Решение № 2759 от 02.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 11335/2025
- Вид
- Решение № 2759
- Подписан
- 02.06.2026
- В сила
- 27.06.2026
- Състав
- София Сотирова Монева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 184, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. "л" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26-35 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 143-148 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 27 · Закон за потребителския кредит
- чл. 28 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 29, ал. 4 и 6 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33а · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 2 · Закон за потребителския кредит
- §1, т. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 286, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2759 гр. Пловдив, 02.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330111335 по описа за 2025 година
Предявен е по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Ищецът К. В. Ш., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *******, ул. „********” №***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Б. Г. Й., вписан в регистъра на *******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ********, бул. „********“ № **, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК: 207140327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 1, бл. 9, ет. 2, представлявано от Ц. П. К. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт И. И. Н., че сключеният помежду им Договор за кредит „*******“ от ******г. е нищожен.
Ищецът поддържа, че между него и ответника е сключен Договор за кредит „*******“ от *********г. и че същият е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото нито в договора за кредит, нито в приложимите към него общи условия е посочена методиката, при която се формира годишният процент на разходите (ГПР), и компонентите, включени в нея. Сочи, че задължението по кредита включва усвоената и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разход по чл. 19, ал. 4, в случай че такива са начислени, и дължима застрахователна премия, съгласно Раздел Х от договора.
Предвидената застрахователна премия се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП като уговорена във вреда на потребителя, не отговаряла на изискването за 1 добросъвестност и водила да значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Твърди, че ГПР е различен от посочения в договора, като поради неправилното посочване на ГПР и общо дължимата сума по кредитното правоотношение е налице цялостна недействителност на договора. При посочване на ГПР в договора не било достатъчно да бъде определен само неговият размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти законната лихва, а било необходимо да бъде описана методиката на изчисляване на ГПР, както и да са посочени данните, въз основа на които е направено изчислението. Кредиторът е нарушил правата на ищеца като потребител, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем начин действителната стойност на ГПР, което представлявало и заблуждаваща търговска практика. Претендират се сторените в процеса разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква, че по този тип договори за кредит кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по заема. Клаузите на договора съответствали на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. В договора ясно и недвусмислено били посочени всички условия, при които е изчислен ГПР, както и допусканията за изчислението му. Актуалната съдебна практика на СЕС изрично приемала, че не се изисква посочване на математическа формула за изчисляването на ГПР в договора. По-нататък, ГПР включвал всички разходи по кредита в съответствие с чл. 19, ал. 1 от ЗПК, изчислен бил съобразно изискванията на чл. 19, ал. 2 от ГПК и размерът му бил в съответствие с тези на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. От кредитополучателя не били удържани суми за застрахователна премия и същият не е подписвал документи за присъединяване към застрахователен договор. Възнаградителната лихва представлявала цената на предоставяната от кредитора услуга – ползването на парични средства, и поради това той бил свободен да определи какъв да е нейният размер. Информация за дължимия лихвен процент по кредита и условията за прилагането му фигурирала в договора. Преди да го сключи, ищецът знаел както параметрите му, така и условието за предоставяне на обезпечение. Към момента на сключването му договорът за кредит отговарял на изискванията на чл. 22 от ЗПК. Претендира присъждане на разноски.
Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Молби вх. № № 111284/28.10.2025 г. и 13039/09.02.2026 г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковите претенции.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:
Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор за кредит „*******” от *******г. (л. 11 – л. 18), валиден за неопределен срок, ответното дружество, от една страна като „Кредитодател”, се ангажирало да отпусне на ищеца, от друга страна като „Кредитополучател”, револвиращ 2 потребителски кредит под формата на разрешен кредитен лимит от 1 700, 00 лева, усвоим чрез извършвани по всяко време тегления на суми в брой или платежни нареждания с международна платежна карта „*******” № *******, връчена му с индивидуален ПИН-код при договорното обвързване. Последният се задължил да възстановява на кредитора заетите средства и да му заплаща лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 50, 40% и дневен такъв от 0, 14%, начисляван ежедневно върху усвоената и непогасена главница при условна продължителност на календарния месец от 30 дни, както и такси за ползване на платежния инструмент, съгласно Тарифа, поместена в Общите условия (л. 25 – л. 26) на издателя му „**********” ООД (с последно изменение от 22.11.2024 г.) към Рамков договор за издаване и предоставяне на платежна карта ******* от *********г. (л. 19), представляващ неразделно към индивидуалното съглашение Приложение № 1. За целта до 5-о число на текущия месец трябвало да изпълнява „общото си задължение”, определено към всеки момент от действието на договора като сбор от: усвоената и непогасена главница, начислената върху нея и непогасена договорна лихва, неустойки за неизпълнение на договорни задължения, лихва за забава и разход по чл. 19, ал. 4, в случай че такива са начислени, и дължима застрахователна премия, съгласно Раздел X от договора, ако такава е сключена. Респективно с върнатата част от главницата се увеличавал разполагаемият остатък от нея.
Условията на договорения кредит съдържат посочване на общата дължима се от потребителя сума като сбор от усвоената и непогасена главница, договорна лихва върху нея и такси за ползване на картата по Тарифата, и на годишния процент на разходите от 64, 96%, изчислен при допусканията: незабавно усвояване на пълния кредитен размер след активация на картата, изправност на кредитополучателя и начисляване на лихвата и други разходи в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно договорните клаузи.
В чл. 19, ал. 3 и ал. 4 от договора е предвидено съответно заемателят да дължи при забава законната лихва за всеки ден просрочие, а при предсрочна изискуемост – и еднократна такса от 120, 00 лева за покриване раноските за дейността на лице/служител по администриране на извънсъдебното събиране.
Съобразно чл. 23 от договора неговият Раздел Х, озаглавен „Доброволна застраховка“, се прилага единствено ако кредитополучателят е подписал документи за присъединяване към застрахователен договор за определени застрахователни рискове и му е издаден застрахователен сертификат за присъединяване. Според чл. 24, ал. 1 от договорния текст застраховката се предлага от „Аксес Файнанс“ АД в качеството му на застрахователен агент на застрахователя Застрахователно дружество „******“ ЕАД, като допълнителна, незадължителна за кредита доброволна услуга. С подписването на договора за кредит кредитополучателят изрично заявява, че е избрал да сключи договор за застраховка. Тогава, съгласно чл. 24, ал. 3 и ал. 4 от договора, той възлага на кредитодателя да заплаща всеки месец вместо него дължимата застрахователна премия, а последният, от своя страна, ще я начислява до 3-то число на следващия месец като усвоена главница от предоставения кредитен лимит, платима в уговорените срокове.
Изслушаната съдебно-счетоводна експертиза излага заключение (л. 97 – л. 100), което 3 следва да се кредитира, тъй като е обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвено, че заемателят е изтеглил чрез платежния инструмент общо 5 732, 93 лева в периода от *******г. до *******г. и е осъществил погашения в общ размер на 4 981, 97 лева, разпределени за погасяване на следните задължения: главница – 4 035, 78 лева, договорна лихва – 279, 02 лева, и такса за опериране с карта при непогасен баланс по Тарифа на издателя – 667, 17 лева, като суми за застрахователна премия не са удържани.
При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:
В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.
Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.
Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.
Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).
В конкретния случай валидността на Договор за кредит „*******“ от *******г. се оспорва с фактически доводи, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 4
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.
Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.
Разпечатката съдържа 26 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50d9abdc-c0ab-463b-9680-6fc3e99a1893