Определение № 13158 от 02.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 1253/2026
- Вид
- Определение № 13158
- Подписан
- 02.04.2026
- В сила
- 02.04.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13158 гр. София, 02.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110101253 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
В. С. А. е предявил против Прокуратурата на Република България обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2000 евро, обезщетение за претърпени неимуществени вреди – стрес, емоционално пренапрежение, неудобство и уплаха, претърпени в следствие на повдигнато обвинение за извършено престъпление по досъдебно производство № 72/2020 г. по описа на окръжен следствен отдел към ОП – В. Търново, което е било прекратено, ведно със законната лихва считано от 02.02.2021 г. до 13.01.2026 г. в размер на 1201,52 евро, както и лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 1020,08 евро – обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи извършени от ищеца разходи за пътуване (самолетни билети, наемане на автомобил, гориво, такса за паркиране, такси, разходи за храна и напитки), пропуснат доход от трудово правоотношение, тъй като за периода 11.11.2020 г. – 13.11.2020 г., ползвал неплатен отпуск, ведно със законната лихва от 02.02.2021 г. до 13.01.2026 г. в размер на 612,88 евро, както и лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че от 2014 г. живее и работи в Кралство Белгия. На проведените на 26.05.2019 г. избори за членове на ЕП упражнил правото си на глас и гласувал в изборна секция в гр. Брюксел. Няколко месеца по късно (на 30.10.2020 г.) на домашния си адрес в Белгия му била връчена призовка да се яви на 12.11.2020 г. в Окръжен сл. отдел към ОП- Велико Търново в качеството на обвиняем, за да му бъде предявено постановление за привличане в лачеството на обвиняем по ДП № 72/2020 г.
Изпитал притеснение и се свързал с органите на разследването, които му изпратили призовката и по ел.поща. В същата пишело, че ако не се яви доброволно, ще бъде доведен принудително. Наложило се да организира пътуването си в изключително кратки срокове, заплатил за самолетни билети значителна сума (400 евро в двете посоки), наел автомобил под наем за пътуване София- Велико Търново и обратно (60 евро), тъй като не успял да се качи на автобуса за В. Търново, а и се притеснявал от заразяване с Covid-19. В гр. В. Търново заплатил такса за паркиране на автомобила в размер на 3 евро и извършил разходи за гориво в размер на 40 евро. Наложило се да ползва и неплатен отпуск за отсъствието си от работа за идването си до България, с оглед което пропуснал да получи трудов доход в размер на 428,08 евро. Използвал такси за придвижване до летището в Брюксел и заплатил 35 евро. Направил разходи за 1 храна и напитки за трите дни в размер на 54 евро общо. В следствената служба му е било предявено постановлението за привличане за извършване на престъпление против политическите права на гражданите (упражняване на избирателно право без да има такова) и му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“.
С постановление от 02.02.2021 г. ДП е било прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК – че не е извършил деянието, за което е бил привлечен като обвиняем. Сочи, че с действията си ответникът му е причинил стрес, пренапрежение, безпокойство. Освен това бил в изпитателен срок по трудовия си договор, а се наложило да обясни пред ръководството на компанията кое налага отсъствието му от работа в периода, през който ползвал неплатен отпуск. Притеснявал се да не бъде осъден, което обстоятелство щяло да му се отрази негативно в професионален план. Бил разсеян и мисълта за воденото производство го преследвала непрекъснато. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат уважени, като в негово полза бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Моли да се приемат като доказателства по делото представените писмени документи, да се изискат от ОП-В. Търново материалите по образуваното ДП, както и да се допуснат трима свидетели при режим на довеждане за установяване на претърпените неимуществени вреди.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва исковете, като твърди, че за изложените от ищеца обстоятелства не са ангажирани никакви доказателства, а именно в негова тежест било да установи причинените му вреди. Оспорва исковете и по размер. Подчертава, че границата на отговорността на прокуратурата се простира само да вредите, които се намират в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнато обвинение, а такива доказателства не били ангажирани. В отговора на исковата молба се излагат и подробни съображения за приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на неимуществените вред, като се подчертава, че претенцията на ищцата е завишена по размер, като се изтъква, че производството е приключило в рамките на по-малко от три месеца, преди да бъде прекратено, а с участието на ищеца не са били извършени никакви процесуално-следствени действия.
Оспорва се и претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Сочи се, че няма ангажирани доказателства за разходите, а в условията на евентуалност, че същите са били по преценка на ищеца, като не са били необходими. Заявява възражение за давност касателно претенциите за присъждане на лихви. Моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат отхвърлени. Присъединява се към искането на ищеца за изискване на всички материали по ДП и възразява срещу доказателственото искане за допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато срещу него обвинение в извършване на престъпление, което производство е било прекратено на реабилитиращо основание; 2) описаните неимуществени вреди; 3) твърдените имуществени вреди под формата на направени разходи и пропуснат доход от трудово правоотношение; 4) че настъпването на вредите се намира в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение; 5) размера на претърпените вреди.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже възраженията си срещу основателността на претенциите и техния размер.
По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпване на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване течението на погасителната давност.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда 2 правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В исковата молба е заявено искане за събиране на гласни доказателства за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди чрез разпит на трима свидетели. Доколкото свидетелите са поискани за едни и същи обстоятелства, както и с оглед соченото времетраене на наказателното производство, то и на основание чл.
159, ал. 2 ГПК съдът следва да допусне на ищеца един свидетел, който да бъде воден в първото открито съдебно заседание.
Основателно е и искането на ищеца и ответника за изискване за послужване на всички материали по ДП № 72/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП – Велико Търново.
Във връзка с разпоредбите на чл. 140а ГПК, на основание чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК и предвид конкретните особености на правния спор съдът приема, че не следва да задължава страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, но следва да ги прикани към сключване на спогодба или друг начин за доброволно решаване на спора, а делото да насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.
78, ал. 9 ГПК.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно мотивната част на определението.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по същия най-късно в първото по делото съдебно заседание, в т.ч. и да релевират съответни доказателствени искания, като в противен случай те губят възможността да направят това по-късно освен в случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба и със заявлението по чл. 410 ГПК документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на описаните в исковата молба неимуществени вреди.
ДА СЕ ИЗИСКАТ на основание чл. 186 ГПК всички материали по ДП № 72/2020 г. по описа на Окръжен следствен отдел към ОП – Велико Търново. Същите да се предоставят в едноседмичен срок от съобщението, но не по-късно от 30.04.2026 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2026 3 г. от 10:15 ч., за което страните да бъдат призовани, като им бъде връчен препис от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4