Решение № 21435 от 26.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21435 гр. София, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110123515 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] (с предходно търговско наименование [фирма]) срещу Д. В.

С. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 468,61 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена електрическа енергия за периода от 05.06.2021 г. до 04.10.2021 г. до електроснабден недвижим имот, находящ се на адрес: [адрес], с клиентски номер ***, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.11.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 7,30 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.07.2021 г. до 28.10.2021 г., за които суми по ч. гр. дело № 63929/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.11.2021 г.

Ищцовото дружество твърди, че през процесния период 05 юни 2021 г. – 04 октомври 2021 г. с ответницата Д. В. С., в качеството й на потребител, са се намирали в облигационно правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до електроснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с клиентски номер ***, възникнали с откриването на партида на ответната страна по силата на депозирано писмено заявление от 24.09.2013 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди, с приложен към същото документ за собственост.

Посочва се, че [фирма] притежава лицензия за обществен доставчик на електрическа енергия на обособена територия, определена в нарочно приложение към Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия № Л-135/29.11.2006 г. Излага се, че като краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ ищцовото дружество продава електроенергия при публично известни Общи условия, съгласно които продажбата започва в срок до 7 дни от датата на подаване от потребителя на писмено заявление за продажба на ел. енергия. Поддържа се, че през релевантния период е изпълнило задължението си и е доставило до електроснабдения имот 1 на ответницата електрическа енергия, чиято обща цена възлиза на сумата от 468,61 лева.

Ищецът изяснява, че за дължимите суми е издал фактури, както следва: фактура № 318616190/09.07.2021 г. за периода 05.06.2021 г. – 05.07.2021 г.; фактура № 320370330/10.08.2021 г. за периода от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г., фактура № 321842435/10.09.2021 г. за периода от 05.08.2021 г. до 03.09.2021 г., фактура № 323479136/11.10.2021 г. за периода от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г. Твърди, че ответницата Д.

С. не е изпълнила задължението си и не е заплатила в десетдневния срок, предвиден в приложените Общи условия, дължимите суми, поради което дружеството е начислило като дължими и лихви за забава върху тях по всяка фактура, чийто общ размер за периода от 24.07.2021 г. до 28.10.2021 г. възлиза на сумата от 7,30 лева. Сочи, че не е налице плащане и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендират се и разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особеният представител на ответницата Д. С. – адв. К. Ш., назначена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявява, че признава исковите претенции, като на основание чл. 29, ал. 5 ГПК отправя искане признанието да бъде одобрено от съда, тъй като е в интерес на ответницата, и да бъде постановено решение при признание на иска. Счита, че с поведението си ответната страна не е дала повод за образуване на делото, доколкото липсват доказателства същата да е била надлежно уведомена за претендираните от ищеца суми, съгласно клаузите на приложимите Общи условия, както и с оглед императивните изисквания на чл. 38б, ал. 1, т. 3 ЗЕ и чл. 5 ЗЗП. Ето защо, в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК и направените по делото разноски за останат в тежест на ищеца.

В съдебното заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искови претенции и с оглед признанието на исковете, направено от ответната страна с отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание, отправя искане за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат уважени, съобразно признанието, като в полза на дружеството да се присъдят сторените разноски. В тази връзка възразява срещу довода на ответната страна, че с поведението си ответницата не е дала повод за завеждане на делото.

Ответницата Д. С., чрез упълномощен от особения си представител адвокат, поддържа направеното признание на исковете с искане за одобряването му от съда, доколкото последното, предвид характера на правния спор, е в интерес на ответницата, както и за възлагане на разноските по делото в тежест на ищеца.

С протоколно определение от 28.10.2024 г., съдът, съобразявайки направеното в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК признание на исковите претенции от особения представител на ответната страна, поддържано и в рамките на откритото съдебно заседание, с оглед ангажираните по делото писмени доказателства, предвид и изричното изявление на процесуалния представител на ищеца в тази връзка, на основание чл. 29, ал. 5 ГПК е одобрил така направеното признание. На основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, обявявайки, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД - при условията на кумулативно обективно съединяване за признаване за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед 2 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период между него и ответницата е съществувало валидно облигационно отношение, регулирано от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на електрическа енергия до процесния недвижим имот; че е доставил на ответницата електрическа енергия през процесния период, чиято цена възлиза на процесната сума.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже възникването на главно задължение, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила дълга на падежа, в случай, че твърди това.

Изясни се, че с отговора на исковата молба не са оспорени основните елементи от фактическите състави на процесните вземания, конкретно наличието на облигационно правоотношение между страните във връзка с доставката на електрическа енергия до процесния имот, реалната доставка на електроенергия до имота, нейната цена, както и размера на лихвата за забава, при липсата на доводи за извършени плащания на суми за погасяване на процесните такива, като е налице и изрично признание на исковете.

По своята правна същност признанието на исковите претенции представлява процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, който счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, в случая, че процесните вземания, индивидуализирани по вид, период, размер и основание са дължими в полза на ищеца. Това води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни, респ. до отсъствието на правен спор между тях от момента на извършване на признанието.

Същевременно, релевираното в процеса признание не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго въведено от закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от назначения особен представител на ответницата и по вече изложените съображения е одобрено по реда на чл.

29, ал. 5 ГПК. Признанието не противоречи на закона и добрите нрави, предявените искове не са брачни, нито по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки исковите претенции на това основание.

Предвид изложените съображения, основавайки решението си на така направеното признание на исковете от ответната страна, съдът намира, че същите следва да бъдат уважени изцяло.

За прецизност на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая направеното признание се подкрепя и от събраните по делото писмени доказателства – заявление от 24.09.2013 г. за продажба на електрическа енергия за битови нужди, подадено 3 от ответницата Д. В. С. относно обект – апартамент № 1, находящ се на адрес: [адрес], с клиентски номер ***, нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***, том I, рег. № ***, дело № 148/30.08.2013 г. по описа на нотариус П. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, по силата на който ответницата Д. С., като купувач, закупува недвижим имот с идентификатор [идентификатор] по КККР, с адрес: [адрес], представляващ апартамент № 1 със застроена площ от 86,23 кв.м., Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], одобрени с Решение на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение от 26.04.2010 г. на Комисията, фактура № 0318616190/09.07.2021 г. на стойност от 143,08 лева за консумирана ел. енергия от 05.06.2021 г. до 05.07.2021 г., в частност снабдяване с ел. енергия и разпределение на ел. енергия до процесния имот с клиентски номер ***, фактура № 0320370330/10.08.2021 г. на стойност от 144,52 лева за консумирана ел. енергия от 06.07.2021 г. до 04.08.2021 г., в частност за снабдяване с ел. енергия и разпределение на ел. енергия до процесния имот с клиентски номер ***, фактура № 0321842435/10.09.2021 г. на стойност от 94,15 лева за консумирана ел. енергия от 05.08.2021 г. до 03.09.2021 г., в частност за снабдяване с ел. енергия и разпределение на ел. енергия до процесния имот с клиентски номер ***, фактура № 0323579136/11.10.2021 г. на стойност от 86,86 лева за консумирана ел. енергия от 04.09.2021 г. до 04.10.2021 г., в частност за снабдяване с ел. енергия и разпределение на ел. енергия до процесния имот с клиентски номер *** – или общо фактурирана стойност от 468,61 лева, както и справка – извлечение за начислени задължения и постъпили плащания при [фирма] по партида с титуляр Д. С. и клиентски номер ***.

Данните от тези писмени доказателства свидетелстват за съществуващо през процесния период правоотношение между ответницата Д. С., като собственик на процесния имот, а с това и потребител на доставяната до имота електрическа енергия и титуляр на откритата партида при ищеца – съгласно чл. 4, ал. 2 от приложимите Общи условия, и [фирма], като доставчик на същата., респ. за доставена такава през релевантния период на съответните фактурирани стойности.