Решение № 163 от 28.07.2021, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Смолян , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Росица Н. Кокудева

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20215400500187 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258-чл. 273 ГПК .

Постъпила е въззивна жалба с вх.№60657/10.05.2021г. от А. С. Б. от гр. Смолян, против решение № 60040 /12.04. 2021 г.по гр. д. № 1229/2019 г. по описа на районен съд –Смолян в частта относно уважения иск с правно основание чл.109 ЗС- относно ограда в поземлен имот **Твърди ,че с обжалваното решение районен съд - Смолян го е осъдил , на основание чл.

109 ЗС да премахне ограда от бодлива тел с дължина 3.30 метра , поставена в поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр. Смолян.В мотивите си съдът приема , че оградата, макар и поставена в чужд имот, напълно препятства единствения подход към жилищната сграда на ищците. Намира ,че този извод на съда е необоснован, тъй като вещото лице не е съобразило наличието на обстоятелства, които биха довели до друг, различен извод на решаващия съд.Сочи че е налице ново обстоятелство, което има значение за правилното решаване на делото. Твърди, че поземлен имот с идентификатор *по КККР на гр. Смолян е част от дворното му място ,което е негова собственост и по наследство от неговия баща С. Б., починал *г. и няма никакви задължения до осигурява по право на преминаване на ищците през този имот към процесната сграда, върху която счита ,че правата на ищците са абсолютно спорни.Моли съда да обърне внимание ,че имота видно 1 от скиците, е отреден за улица и записан ,че е общински по КК на гр. Смолян ,но улицата не е реализирана и разкрита от Общината.Установява ,че не е уведомен за промяната на собственоста/отчуждаването му/,както и обезщетение за това мероприятие и твърди ,че непрекъснато и безпрепятствено го владеят и ползват.Моли съда да обърне внимание ,че оградата е с превантивна цел /не е масивна/ и служи за ограничаване, непаркиране и преминаване на МПС и посегателсва в техния имот ,за който се грижат и за насажденията в него.Допълнителни съображения,в подкрепа на оплакванията му , ще изложи в съдебно заседание.Поради това моли съда да отмени решението на районния съд –Смолян в обжалваната му част и решавайки спора по същество да отхвърли така предявения иск и му присъди направените в производството деловодни разноски.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№60652/10.05.2021г. от Е.А. Б. от гр.Смолян чрез адв. Н.М. против решение №60040/12.04.2021г. постановено по гр.д.№1229/2019. по описа на районен съд –Смолян,в частта с която по предявения от ищците иск с основание чл.64 от ЗС е определена площ от 140кв.м. от поземлен имот *по КККР на гр.Смолян , необходима прилежаща площ към построената в имота жилищна сграда с идентификатор **с площ от 100кв.м., която необходима прилежаща площ е повдигната в сив цвят на скица съм СТЕ, и която скица е неразделна част от решението, в частта ,с която е отхвърлен предявеният от доверителя и насрещен иск с основание чл.109 ЗС, с който е поискано да бъдат осъдени ищците по основния иск да премахнат жилищна сграда с идентификатор *по КККР на гр.Смолян, в частта с която е отхвърлен предявеният насрещен иск с основание чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 6000лв., и доверителят и е осъден да заплати на другата страна направените разноски по делото в размер на 1150лв. Счита така постановения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв моли въззивния съд да го отмени, като решавайки спора по същество постанови решение ,с което отхвърли изцяло като неоснователен предявения против доверителя и иск с основание чл.64 от ЗС, а предявените от доверителя и Е.А. Б. искове по чл.109 ЗС и чл.59 от ЗЗД да уважи като основателни и доказани. Моли в полза на доверителят и да бъдат присъдени направените разноски по водене на делото пред двете съдебни инстанции. Намира ,че районния съд не се е произнесъл по останалите наведени от доверителят и възражения, а именно, че освен, че правото на строеж не е учредено валидно от собственика на имота, поради което сградата е незаконнопостроена, то тя е такава и поради факта на построяването и без законосъобразно издадени строителни книжа. Счита ,че необсъждането на всички заявени в процеса възражения е процесуално нарушение, допуснато от първостепенния съд, и води до неговата неправилност и незаконосъобразност. Намира ,че спорн и и по двете претенции са въпросите надлежно ли е учредено от държавата право на строеж, реализирано ли е то правомерно от праводателите на С.Ч. и В.Т., законно ли е построена процесната сграда и какви са правните последици от това. Счита ,че изводите на първостепенния съд по тези основни за спора въпроси са неправилни и незаконосъобразни.Договорът за отстъпено право на 2 строеж, на който праводателите на ищците Ч. и Т., а от там и самите те основават правото си да държат сградата в чужд имот намира ,че е нищожен,защото той не е породил целените от него последици, тъй като не е учредено от собственика на имота. Счита ,че процесната сграда е незаконна такава, реализирана при изначална липса на отстъпено право на строеж.

Право да построи и държи сграда в чужд имот има суперфициарния собственик ,комуто законно от собственика на земята е отстъпено право на строеж. В настоящия случай на праводателите на ищците твърди ,че е отстъпено право на строеж, но не от собственика на имота, следователно праводателите на ищците са реализирали сградата при изначална липса на основание за това. Освен това, Договорът, на основание на който претендират суперфициарна собственост върху сградата след реализиране на същата,счита , ч е не е подписан от лицето, имало право да стори това, поради което договорът е нищожен. Разпоредбите на чл. 63 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 65 ЗС, чл. 66 ЗС, чл.67 от ЗС регламентират ограниченото вещно право на строеж върху чужд имот (суперфицията), като право на суперфициаря да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, като ползва застроената и незастроената част от него, доколкото това е необходимо за ползването на постройката, както и да се разпорежда с нея. Когато договорът, с който е учредено вещното право на строеж (суперфицията), респ. - е прехвърлена собствеността върху съществуваща постройка отделно от земята, е нищожен, счита ,че той не поражда целените с него правни последици, включително - вещно-прехвърлителен ефект. Поради това, за приобретателя по такъв нищожен договор никога не е възниквало ограниченото вещно право на строеж, респ. - той никога не е имал право да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, както и да ползва същия с оглед ползването на сградата. Счита ,че не може да се сподели изводът на първостепенния съд, че към момента на учредяване правото на строеж собственик на имота е била държавата, и затова праводателите на ищците Ч.и Т. са придобили на годно правно основание от собственика на имота правото да построят в него сграда, като според съда „едва през 1992г. е разрешен спорът за собствеността върху парцелите, вкл. И процесния, но със същото решение построената в този парцел сграда не е била предмет на иска и по отношение на нея не е формирана сила на присъдено нещо“. Намира ,че още по- неверен е и изводът на съда, че ищците Ч.и Т.не са били страни по същото дело, поради което за тях не е преклудирана възможността като правоприемници на суперфициарните собственици да търсят правата си за осигуряване на достъп до сградата и за обособяване на прилежащ терен Счита ,че тези изводи на съда са изцяло в противоречие както със закона, така и с основни принципи в правото, както и в противоречие с постановена по тези въпроси задължителна практика на ВКС закрепена в решения постановени по чл.290 ГПК.Счита за неправилен и в противоречие както със закона така и със задължителната практика на ВКС е изводът на районния съд , че правото на строеж е упражнено дори когато строежа не е завършен в обема ,в който е учредена суперфицията. Моли съда да обърне внимание ,че процесната сграда не е завършена в обема на 3 отстъпеното право на строеж, като същата не е завършена в цялост, а са реализирани сутерен и един жилищен етаж, с поставен временен покрив, при учредено право на строеж за сутерен с два жилищни етажа. Счита ,че това обстоятелство е основание да се приеме, че в случая няма както към момента на постановяване на реституционното решение на ВС от 1992г. така и към настоящия момент липсва годен обект, като резултат от реализирано право на строеж, липсва сграда, като в този случай липсват и обект на право на собственост на суперфициаря. Обратния извод на съда моли въззивния съд да приеме за неправилен.

По иска по чл.64 ЗС,за да е основателен ,счита ,че следва да са налице императивните предпоставки - правото на строеж да е надлежно -законно учредено, и следващата - сградата да е построена при спазване на законовите изисквания за това. В случая счита ,че не е налице нито една от тези предпоставки, за да се приеме че в полза на ищците е налице право да ползват прилежащия към сградата част от имота му.Счита ,че иска по ч.64 ЗС е на разположение единствено на лицето, което държи сграда в чужд имот на годно правно основание. В случая намира ,че такова категорично липсва.

Твърди ,че п о отношение липсата на правно основание да се държи сграда в чужд имот е налице сила на присъдено нещо с решение №1079 от 25.09.1992г., постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС. Моли съда да приеме, че след като праводателите на ищците не са заявили свои права на суперфициарни собственици в производството по ревандикация на имота, и е налице Решение №1079/25.09.1992г. постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС, с което са осъдени да предадат владението върху процесния имот, то правото им да претендират право на ползване на част от имота е преклудирано и е обхванато от силата на присъдено нещо по решение 1079/25.09.1992г.. Моли съда да приеме ,че предявения иск по чл.64 ЗС на основание последното е недопустим.Моли съда да обърне внимание ,че районния съд и по това възражение не се е произнесъл.

По предявените от доверителя и искове с основание чл. 109 ЗС и чл.59 от ЗЗД,счита ,че доверителя и е собственик на поземлен имот ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Смолян на основание решение №1079 от 25.09.1992г. постановено по гр.д.№144/1992г. на ВС и нотариален акт за дарение на недвижим имот №763, том 4, дело №1595/28.12.1993г., на РС-Смолян, вписан в том 62, стр.273. Твърди ,че з а този имот е отреден парцел XVI, кв.57 по плана на гр.Смолян, кв.Горно Смолян с уредени регулационни сметки. Счита ,че в описания имот от праводателите на ответниците по настоящия насрещен иск без правно основание е построена сграда с идентификатор *, и която сграда е прехвърлена от тях на ответниците по иска с договор за дарение. По въпроса за собствеността върху сградата счита ,че е постановено решение №19 от 15.01.2018г. по гр.д.972/2018г. на СРС, което след потвърждаването му от окръжен съд -Смолян, и недопускането до касация от ВКС е влязло в сила.

Построената в имота на доверителя и сграда е незаконна такава,защото е построена без в полза на праводателите на ответниците да е налице законно 4 учредено право на строеж.Твърдяното от тях право на строеж е отстъпено от лице, което не притежава права върху имота и следователно не е породило право в полза на праводателите на ответниците. При т.нар. учредяване на претендираното право на строеж счита ,че са допуснати нарушения, обосноваващи нищожност на договора за отстъпено право на строеж.

Отделно прави възражение ,че строежа е незаконен, тъй като е построен без строителни книжа или ако са налични някакви, то те са издадени без правно основание и в нарушение на закона, или строежът е извършен в отклонение на разпореденото с тях.Поради това моли въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт, като същевременно приеме предявения против доверителя и иск с основание чл.64 от ЗС за недопустим, алтернативно за неоснователен, и го отхвърли, а предявените от доверителят и с насрещна искова молба искове по чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД приеме за основателни и ги уважи изцяло.