Решение № 533 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. София, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. Б. С. като разгледа докладваното от Мила П. Лазарова Въззивно административно наказателно дело № 20261100603743 по описа за 2026 година Производството е по реда на гл. 2 1 от НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от обв. В. И. Б., депозирана чрез нейния защитник адв. Е. П., срещу решение, постановено на 23.05.2025г. по НАХД № 5570/2025г., СРС, НО, 17 състав, с която съдът е признал обв. Б. за виновна в това, че на 25.07.2023г., в сградата на ТО на НОИ-София град на бул. “******** Потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон и постановление на МС се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, по силата на чл. 3, ал. 3 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като пред С.И.В. – ст. Инспектор по осигуряването в ТД на ХОИ София-град, подала Декларация за трудова злополука с вх. номер 637/25.07.2023г, в която потвърдила, че на 26.07.2022г. в 08,40ч. в гр. Елин Пелин, в отдел „Производство“ на фирма „Талар Фуудс“ЕООД е претърпяла счупване на дясна раменна става – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Така постановеното решение не е влязло в сила.

1

С жалбата се излага, че решението е неправилно, необосновано и издадено в нарушение на материалния закон. Твърди се, че липсват доказателства, че Б. е извършила деянието, както и такива които да сочат, че на 26.07.2022г. действително не е настъпила трудова злополука. Сочи се, че не е подавала молба за отпуск за дата 26.07.2022г. Според жалбоподателя липсва субективния и обективния състав на престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК и деянието й не съставлява престъпление. Претендира се малозначителност на деянието по см. на чл. 9, ал. 2 от НК. Твърди се, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като СРС не е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Иска се отмяна на решението и оправдаването на обвиняемата.

В хода на съдебните прения пред въззивния съд страните излагат доводи със следното кратко съдържание:

Обвиняемата Б., редовно уведомена за съдебното заседание, не се явява.

Защитникът на ов. Б., адв. Д., преупълномощена от адв. П., моли за уважаване на жалбата по исложените в нея мотиви и оправдаването на обвиняемата.

Представителят на СГП пледира за потвърждаване на решението.

Софийския градски съд след като провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

За да постанови обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел следната фактическата обстановка, която се възприема изцяло и от настоящият въззивен състав, а именно:

Обвиняемата В. И. Б. е родена на ******* г., в гр. Елин Пелин, българка, български гражданин, неосъждана, със средно образование, безработна, с адрес: с. Габра, кв**********, ЕГН: **********.

Обв. Б. била назначена на длъжност „работник кампания“ в „Талар Фуудс“ЕООД с трудов договор 163/10.08.2018г.

С допълнително споразумение от 28.03.2019г. била преназначена на длъжност „работник производство на сърми“, като работното й място се намирало на гара Елин Пелин, ул.“Индустриална“1.

В периода 26-27.07.2022г. управителя на „Талар Фуудс“ЕООД разрешил на обвиняемата да използва два дни платен годишен отпуск и издал заповед 2

2145 от 26.07.2022г. за това.

На 26.07.2022г., в 12,25ч., обв. Б., която не била на работа през този ден посетила Спешното отделение на УМБАЛ“Св. Анна“ по повод претърпян от нея инцидент на същата дата, където било установено наличието на травма с болка и ограничена подвижност в дясната раменна става, за което й бил издаден лист за преглед на пациент, в който било отбелязано, че по данни на пациентката същата е пострадала при битова травма.

На 29.07.2022г. Б. посетила личния си лекар – св. Б.Н., която й издала болничен лист за временна нетрудоспособност за времето от 28.07 до 10.08.2022г. с посочена диагноза „злополука-нетрудова“.

Обвиняемата имала 30г. трудов стаж и била добре запозната с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, съгл. която „Когато обстоятелствата при които е станала злополуката дават основания да се предполага, че тя е трудова, ръководителят или упълномощено от него лице са длъжни в срок от 3 работни дни от узнаване за нейното настъпване да подадат в ТП на НОИ по регистрация на осигурителя декларация по образец, която се вписва в регистъра на трудовите злополуки на предприятието, а ал. 3 на чл.

3от същата разпоредба предвижда, че когато злополуката не бъде декларирана по реда на ал. 1, пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларация в срок от 1г. от настъпването на злополуката в ТП на НОИ.

На 25.07.2023г. обвиняемата, съзнавайки, че настъпилата на 26.07.2022г. злополука не е трудова по своя характер решила да се възползва от разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата и да подаде лично в ТП на НОИ необходимите документи, че е претърпяла трудова злополука. На същата дата, която била и последния ден от 1 г. срок по Наредбата, Б. се явила в териториалното поделение на НОИ, а именно сградата на ТО на НОИ-София град на бул. “******** и пред св. С.В., ст. инспектор по осигуряването подала декларация за трудова злополука с вх. номер 637/25.07.2023г, в която потвърдила саморъчно, че на 26.07.2022г. в 08,40ч. в гр. Елин Пелин, в отдел „Производство“ на фирма „Талар Фуудс“ЕООД е претърпяла счупване на дясна раменна става.

Вследствие на подадената декларация било извършено разследване на злополуката от специално назначена комисия, като след приключване на 3 проверката бил съставен протокол 5103-22-16 от 04.09.2023г. в който били установени констатациите от проверката. Същият протокол бил изпратен заедно с придружаващите го документи на СОП за преценка наличие на данни за извършено престъпление от общ характер.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства по несъмнен начин.

СРС подробно е обосновал приетата от него фактическа обстановка, която се подкрепя от наличните гласни и писмени доказателства, както и от заключението на експертизите, всички те приети по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът задълбочено е анализирал всички доказателства по делото, като правилно е отчел, че времето и мястото на извършване на престъплението, както и авторството му, се установяват категорично.

Основателно е обърнато специално внимание на показанията на св.

Върбанова, ст. инспектор по осигуряването, която в показанията си е категорична, че на 25.07.2023г., когато е била дежурна, лично е приела декларацията за претърпяна трудова злополука, саморъчно попълнена от обвиняемата и подписана от Б. пред нея.

В тази връзка са били анализирани и показанията на св. Сн. П., която е придружавала на 25.07.2023г. обвиняемата и която е възприела как Б. е подала лично декларацията за претърпяна трудова злополука.

Първоинстанционният съд е положил задълбочени усилия относно доказването, че Б. не е претърпяла трудова злополука, като в тази насока са неоснователни възраженията направени във въззивната жалба. Анализирани са били показанията на св. Н., А., Й.. Ж., М., П. и Б. всички те служители на работодателя и осигурител на обвиняемата, които са категорични, че не са възприели и не знаят Б. да е претърпяла трудова злополука на посочената дата, като техните показания се подкрепят от тези на св. Н.а, личен лекар на Б., която заявява, че в края на юли 2022г. обвиняемата е посетила кабинета й, като й е представила транспортен лист за оказана спешна медицинска помощ от УМБАЛ“Св. Анна“ и имала поставена гипсова имобилизация на в областта на дясното рамо, като пациентката й заявила, че паднала в банята си в с. Габра и поискала да й бъде издаден болничен лист с 2-3 дни по-ранна дата, като тя й издала такъв с предходната дата на датата на посещението.

4

Правилно показанията на всички тези свидетели са били кредитирани напълно от СРС, тъй като същите са достоверни, подробни и взаимоподкрепящи се.

Относно направеното и пред въззивната инстанция възражение от обвиняемата, че по делото липсва молба за ползване на годишен платен отпуск за датите 26 и 27.07.2022г., то следва да бъде посочено, че на това възражения първоинстанционния съд е дал отговор, който по мнение на въззивната инстанция е изчерпателен и обоснован, и напълно се подкрепя от същата, поради което и не намира за нужно да го преповтаря. Следва да бъде допълнено единствено, че никой от разпитаните значителен брои свидетели не твърди Б. да е била на работа на 26.07.2022г., а единствено потвърждават факта, че тя многократно по телефона е заявявала молбата си за използване на платен отпуск, както е било и в случая.

Неоснователни са доводите изложени във въззивната жалба, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като СРС не е направил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Напротив, анализът на доказателствената съвкупност е изключително подробен и задълбочен, като ясно е посочено кои доказателства се кредитират и кои не, както и защо.

Поради изложеното въззивната инстанция намира, че делото е напълно изяснено от фактическа страна и по несъмнен начин е доказано участието на обвиняемата в деянието, което дава възможност да се направят съответните правни изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства първоинстанционният съд е направил законосъобразни изводи за правната оценка на деянието, извършено от обв. Б.. Присъдата е правно обоснована.

Основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. В мотивите си първоинстанционният съд е изложил какви фактически положения е приел за установени и защо е сторил това, дал е отговор на възраженията на защитата и е направил законосъобразни правни изводи. Приетата правна квалификация на деянието на обв. Б. е правилна и 5 обоснована.

От събраните и проверени в хода на съдебното следствие и кредитирани от съда доказателства се установява, че обв. В. Б. е осъществила състава на престъплението по чл. 313, ал.1 от НК. Доказателствената съвкупност по делото е категорична при формирането на този извод.

Правилно първоинстанционният съд е анализирал обективната и субективната страна на престъплението извършено от обв. Б..

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно факта, че към датата на извършване на деянието подсъдимата е била неосъждана.

Видно от съдържанието на мотивите на обжалваната присъда съдът обстоятелствено е посочил фактическите елементи на участието на обвиняемата в извършването на това престъпление.

От обективна страна, категорично се установява, че на 25.07.2023г., в сградата на ТО на НОИ-София град на бул. “******** Потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на закон и постановление на МС се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, по силата на чл. 3, ал. 3 от Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, като пред С.И.В. – ст.

Инспектор по осигуряването в ТД на ХОИ София-град, подала Декларация за трудова злополука с вх. номер 637/25.07.2023г, в която потвърдила, че на 26.07.2022г. в 08,40ч. в гр. Елин Пелин, в отдел „Производство“ на фирма „Талар Фуудс“ЕООД е претърпяла счупване на дясна раменна става – престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че о т субективна страна деянието е извършено от обвиняемата при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като В. Б. е съзнавала общественоопасния характер на извършваното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни последици, а именно, че с действията си изменя неблагоприятно обективната действителност, нарушавайки обществените отношения, уреждащи регистрацията на трудовите злополуки.