Решение № 1295 от 26.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1295 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20235300501715 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** чрез юриск. С. П. против Решение № 1501 от 03.04.2023г., постановено по гр. д. № 5697/2022г. по описа на РС Пловдив, XХI гр. с., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***против Е. Я. К., ЕГН ********** обективно съединени искове за признаване за установена в отношенията между страните дължимостта на следните суми: 9889, 63 лева – главница, представляваща стойност на ел. енергия и мрежови услуги за периода 25.11.2018г. – 24.01.2019г. за обект, находящ се в ***, с ИТН:

***; 2733, 72 лева – обезщетение за забава за периода 11.01.2019г. – 09.11.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 10.11.2021г. до окончателното погасяване, за които е издадена заповед по чл. 410 от ГПК № 9601/12.11.2021г. по ч. гр. д. № 17778/2021г. на ПРС. Осъжда „ЕВН България

Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***да плати на Е. Я. К., ЕГН ********** следните суми:

1000 лева – разноски за първоинстанционното производство и 1000 лева – разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 17778/21г. на ПРС.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението.Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза, приета в първоинстанционното 1 производство, жалбоподателят прави фактически извод, че с оглед мястото, където е извършено присъединяването и където е отрязан кабелът, нерегламентираните действия могат да бъдат извършени само от лице, което е собственик или ползвател на обекта, респ. със знанието и съгласието на същите, но не и от оператора на разпределителната мрежа, който няма достъп до частта от нея, собственост на клиента.Неправилен бил изводът на съда, че след като се касае за нерегламентирано присъединяване, начислените суми не се дължат на договорно основание и логично би следвало да има друг приложим ред за установяване на дължимата ел. енергия.В случая нито операторът на разпределителната мрежа, нито електроснабдителното дружество разполагали със законова възможност да преизчислят ел. енергия по правилата на ПИКЕЕ, защото те уреждали правата на операторите при констатирано нерегламентирано присъединяване към техните мрежи или извършена манипулация на техни елементи от разпределителните мрежи.Същевременно заплащането на ел. енергията се дължало на договорно основание или на законово такова при установена манипулация.Не било налице нерегламентирано присъединяване по см. на ПИККЕ и ЗЕ, когато клиентът сам, към своята мрежа е присъединил допълнителен консуматор.Като неправилен се оспорва и изводът на съда, че след като в обекта на потребление не е ползван трифазен ток, то ответницата не дължи заплащането му, както и изводът му, че свързаният допълнителен кабел не е в схемата на потребление на ответницата.Моли се за отмяна на обжалваното решение, вместо което да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.Претендират се разноски за заповедното, за първоинстанционното и за исковото производство.

Въззиваемата чрез пълномощника си по делото в подадения писмен отговор по реда на чл. 263 от ГПК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на районния съд като правилно да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

Предявеният иск е за установяване съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК.От приложеното ч. гр. д. № 17778 по описа за 2021г. на Пловдивски районен 2 съд е видно, че по заявление на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ***чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Г. П., е издадена заповед № 9601 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 12.11.2021г., с която е разпоредено длъжникът Е. Я. К., ЕГН ********** да заплати на заявителя главница от 9889, 63 лева, обезщетение за забавено плащане - 2733, 72 лева за периода от 11.01.2019г. до 09.11.2021г., законна лихва за периода от 10.11.2021г. до изплащане на вземането, разноски – 252, 47 лева за ДТ и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.В законовия срок против заповедта е подадено възражение от длъжника, поради което заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на иск за установяване на вземането му.Исковата молба, въз основа на която е образувано исковото производство, е предявена в едномесечния срок, поради което искът се явява допустим.

С обжалваното решение след цялостен анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства районният съд е приел, че през исковия период именно ответницата е била собственик на имота /обекта/, за който се твърди да са дължими търсените суми, като е имала качеството на клиент на ищеца.Приел е също, че претендираните суми, описани в извлечението от сметка /л. 8/, касаят именно обект на потребление с ИТН ***в ***, предмет на НА от 01.12.2017г., представен като писмено доказателство по делото.Районният съд е изяснил, че за възникване на правоотношението по покупко-продажба на ел. енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона.Клиентският номер бил открит, въпреки липсата на подадено от ответницата заявление, тъй като тя самата била в неизпълнение на договорните си задължения като клиент – нов собственик на обекта – чл. 11, т. 3 от ОУ – да уведоми писмено ЕВН за промяната в собствеността, а същевременно нямало твърдения и данни, да е поискано спиране на захранването на обекта, нито да са предприети действия по прекратяване на договорните правоотношения между страните, респ. за преустановяване на достъпа до ел. разпределителната мрежа.

Въпреки приетото, че ответницата имала качеството на клиент на ищцовото дружество за процесния период и като такъв принципно дължи плащане на предоставените услуги, районният съд е счел, че е необходимо и доказването на количеството и стойността на потребената ел. енергия.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно което през периода 25.11.2018г. – 24.01.2019г. обектът с ИТН ***е бил присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД с трифазен четирижилен кабел от типа СВТ 4х10 кв. м., водещ началото си от разпределителна касетка на ЕР Юг ЕАД.Електрозахранването е ставало по единия от фазовите проводници на този кабел.През процесния период съгласно заключението има доставена електрическа енергия до процесния обект, присъединен към ИТН***, но експертът не може да даде отговор какво количество от измерената през този период по електромери с номера ***и ****ел. енергия, е 3 доставена до процесния обект, тъй като по тези електромери е преминала и е отчетена ел. енергия и на друг, неидентифициран трифазен консуматор, нерегламентирано присъединен към изходящия прекъсвач, след търговското измерване в ИТН ***.Същевременно отчетената по електромери с номера ***и ***в ИТН ***ел. енергия, описана подробно в таблицата към заключението на вещото лице, съответства по количество на фактурираната такава.Според заключението фактурираната ел. енергия е доставена до измервателната точка ИТН ***на процесния обект, но не е реално потребана от процесния обект в цялото си количество.Това се потвърждавало и от снетите от паметта на електромер фабр. № ***за периода 22.11.2018г. – 15.01.2019г. в тази измервателна точка данни за реализираните максимални фазови токове.И по трите фази на електромера съгласно заключението е имало електропотребление от големи трифазни консуматори, каквито не са били открити в процесния обект, собственост по онова време на В.Н.Г..През процесния период монтираните на обекта с ИТН ***трифазни електромери с фабрични номера № ***и № ***, марка ISKRA MT173 са отчитани коректно, редовно, посредством преносим терминал, съоръжен с оптична глава.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че след електромера е извършено присъединяване на втори трифазен кабел към прекъсвача.Въпросният обектът някога е бил ракиджийница и затова тогава е имало трифазно захранване, но от проверките, които извършил за процесния период, установил, че обекта бил битова едноетажна сграда с монофазни консуматори.

Районният съд е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза.Направил е извод, че реална консумация в обекта е имало, но тя не е в твърдения и остойностен от ищеца размер, като фактурираната ел. енергия не е потребена от същия в цялото твърдяно количество.Поради това е приел, че иска е недоказан по основание и по размер.Посочил е, че основанието на предявения иск е свързано с договорното правоотношение за конкретен обект и неговото потребление на доставена ел. енергия и мр. услуги, а не касае плащане на ел. енергия, свързана с начисленото количество, поради нерегламентирано прикачване на допълнителен консуматор.Като неоснователен е отчетен аргумента, че след като нерегламентираното присъединяване е извършено след границата на собственост, отговорността за консумираната ел. енергия, следва да е на потребителя.Изложени са доводи, че договорното правоотношение, с предвидените права и задължения, не включва отговорност при такова присъединяване, т. к. не е част от облигационната обвързаност между страните.Решаващият съд е отчел, че искът не касае хипотези на ПИКЕЕ, но същевременно няма данни кога и от кого е извършено такова присъединяване, за да се търси отговорност именно от ответницата.Съдът е съобразил също, че такова потребление от големи трифазни консуматори е имало още по времето на предишния собственик на обекта, поради което нямало основание да се приеме, че именно ответницата носи отговорността за наличното присъединяване, както и за потребление на неидентифициран консуматор, за да се търси плащане на всички процесни суми от не.С тези съображения районният съд е достигнал до извод, че ответницата не е ползвала 4 трифазен ток в имота си, за да дължи плащането му, още по-малко на претендираното договорно основание, а за електромера на конкретния обект, количеството реално консумирана ел. енергия и мр. услуги не е доказано като стойност, за да се търси и съответна сума за плащането му.

Настоящият състав на съда споделя изцяло изложените съображения, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение.

В допълнение следва да се посочи, че предмет на делото е парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено и потребено количество ел. енергия през съответния период в процесния обект – арг. от чл.