Решение № 5867 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5867 гр. С., 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно наказателно дело № 20231110211255 по описа за 2023 година Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и е образувано въз основа на жалба на „**********”ООД, чрез адв. доц. д-р А. срещу наказателно постановление (НП) № 29-2300070/28.07.2023 г. на директора на Дирекция „Трудова мобилност”(Д „ТМ“) при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“(ИА „ГИТ“), с което на дружеството е наложена, в качеството му на работодател, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) имуществена санкция в размер на 2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ.

С жалбата се твърди маловажност на извършеното нарушение, поради което НП било незаконосъобразно, не се оспорва фактическата обстановка, претендира се изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, излага се, че към заявлението за регистрация се прилагат документи за български произход, но Изпълнителна агенция за българите в чужбина не предоставя на лицата този документ, а същият се изпраща служебно, поради което е налице обективната невъзможност за предоставянето му и извършването на съответната регистрация, поради което била налице празнота в закона. Моли се за отмяна на НП. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното 1 производство разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, поради изтекла давност, нарушението било очевидно маловажно, а и към момента на установяването му вече не съществувало, както и не съществувало трудово правоотношение, ИАБЧ не предоставя издадените удостоверения за български произход на лицата, поради което работодателя не можел да изпълни задължението си да извърши въпросната регистрация в Агенцията по заетостта, алтернативно се претендира да се приеме от съда, че нарушението е маловажно. Претендира се присъждане на сторените разноски по списък, който се прилага.

За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП, като правилно и законосъобразно, още повече, че не се оспорвало извършването на нарушението, а видно от жалбата в нея се потвърждавало същото, относно давностния срок контролните органи установявали нарушението при извършване на проверка, като към датата на проверката лицето било с действащо трудово правоотношение, не следвало да се прилага маловажност, тъй като санкцията е в минимален размер. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед сложността на правния въпрос и се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Пред периода от време от 19.04.2023 г. до 05.07.2023 г. инспектори при Дирекция „Трудова мобилност“ при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ извършили проверка на местен работодател „***************“ООД. В хода на същата било разгледано трудовото досие на М. Р. А., роден на ********* г., гражданин на Руската федерация. Със същия дружеството било сключило трудов договор №017 от 30.03.2023 г. за длъжност „отчетник, счетоводство“, с размер на основно трудово възнаграждение от 800 лв. при 8 часов работен ден. На същия било връчена длъжностна характеристика за длъжността „отчетник, счетоводство“ и му бил проведен начален инструктаж по безоспасност и здраве при работа на 2

30.03.2023 г. Документирано било постъпването на работа на лицето А. на 30.03.2023 г. За същия били отразени отчетни форми за явяване/неявяване на работа за месец март – 2 работни дни, за м. април - 18 работни дни и за м. май – 5 работни дни, за които било начислено и изплатено съответното трудово възнаграждение срещу подпис, като за м. май и обезщетение.

По време на проверката били изискани документи от Агенция по заетостта, дирекция „Миграция“ и Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ). От същите било установено, че лицето М. Р. А. има издадено от

ИАБЧ удостоверение за български произход

№00364040020230418, като на същия е предоставено право на продължително пребиваване в Република България на основание чл.24, ал.1, т.5 от ЗЧРБ от МВР. От предоставените данни от Агенцията по заетостта, постъпили при проверяващите с писмо на 02.06.2023 г. се установило, че дружествотожалбоподател не е подавало заявление за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на гражданин на трети държави, декларации за осъществяване краткострочна заетост по реда на ЗТМТМ, не било издавано на лицето и разрешение за работа като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България и информация в регистрите за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа, след регистрация.

За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка № ПР2314309 от 05.07.2023 г., в който освен настоящето са констатирани и други от същия вид нарушения. В същия се съдържат предписания. Връчен е на 05.07.2021 г. на управителя на дружеството В. Г..

Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 05.07.2023 г. от И. Х. Ю. – главен инспектор при Д „ТМ“ при ИА „ГИТ” за нарушение на чл. 75а, ал.2 от ЗТМТМ. Актът е връчен срещу подпис на В. Г.

– управител на дружеството на 05.07.2023 г., т.е. в деня на съставянето му.

Срещу АУАН на 12.07.2023 г. са депозирани писмени възражения.

Въз основа на АУАН на 28.07.2023 г. е издадено обжалваното наказателно постановление (НП) от директора на Дирекция „ТМ” при ИА „ГИТ“, който се явява съответното оправомощено въз основа на Заповед №З-0862/17.10.2022 г. на ИД на ИА „ГИТ” длъжностно лице – директор на Д“ТМ“. НП е връчено с обратна разписка на 31.07.2023 г.

3

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на разпитаната в хода на производството свидетелка Ю., които са пълни и непротиворечиви.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в четиринадесетдневен срок и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е неоснователна, поради следното:

Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него Н П № 29-2300070/28.07.2023 г. на директора на Дирекция „Трудова мобилност” намира, че същите са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им, това е така, защото:

Дирекция „Трудова мобилност”, е специализирана администрация към ИА „ГИТ”, съгласно чл.19 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ”(УПИАГИТ). Установява се от представената по делото Заповед №З0862/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, че директора на Д „ТМ” е оправомощен да издава наказателни постановления, когато актовете са съставени от контролните органи в съответната дирекция, т.е. в случая директора на Д „ТМ” е компетентен да издаде обжалваното наказателно постановление, въз основа на горепосоченото оправомощаване.

АУАН е съставен от контролен орган при Д „ТМ“, по силата на разпоредбите на чл.21, ал.1 и ал.2 от УПИАГИТ относно актосъставителя. Поради което съдът счита, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са съставени/съответно издадени от компетентни длъжностни лица. Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. От съдържанието на акта и НП по безспорен начин се извлича време и място на извършване на нарушението.

Не се констатираха изложените в жалбата процесуални нарушения.

Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП правна квалификация на същото. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1, изр.2 и ал.3 от ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на процесното НП.

Настоящият съдебен състав намира, че е спазен тримесечен срок за 4 съставянето на акта. В жалбата се прави такова възражение, с позоваване на факта, че трудовият договор бил регистриран в НАП и можело да се извърши служебна проверка от контролните органи. Относно регистрацията на трудовия договор в НАП, се извлича информация кога е регистрирано трудовото правоотношение, но от него не може да се установи кога лицето действително е постъпило на работа, както и подавани ли са заявления в Агенция по заетостта от „***************“ ООД за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, респективно подавани ли са декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ, евентуално за работника дали е било издавано разрешение за работа като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България. Контролните органи на Д „ТМ“ са установили тези правнорелевантни факти след получената информация от Агенция по заетостта по запитване във връзка с конкретната проверка на дружеството, която е постъпила с писмо входирано в Д „ТМ“ на 02.06.2023 г. Предвид което едва на тази дата 02.06.2023 г. проверяващите са установили нарушението, поради което от тогава е започнал да тече тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН за съставянето на акта. Поради което намира за неоснователно така изложеното в жалбата, че е изтекла давност по чл.34, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

В АУАН са описани писмените материали, които са неразделна част от него.

В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят изложените обвинителни факти в акта за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и след съобразяване на подаденото възражение е издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен извод, че нарушението е осъществено, поради което и жалбата разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, лицата по ал.2, т.1 могат да упражняват заетост след регистрация от работодателя в Агенцията по заетостта при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. Нормата 5 на чл.30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ гласи, че за регистрация в случаите на чл.8, ал.3 от ЗТМТМ, работодателят подава в Агенцията по заетостта декларация и документи, които са посочени лимитативно в нормата в седмодневен срок от началото на заетостта.

По делото се установи от обективна страна, че лицето М. Р. А., роден на ********* г., гражданин на Руската федерация, който има издадено удостоверение за български произход №00364040020230418 от ИАБЧ е бил със сключен трудов договор с дружеството-жалбоподател №017 от 30.03.2023 г. за длъжност „отчетник, счетоводство“ и е постъпил на работа на 30.03.2023 г. Работодателят „***************“ ООД не е подавало заявления относно това лице за предоставяне на разрешение за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави, както и за него не са подавани декларации за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ. Предвид на това, служителят М. Р. А., който е от български произход, е постъпил на работа на 30.03.2023 г., а крайният срок за предприемане на съответните действия по чл.30а от Правилника за прилагане на ЗТМТМ е бил до 06.04.2023 г.

(четвъртък, работен ден) включително. След тази дата лицето А. е предоставяло работната си сила за „***************“ ООД без съответната регистрация в нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.

От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен начин, че е налице нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.