Решение № 1121 от 11.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. В.

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20223100502657 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби, както следва:

1.На В. П. Т., чрез адв.П. /ВАК/ против Решение № 260122 от 28.02.2022 година, постановено по гр.дело № 5204/2020 година, поправено с Решение № 260436 от 23.11.2022 година, с по описа на ВРС, в частта, с която е прието за установено по отношение на В. П. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, че Б. В. Т. с ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, е собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м.

„Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори ***,

*** и ***, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор ***, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор ***, с площ от 7 кв.м., придобити въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег.

№ 5313, дело № 763 от 2003г. на нотариус рег. №147 О.Ш., договор, на основание чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявения от нея иск против Б. В. Т. , ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, иск за предаване на владението върху 10/11 ид.ч. от горния имот, на основание чл. 108 ЗС.

В жалбата се излага, че решението в атакуваните му части е неправилно и незаконосъобразно.Също според жалбата съдът неправилно е отчел 1 представения документ „като начало на писмено доказателство“, но не е обосновал никакви други факти и / или доказателства, на база на които е постановил решението си.Сочи се още, че съдът е приел също така, че е налице т.нар.“Контра летер“, чиято автентичност е била проверена със СГрЕ, но липсват мотиви кои свидетелски показания съдът кредитира и кои не.Излага се още, че решението се явява противоречиво, като в мотивите си съдът е приел, че Договора, обективиран в н.а. 182/2003 година е симулативен и прикриващ дарение, но в диспозитива си е посочил, че всеки е собственик на 1/ 2 ид. част именно на база на този договор, които сочи покупко – продажба.В заключение се настоява ВОС да отмени атакуваното решение в обжалваните му части и да уважи претенциите на ищцата.

2.Втората въззивна жалба е насрещна, тя изхожда от Б. В. Т., чрез адв.П., против Решение № 260122 от 28.02.2022 година, поправено с Решение № 260436 от 23.11.2022 година, постановено по гр.дело № 5204/2020 година, по описа на ВРС, в частта, с която е бил отхвърлен насрещния иск на Т. с правно основание чл.23 ал.2 от СК, а именно за приемане на установено в отношенията между страните, че същият е собственик на 10000/11000 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор ***, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор ***, с площ от 7 кв.м., както и в частта, с която е било прието за установено по отношение на него, че В. П. Т., ЕГН **********, с адрес гр.Варна, *****, е собственик на 1/2 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор ***, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор ***, с площ от 7 кв.м., придобити въз основа на обективирания в нотариален акт № 182, том IV, рег. №5313, дело №763 от 2003г. на нотариус рег. №147 О.Ш., договор.

В тази въззивна жалба се сочи, че ВРС неправилно е отчел и тълкувал събраните в хода на процеса, доказателства.Излага се още, че безспорните факти сочат на изправно поведение от страна на Т., като не е бил даден отговор за произхода на средства, нужни за придобиване на имота.Излага се, че те са били лични и са изтеглени на каса от В. Т..Също в жалбата се сочи, че съдът е направил неправилен анализ на събраните гласни доказателства, като не е кредитирал тези на свидетелите Р. и В., които според жалбата имат значителна доказателствена стойност.По същество се настоява съдът да отмени решението в обжалваните му части.

Заедно с насрещната въззивна жалба е постъпил отговор и от Т., чрез адв.П., с които същите молят съда да потвърди решението в обжалваните от 2

В. Т., части.

Против насрещната въззивна жалба на Т., е постъпил писмен отговор от страна на В. Т., чрез адв.П., с които се настоява, че решението в тази му част е правилно.

Пред въззивния съд страните не са направили доказателствени искания.

В съдебно заседание, въззивницата В. П. Т., редовно призована, се явява лично и чрез адв.П., моли съдът да уважи жалбата им.

Въззиваемия Б. В. Т., редовно призован, не се явява, но чрез адв.П. моли съдът да отхвърли жалбата на насрещната страна и да уважи тяхната.

За да се произнесе по спора, след като се запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:

Пред ВРС ищцата В. П. Т. е предявила искова претенция по чл.108 от ЗС против Б. В. Т., със следните твърдения:

Ищцата излага, че с Т. са бивши съпрузи, чиито брак, който е бил прекратен с влязло в сила Решение № 3945 от 03.10.2018 година, по гр. дело № 11156/2018г. на ВРС.Тя сочи, още, че по време на брака, родителите й са „продали“ на страните, за да има къде да живеят, своя личен имот, а именно:

500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор ***, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор ***, с площ от 7 кв.м.Ищцата твърди, че този договор за покупко-продажба е симулативен, прикриващ сключен между нея и родителите и договор за дарение на същия имот, т.к по сделката не е заплащана посочената в нотариалния акт, цена.Ищцата твърди, че Т. е бил вписан в н.а. единствено „ за да си тежи на мястото“ /цитат/, както и че действителната прикрита сделка е договор за дарение, сключен между нея и родителите й - П.Р.П. и К.Б. П..За да удостоВ.т това те, тримата са подписали отделно писмено споразумение, което представя като начало на писмено доказателство. Излага, че през цялото време ответникът е живял в имота като неин съпруг и баща на децата й. След развода ответникът е заявил, че ще се разпореди със своята част от имота и поведението му е проблемно, поради което за ищцата е налице правен интерес да разкрие действителния характер на сделката и да оспори правата на ответника върху имота, като установи, че тя е собственик по силата на сключен договор за дарение.Отправеното до съда искане е да се осъди ответникът Б. В. Т. да предаде на ищцата владението върху 10/11 ид.ч. от 500 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 1179.93 кв.м., находящ се в гр. Варна, м. „Пчелина“, при граници: имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построената в имота масивна постройка с идентификатор ***, състояща се от етаж и обитаем таван, с изба, с площ от 32 кв.м. по нотариален акт, а по скица 3 с площ от 41 кв.м., както и постройка с идентификатор ***, с площ от 7 кв.м. (съобразно допуснатото изменение на иска).

От своя страна, в отговора си по чл.131 от ГПК, Т. твърди, че исковата претенция с явява неоснователна и че по време на брака между страните, по силата на н.а. № 182, том 4, рег. № 5313, н.дело № 763/2003г., родителите на ищцата, са им продали процесния недвижим имот. Оспорва, че договорът, оформен в горния нотариален акт е относително симулативен по отношение на основанието на сделката, както и че по същия не е заплащана посочената в договора цена и че ответникът е вписан като купувач само фиктивно и „за да си тежи на мястото". Оспорва твърдението, че действителната сделка е представлявала дарение от родителите на ищцата само към ищцата, като в тази връзка оспорва истинността и автентичността на представеното с исковата молба писмено споразумение, наименовано „Обратно писмо" като твърди, че същото е съставено непосредствено преди подаване на исковата молба и то единствено за целите на настоящото производство. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че по време на брака и след развода на страните е живял в имота само като съпруг на ищцата и като баща на децата им, но не и като собственик, както и че между страните няма спор относно собствеността върху процесния имот. Сочи, че е налице спор относно собствеността и същият е започнал още преди развода. Твърди че притежава по - голям дял от процесния имот, тъй като е заплатил същия изцяло със свои лични средства и отношенията му с ищцата са се влошили именно, защото страните не успяват да уредят отношенията си доброволно. Поради това оспорва, че ищцата е единствен и изключителен собственик на целия имот по силата на извършено в нейна полза дарение. Оспорва да владее ½ идеална част от процесния имот без основание. Сочи, че в подписаното между страните споразумение за развод по взаимно съгласие, което е одобрено с влязлото в сила съдебно решение № 3945/03.10.2018г., постановено по гр.д. № 156/2018г. по описа на ВРС, ищцата е признала правото на собственост на ответника по отношение на процесния имот в условията на обикновена съсобственост, т.е. при равни квоти. Твърди, че това съдебно признание към настоящия момент вече не може да бъде оттегляно - по арг. от TP № 3/2015 от 29.1.2018г. на ОСГК на ВКС. Поддържа, че съгласно цитираното тълкувателното решение, когато в споразумението за развод по взаимно съгласие съпрузите са включили клаузи, с които уреждат своите имуществени отношения, в тази част споразумението им има характер на спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД с действие занапред, като според същото решение, в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи, като със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства. От своя страна 4 ответника излага, че поради влошаване на отношенията между страните след развода, както и в защита срещу претенцията на ищцата, има правен интерес да оспори правото на собственост на последната върху процесния имот и да установи, че е налице частична трансформация на лични негови средства в придобиването на имота, поради което оспорва, че ищцата е изключителен собственик на същия. Твърди, че при придобиването на недвижимостта от страните, продажната цена е била реално заплатена на продавачите, като поголямата част от тази цена е платена от ответника с негови лични средства, придобити от продажбата на завещаното му от неговата майка жилище, представляващо апартамент № 10 на четвърти етаж в жилищната сграда, блок № 1, построен върху държавна земя в комплекс "Крайречен" в гр. Сандански, със застроена площ от 62.76кв.м., с принадлежащите му избено помещение № 10, с полезна площ от 5.28кв.м. и със 7.7210% ид.части от правото на строеж върху мястото. Излага, че в началото на 2001г. двамата с ищцата заживяват на съпружески начала в процесния имот, който към този момент е собственост на родителите на последната, както и че на 28.03.2001 година почива майката на ответника, която преди смъртта си му завещава апартамента си в гр.