Определение № 812 от 24.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500778 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез пълномощника юрк. И.Н., срещу разпореждане №5242 от 19.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 213/2025г. на РС - Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлено заявлението вх.№ 974/06.01.2025г. на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК срещу длъжника А. Н. С., ЕГН: **********, за сумите от 1000 лв.

- главница, заплатена от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД в изпълнение на договор за предоставяне на поръчителство от 03.04.2023г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***/03.04.2023г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното погасяване; 77,24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023г. до 10.01.2024г. и 207,17 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. Вземанията са били прехвърлени на заявителя от „Ай Тръст“ ЕООД съгласно Приложение №1 от 17.01.2024 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и произнасяне по съществото на спора.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал.2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което 1 се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Районен съд - Пловдив е сезиран от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. Н. С., ЕГН: **********, за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № ***/03.04.2023г., платени на „Кредисимо“ ЕАД от „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство, във връзка със сключен с кредитополучателя договор за предоставяне на поръчителство:

1000 лв.- главница ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 06.01.2025г. до окончателното погасяване;

77,24 лв. – възнаградителна лихва за периода от 10.05.2023г. до 10.01.2024г. и 207,17 лв. - обезщетение за забава за периода от 11.05.2023г. до датата на подаване на заявлението в съда. Претендираните вземания са придобити от заявителя съгласно Приложение №1 от 17.01.2024г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение първоинстанционният съд е приел, че договорът за потребителски кредит съдържа неравноправни и като такива – нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор на две основания – чл.22 вр.чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 146, ал.5 вр.ал.1 от ЗЗП.

Прието е, че е недействителен и договорът за предоставяне на поръчителство, тъй като накърнява добрите нрави и заобикаля нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК относно размера на ГПР. Заповедният съд не е присъдил и чистата стойност на кредита, доколкото не е ясно какви плащания е извършил длъжникът по кредита, като е приел, че този въпрос следва да се разреши в спорно исково производство.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверка за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на обезпечен с договор за поръчителство договор за кредит, сключен между небанкова финансова институция и физическо лице, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК . При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

Длъжникът А. Н. С. и „Кредисимо“ ЕАД са сключили договор за потребителски кредит № ***/03.04.2023г. /приложен на л. 22-26 от заповедното производство/, видно от който С. е получил сума от 1000 лева, която следва да издължи за срок от 9 месеца с договорен годишен лихвен процент 40.00% и ГПР 48.21%.

Освен горните суми, А. Н. С. е следвало да изплати и сумата от 765,41 лева – възнаграждение за поръчител за периода на действие на договора за кредит.

В заявлението, по което е образувано заповедното производство пред 2

Районен съд-Пловдив, се твърди, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договора за кредит, изпаднал е в забава, поради което поръчителят /цедент/ е погасил задълженията по договора.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд, че искането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. От приложения по делото договор за потребителски кредит от 03.04.2023г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД и общи условия към него, е видно, че е предвидено задължение на длъжника да предостави обезпечение, като сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице. В изпълнение на така поетото задължение е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД от 03.04.2023г., по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, а длъжникът да му заплати възнаграждение в размер на 765,41 лв. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се заплаща на „Кредисимо“ ЕАД, който е овластен да го приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като размерът на същото – 765,41 лв., не е бил взет предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита – 48.21%, посочен в Приложение №1 към договора за потребителски кредит.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Налице е обосновавана вероятност за нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК с невключването на разходите по договора за предоставяне на поръчителство в ГПР, доколкото същите водят до допълнително оскъпяване на кредита. След като възнаграждението за поръчителя не е включено в посочения в договора ГПР е налице нарушение на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски кредит, обосноваващо недействителността на договора на основание чл. 22 от ЗПК.

Заповедният съд не е допуснал нарушение, като е отхвърлил претенцията за главница, съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Съгласно чл. 138 от ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение. След като договорът за кредит е недействителен, нищожни са и двата договора за поръчителство, тъй като същите имат акцесорен характер спрямо първия. Доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство е нищожен, той не поражда задължения за страните по него и 3 поръчителят няма задължение да изпълни задължението на потребителя към кредитора. С оглед на това за „Ай Тръст“ ЕООД не са възникнали имуществени права /вземания/ по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД , които да прехвърли на заявителя /цесионер/ „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и постановено при спазване на материалния и процесуалния закон.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5242 от 19.02.2025г., постановено по ч.гр.д.№ 213/2025г. на РС - Пловдив, XXIV гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението вх.№974/06.01.2025г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. Н. С., ЕГН: **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4