Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14 от 10.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 292/2025
Вид
Решение № 14
Подписан
10.02.2026
В сила
10.02.2026
Състав
Пепа Илиева Чиликова, Калина Иванова Стоянова, Николай Иванов Кирков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Ямбол, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. С.а при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. С.а Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600292 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалба на адв. М. А., защитник на подсъдимия О. О. Г. от гр. Ямбол, срещу Присъда № 52 от 14.05.2025 г. по НОХД № *******на Районен съд - Ямбол, с което подсъдимият е признат за виновен за това, че на 31.10.2023 г., около 10.00 часа, в гр. Ямбол, на ул. „Д.Б“ бл. ** вх. *, в таванско помещение на входа, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал в себе си високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло 0,796 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 57%, на стойност 55,72 лв., и метамфетамин с нето тегло 0,535 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 37%, на стойност 37,45 лева, или общо 1,331 грама метамфетамин на обща стойност 93,17 лева – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4 във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Със същата присъда на основание чл. 354а, ал. 6 НК предметът на престъплението - метамфетамин с общо нето тегло 1,331 грама, оставен на съхранение в ЦМУ София с приемателно-предавателен протокол № 97558/21.11.2023 г., е отнет в полза на държавата. С първоинстанционния 1 съдебен акт подсъдимият е осъден също така да заплати направените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена преди изготвяне на мотивите, поради което жалбоподателят посочва, че ще разшири съображенията си с допълнителна молба след запознаване с мотивите. Искането към въззивната инстанция е да бъде изменена първоинстанционната присъда като се намали наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебно заседание, където е даден ход на съдебните прения жалбоподателят-подсъдим О. Г., редовно призован, не се явява. Ход на делото е даден на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, след като по данни от упълномощения защитник на подсъдимия същият е уведомен лично за съдебното заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ямбол счита обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована. Позовава се на приетата във въззивното съдебно следствие СППЕ относно вменяемостта на подсъдимия към момента на извършване на инкриминираното деяние. Прокурорът не намира определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за явно несправедливо, тъй като същото е определено при условията на чл. 55 НК в минимално предвидения в НК размер.

Адв. А. като защитник на подсъдимия поддържа въззивната жалба и моли въззивния съд да приеме обжалваната присъда като постановена в противоречие на материалния закон. Намира за безспорно установено по делото, че подзащитният й е наркозависим, а откритото у него количество метамфетамин е общо 1,331 грама, при което подсъдимият й дори не е осъзнавал, че го притежава. По този начин защитникът аргументира, че приложимият текст на НК е този на чл. 354а, ал. 5 поради маловажността на случая. Счита, че с оглед размера на наложеното от първоинстанционния съд наказание конкретният случай се явява на границата, поради което иска от въззивния съд да измени обжалваната присъда като преквалифицира деянието в такова по ал. 5, а не ал. 3 на чл. 354а НК.

Окръжен съд - Ямбол след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

От фактическа страна.

Доколкото първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие доказателства. Предвид това, ведно с липсата на спор относно фактическата страна на инкриминираното деяние въззивният съд намира за ненужно да преповтаря същото, което се подкрепя от 2 установеното в чл. 339, ал. 1 НПК и Решение № ***** ** ** **** г. на ВКС по н. д. № ***/**** г., III н.о., Решение № **/** ** **** г. на ВКС по к. н. д. № ***/**** и др.

Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Ето защо мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Независимо от това от фактическа страна следва да се посочи, че след постановяване на първоинстанционната присъда, по отношение на подс. Г. е протекло производство по реда на Закона за здравето по повод възникнал скандал между подсъдимия и неговия брат, в следствие на което подсъдимият е бил настанен за принудително лечение за срок от два месеца, считано от ** ** **** г., тъй като било констатирано, че подсъдимият страда от психотично и поведенческо разстройство вследствие употреба на психоактивни вещества.

В рамките на задължителния му престой в болницата, през първия месец подсъдимият се е включвал в рехабилитацията, но през втория месец била констатирана проба за наличие на наркотични вещества. При изтичане на срока на задължително лечение подсъдимият категорично отказал да продължи престоя си в болницата и бил изписан като спокоен, апсихотичен и некритичен.

По доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд - Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е налице оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № ***/** ** ***** г. на ВКС по н. д. № ****/**** г., III н. о.

Същевременно на самостоятелно изследване следва да бъдат подложени доказателствените средства, събрани в рамките на проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция, касаещи обстоятелства по смисъла на чл. 102, т. 3 НПК, а именно относно други обстоятелства, които имат значение за отговорността на подсъдимия.

От изисканото и приложено по делото за послужване ЧНД № *** **** г. по описа на Районен съд - Ямбол, както и Епикриза от ** ** **** г. на О. Г. от ДПБ гр. Раднево, 6-то мъжко отделение, настоящият съдебен състав извлича информацията, свързана с производството по реда на Закона за здравето, протекло паралелно с настоящото наказателно производство, както и обстоятелствата, свързани с и последвали проведеното задължително лечение на подсъдимия.

Във връзка с това производство е назначената и приета по делото повторна СППЕ. От заключението на същата съдът извлича значимата 3 информация относно личността и състоянието на подсъдимия както към момента на извършване на инкриминираното деяние, така и към момента на експертното изследване. Настоящият съдебен състав кредитира експертизата в цялост, тъй като е отговорила изчерпателно, обективно и компетентно на поставените задачи.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК районният съд е направил обоснован правен извод, че подс. Г. на 31.10.2023 г., около 10.00 часа, в гр.

Ямбол, на ул. „******* ****** бл. 18, вх. В, в таванско помещение на входа, без надлежно разрешително, съгласно ЗКНВП държал в себе си високорискови наркотични вещества - метамфетамин с нето тегло 0,796 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 57%, на стойност 55,72 лв., и метамфетамин с нето тегло 0,535 грама, с концентрация на активния наркотично действащ компонент метамфетамин 37%, на стойност 37,45 лева, или общо 1,331 грама метамфетамин на обща стойност 93,17 лв.

Настоящият съдебен състав констатира неправилно приложение на материалния закон във връзка с правната квалификация на деянието.

Първоинстанционният съд е мотивирал защо в процесния случай не се касае маловажен случай съгласно чл. 93, т. 9 НК, поради което е квалифицирал деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, но въззивният съд намира за установено обратното по следните съображения.

Вярно е, че видът на държаните високорискови наркотични вещества и съдържанието на активния наркотичен действащ компонент представляват обстоятелства, които като се вземат предвид при преценката относно степента на обществена опасност на деянието сочат на по-висока такава, но в случая според въззивния съд количеството наркотични вещества, респективно стойността на предмета на престъплението, следва да се приеме за обстоятелство, което компенсира наличието на първите две обстоятелства.

Към годината на извършване на престъплението МРЗ е била в размер от 780 лв., който размер съпоставен със стойността от 93,17 лв., се явява значително по-нисък. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че обществената опасност на инкриминираното деяние е по-малка от обичайното.

Вярно е, че съдебното минало на подсъдимия е обременено предвид множество осъждания за деяния по смисъла чл. 354а НК, но по делото следва да се вземе предвид безспорно установеното обстоятелство, че подс. Г. е наркозависим. Тази констатация на въззивния съд се изгражда на база назначените и приети първоначална и повторна СППЕ относно вменяемостта на подсъдимия по време на извършване на инкриминираното деяние и състоянието му към момента на експертното заключение. В тази връзка въззивният съд цени и приложените за послужване две производства по реда на Закона за здравето спрямо подс. Г., ведно с приложената епикриза от ** ** **** г.

Би могло да се спори наистина, дали наличието на зависимост от наркотични вещества е от категорията обстоятелства, които влияят на 4 степента на обществена опасност на деянието и на дееца, и на неговата вина някои смятат, че само то не е нито отегчаващо, нито смекчаващо в тесния смисъл на чл. 54, ал. 1 НК; дали деецът е физически и психически здрав, е от значение повече за въздействието на едно или друго наказание, с оглед целите на чл. 36 НК. Независимо обаче от възможните различия при тълкуването на закона, според ВКС (Решение № ***/** ** **** г. на ВКС по н. д. № ***/****г Решение №***/** ** **** на ВКС по н.д. ***/**** г., II н. о.) не трябва да има спор, че здравословните затруднения на дееца изискват поначало неутежняване на отговорността му, а евентуални действия извън нея за отстраняване или смекчаване на затрудненията.

Това е така, доколкото в настоящия случай се констатира, че здравословното състояние на подсъдимия в последните години е динамично предвид установената му зависимост от психоактивни вещества с установени психотични прояви. Както посочва вещото лице пред въззивната съдебна инстанция, синдромът на зависимост не означава, че през целия посочен период от време подсъдимият е с активна психотична симптоматика, тъй като психозните състояния протичат пристъпно. Доколкото подсъдимият към момента на повторната експертиза е бил с овладяна психотична симптоматика, за въззивния съд от правна гледна точка е налице възможност единствено да приеме, че тези обстоятелства обуславят извод за по-ниска от обичайната обществена опасност на този деец, в сравнение с други при извършено деяние по чл. 354а НК.