Решение № 1348 от 06.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1348 гр. Пловдив, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20235300502941 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 от ГПК

Постъпила е жалба от Ц. М. Г., в качеството му на длъжник по и.д. № ***, по описа на ЧСИ Р. Р., с район на действие ПОС, против Постановление за отказ на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство.

Жалбоподателят Г. поддържа, че е внесъл сумата от 1100лв. след получаване на ПДИ, която представлява 20% от дълга и се е задължил да внася по 10% от дълга ежемесечно, като е подал молба до съдебния изпълнител за спиране на производството по реда на чл.454 от ГПК.

Следващите два месеца е внесъл както текущата дължима издръжка от 350лв., така и над 10% от дължимата сума. Счита за неправилно становището на съдебния изпълнител, че внесеното не съставлява 20% от всички вземания по изпълнителното дело, т.к. приема, че не следва да се вземат предвид вземанията на Държавата в лицето на ТД на НАП. Поддържа, че задължението за издръжка е привилегировано, както и че редовно обслужва задълженията си към НАП. Моли съда да отмени като незаконосъобразно постановлението за отказ за спиране на изпълнителното производство.

Взискателят по делото Ц. Ц. Г., чрез нейната майка и законен представител Д. Г. А. е взела становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че внесената сума не съставлява 20% от дълга, като не са отчетени нито законната лихва, нито разноските по изпълнителното дело, включително и адвокатското възнаграждение. Развива и доводи, свързани с поведението на длъжника по време на исковия процес. Моли жалбата да бъде оставена без 1 уважение.

Съдебният изпълнител е изложил в мотивите си, че жалбата е допустима, но неоснователна. Поддържа, че липсват основания за спиране на изпълнителното производство, т.к. внесената сума не съставлява 20% от задълженията по изпълнителното дело..

След като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че подадената жалба изхожда от легитимирано лице -длъжник, подадена е в срок. По същество същата е неоснователна по следните съображения:

Действащият ГПК дава възможност на страните и на третите лица в изпълнителния процес да обжалват само конкретно, лимитивно посочени изпълнителни действия и то при определени предпоставки за това. Съгл. чл.435, ал.2, т.6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказът на съдебният изпълнител да спре производството. Съгл. нормата на чл.454, ал.1 от ГПК съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 20 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.

В настоящия случай жалбоподателят има качеството длъжник в производството. Обжалва се постановление за отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство, което попада в приложното поле на чл.435, ал.1 от ГПК, поради което и жалбата се явява допустима.

От фактическа страна се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба на Ц. Ц. Г., чрез нейната майка и законен представител Д. Г. А. за събиране вземането й по изп. лист , изд. по гр.д.№***/2022,ПРС, дължимо от жалбоподателя Ц. Г. и съставляващо 350лв. ежемесечна издръжка, считано от 01.06.2022г. до настъпване на законноустановена причина за изменение или прекратяване на плащането, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

По делото е постъпило удостоверение с вх.№***/***г. от ТД на НАП***, от което се установява, че длъжникът Ц. Г. има задължения към държавата в размер на 7738,87лв. С разпореждане от 05.07.2023г. държавата е присъединена като взискател по делото за посочената сума.

С ПДИ длъжникът е уведомен , че дължи по изпълинтелното дело общо сумата от 14 887,52лв., като същата е конкретно посочена по пера – по изп. лист в полза на първоначалния взискател и съгласно удостоверение за задължения към държавата. ПДИ е редовно връчена на 28.07.2023г.

С молба от 31.07.2023г. длъжникът Ц. Г. е представил вносна бележка за заплащане на сумата от 1100лв., за която е посочил, че съставлява 20% от дълга по делото и се е задължил ежемесечно да внася сумата , съставляваща 10% от дълга по изпълнителния лист, отделно от изплащане на текущата издръжка. Искал е спиране на изпълнителното производство.

2

Взискателят е взел становище за неоснователност на молбата, т.к. не отчитала реда на привилегиите, както и посочения изпълнителен способ – изпълнение спрямо недвижими имоти.

Със съобщение, редовно връчено на 27.09.23г., длъжникът е уведомен, че искането му е оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че правилно съдебният изпълнител е изчислил, че внесената сума от 1100лв. не съставлява 20% от дълга по делото. Безспорно длъжникът има правната възможност да поиска спиране на изпълнението, доколкото се касае за събиране на паричен дълг и изпълнението е насочено към негово недвижимо имущество, с което е изпълнена част от хипотезиса на нормата на чл.454 от ГПК. За да се осъществят изцяло предпоставките на тази норма, обаче, е необходимо да бъдат внесени 20% от вземанията по предявените изпълнителни листове. В случая към момента на подаване на молбата за спиране на изпълнителното производство предявеният изпълнителен лист на първоначалния взискател е на стойност 4550лв. главница и 343,33лв. лихва или общо 4893,33лв. Налице е присъединен взискател по силата на закона – Държавата, за вземане от 7738,87лв. Така общия размер на задълженията към взискателите е 12632,20 лв. При така установения размер на задълженията, предявени за събиране по изпълнителното дело, внесената сума от 1100лв. не съставлява 20% от дълга, като същата е значително по-ниска. Основният спор, повдигнат от жалбоподателя е коя е основата на определяне на законоустановеното първоначално плащане от 20% - дали същата включва само сумите по първоначалния изпълнителен лист или и задължения към други взискатели. Настоящият състав приема, че законодателят е имал предвид всички предявени за събиране задължения, доколкото е използван израза „от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове“. В случая държавата е присъединен по право взискател, като нейното вземане се удостоверява с нарочно съставеното и приложено по делото удостоверение.

То има характера на предявен в изпълнението изпълнителен лист, доколкото правната същност на това действие е една и съща – да се пристъпи към събиране на вземанията в рамките на изпълнителния процес. Друг довод е и факта, че при събиране на суми – било чрез доброволно плащане, било посредством принудително изпълнение, то следва да се удовлетворят всички кредитори в изпълнението, независимо от привилегиите. Така, ако се приеме, че длъжникът може да спре изпълнителното производство като заплати част само от дълга към първия взискател, то това би попречило на присъединените взискатели изобщо да се удовлетворят.

По тези съображения, съдът намира, че подадената жалба против постановление за отказ на съдебния изпълнител да спре изпълнителното производство на осн. чл.454 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложеното съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№ 33398/02.11.2023г. от Ц. М. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по и.д. № ***, по описа на ЧСИ Р.

Р., с район на действие ПОС, против Постановление за отказ на съдебния изпълнител за спиране на изпълнителното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4