният от ищеца довод за отсъствие на учредено в полза на Кооперацията право на строеж по реда на отменените чл.15 и сл. от ЗС бил неотносим, т.к. нормата на § 26 от ПРЗ на ЗК е въведена именно за случаите, в които кооперациите са изградили сгради върху държавна земя без отстъпено право на строеж.

При наличие на такова собствеността би била придобита по силата на реализирана суперфиция и позоваването на § 26 би било ненужно.

По повод въведеното от в евентуалност възражение за придобиване на собствеността по давност от ПК посочва, че от създаването си през 1980г до настоящия момент ПК упражнява фактическа власт върху спорната сграда.

Това било видно от фактическите твърдения в ИМ и мотивите на представената заповед № РД-10-7706-22/26.01.2010г на Обл. управител, както и от допълнителното становище на ищеца с вх.№ 15575/18.06.2024г, с което не е оспорен фактът на упражнявана от ПК фактическа власт.

Противопоставя се на доводите на ищцовата страна досежно липсата на изтекла такава с оглед забраната за придобиване по давност на държавна собственост съгл.чл.86 ЗС и въведения с §1 от ДР на ЗС мораториум.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства /строителни документи, свидетелски показания, счетоводна експертиза, писмо на Община Варна рег.

4

№ Т24007764ВН_001ВН/25.10.2024/ установявали, че от датата на разделителния протокол от 1980г и до настоящия момент ПК изцяло владее процесната административна сграда. Затова и изводът на съда, че до издаването на КНА от 19.10.1999г ПК била държател на имота, бил лишен от правна логика, защото снабдяването с такъв акт представлявал позоваване на вече изтекла давност. Този решаващ спора извод бил основан единствено на представеното писмо изх. № ДИ-48/28.11.1989 на ОбНС Варна до СП „Ремонтстрой и Жилфонд“, според което сградите по т.1 и т.2 от АДС № 168/31.01.1989г се стопанисват от ПК “Варна-юг“-управление.

Счита този извод за необоснован, т.к. не съдържа данни за предоставено на кооперацията право на стопанисване и управление.

Позоваването на ТР № 1/06.08.2012 на ОСГК на ВКС било неуместно, тъй като урежда хипотезите, при които лице, което държи съсобствен имот, с едностранни действия демонстрира намерението да владее и идеалните части на останалите съсобственици.

Поради изложеното следвало да се приеме, че от 1980г и към датата на влизане в сила на изменението на чл.86 ЗС на 22.04.1996г ответната страна по спора и настоящ въззивник ПК „Варна–юг“ непрекъснато, явно и спокойно е владяла процесната сграда

Дори да се приемело, че сградата е била държавна собственост, то предвид въведения с § 1 ал.1 от ЗР на ЗС мораториум за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост и обявяването му за противоконституционен заедно с §2 от ЗР на ЗИД на ЗС с Решение № 3/24.02.2022г на Конституционния съд придобивната давност върху процесния имот не е текла единствено за периода от 31.05.2006г до 30.12.2007г и от 20.01.2018 до 7.03.2022г, на която дата е влязло в сила Решение № 3/22.02.2022г на КС.

Следователно, давностният срок следвало да бъде зачетен за периода от отпадане на забраната по чл.86 ЗС на 22.04.1996г до 31.05.2017г, за периода от 31.12.2017г до 19.01.2018г и за целия период след 8.03.2022г. Към датата на предявяването на иска на 15.02.2024г десетгодишният срок по чл.79 ал.1 ЗС е бил изтекъл и ответната кооперация е придобила сградата по давност.

Поради изложеното моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, както и на акцесорния иск по чл.537 ал.2 ГПК.

5

Моли за производство. присъждането на сторените разноски за въззивното

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 5109/20.02.2025г от Държавата, представлявана от Министъра на РРБ чрез Обл. управител на Варненска област със становище за неоснователност на в. жалба.

Поддържа се, че Държавата е собственик на процесната сграда, за която има съставен АЧДС № 9758/7.06.2019г, в чиято графа 10 е посочено, че имотът е предоставен за управление на Обл. управител на област Варна, на осн.чл.18 ал.1 ЗДС, и който акт е съставен на осн.чл.68 ал.1 и чл.71 ал.1 ЗДС, чл.104 ал.1 т.9 от ППЗДС. В графа 9 от АЧДС е посочен и номерът на по-рано съставения акт АДС № 168/31.01.1989г.

От своя страна АДС № 168/31.01.1989г е бил съставен на осн.чл.11 от ЗОЕГПНС и ЗПИНМ от 4.08.1949г за 7 бр. подробно описани обекти, находящи се в кв. “Аспарухово“-Варна, на ***, предоставени за оперативно управление на ОбщНС-Варна.

Сграда с ид.№ *** съответства на описаните в АДС №

168/1989г по т.1 и т.2 сгради, съставляващи съответно масивна сграда с площ от 260кв.м. и масивна сграда с площ от 100кв.м.

Сграда с ид.№...139.6 е разположена в ПИ с ид.№ ***, който също е частна държавна собственост, съгл. АДС № 8076/20.12.2011г.

Съгл.чл.5 ал.1 и ал.2 ЗДС Държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с АДС.

Съгл.чл.114 ал.1 ППЗДС обстоятелствата, констатирани в АДС, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.

Придобивното основание е посочено в АДС № 168/1989г.

В условията на евентуалност, процесната сграда е държавна собственост по силата на приращението, на осн.чл.92 от ЗС, тъй като се намира върху държавна земя. Според Закона за държавните имоти /отм./ /ДВ бр.300/22.12.1948г/ държавни са всички имоти, които не принадлежат на кооперациите или на физически или юридически лица.