Решение № 199 от 14.08.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Бургас, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Димитър Г. Христов при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Зоя М. Милтиядова като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600099 по описа за 2026 година

С протоколно определение № 2806 от 26.11.2025 г. по НОХД № 4089/2025 г. Районен съд - Бургас на основание чл. 343б, ал. 5 НК отнел в полза на държавата лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № **** и 1 бр. контактен ключ, собственост на осъдената А. В. Ж., ЕГН **********.

Срещу това определение е постъпила въззивна жалба от служебния защитник адв. Георги Янев от Адвокатска колегия - Бургас, с която се претендира отмяна на съдебния акт като незаконосъобразен. В подкрепа на искането не са изложени съображения.

С протоколно определение от 06.03.2026 г. съдът на основание чл. 25, ал.

1, т. 4 НПК постанови спиране на наказателното производство по ВЧНД № 99/2026 г., като с определение № 733 от 11.06.2026 г. възобнови производството по делото.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас моли да бъде потвърдено изцяло определението на Районен съд - Бургас като правилно и законосъобразно.

Заявява, че са били налице предпоставките за отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на 1 престъплението. Посочва, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК не е противоконституционна, съгласно решението на Конституционния съд.

Защитникът адв. Янев заявява, че категорично възразява срещу отнемането на моторното превозно средство, както и че не иска въззивният съд да се съобразява с решението на Конституционния съд, докато СЕС не постанови окончателно решение.

Осъдената А. Ж. заявява, че няма какво да добави към казаното от защитника.

Бургаският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и съобрази закона, прие следното:

С протоколно определение № 597 от 26.11.2025 г., постановено по НОХД № 4089/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, А. В. Ж., ЕГН ********** е призната за виновна за извършено на 24.10.2025 г. в гр. Созопол престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за което й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, при първоначален „строг“ режим и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 30 месеца. В тежест на осъдената са възложени направените по делото разноски.

По делото е безспорно установено, че на 24.10.2025 г. в гр. Созопол осъдената А. Ж. е управлявала лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си 2,65 на хиляда, като деянието е било извършено повторно. Пробата за употреба на алкохол е била извършена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0061, на водача е бил издаден талон за изследване, но А. Ж. отказала да даде кръвна проба и урина за анализ. Видно от приложената по делото Справка от КАТ (л.

43 от ДП), лекият автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ **** и номер на рама ZFA 19900001009038 е собственост на А. В. Ж.. Превозното средство е било придобито от осъдената през 2024 г., а разводът й датира дълги години преди това (през 2016 г.), поради което автомобилът е изключителна собственост на извършителя.

Одобреното споразумението съдържа съгласие между страните по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 НПК. Наред с наказанията лишаване от свобода, глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, законодателят в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК е предвидил и отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца. Отнемането е предвидено като абсолютно определена санкция, която съдът е задължен служебно да приложи за собственика на превозното средство. По своята правна същност то не е наказание, тъй като не е включено в системата на наказанията по чл. 37 НК. Затова при отнемането не се прилагат правилата за 2 индивидуализацията на наказанието съобразно конкретните особености на извършеното деяние. Достатъчно е наличието на двете кумулативни предпоставки – да е извършено престъпление по чл. 343б НК и моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, да е собственост на дееца. В този смисъл мярката „отнемане“ по своята наказателноправна същност следва да се приеме като такава по чл. 53, ал. 1 НК, която не изисква съпоставка нито със стойността на предмета на престъплението, нито с имущественото състояние на дееца. Вярно е, че лекият автомобил, който е бил управляван от осъдената след употреба на алкохол, е предмет на престъплението по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК, а не е средство послужил за извършването на умишленото престъпление. Въпреки неточната формулировка на разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК, съдът намира, че волята на законодателя е ясна – задължително отнемане в полза на държавата на превозното средство от водача, употребил алкохол или наркотични вещества.

Посочената разпоредба не противоречи на Конституцията, а е съответстваща на Основния закон, като по този въпрос изрично се произнесе Конституционният съд с Решение № 8 от 17.07.2025 г. по к.д. № 15/2024 г. В него е отбелязано, че мярката по отнемане на МПС представлява легитимен и предвидим инструмент на държавната наказателна политика, насочен към постигане на висша конституционна ценност – безопасността и опазването на живота и здравето на гражданите при движението по пътищата.

Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК противоречи на правото на Европейския съюз. Посочената разпоредба пряко кореспондира с ценностите, залегнали в чл. 2 от Хартата на основните права на ЕС, съгласно който всеки има право на живот. Предвидената от българския законодател мярка преследва легитимна цел от обществен интерес – осигуряване на безопасността на движението по пътищата, което е приоритетна политика и на самия Европейски съюз. Наред с това приетата с чл. 343б, ал. 5 НК мярка съответства с принципа на пропорционалност, съгласно който тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението (чл. 49, § 3 от Хартата). Управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол създава непосредствена и изключително висока опасност за живота на неограничен кръг лица, поради което отнемането му се явява подходящо средство за постигане на възпиращ и превантивен ефект. В случая от съществено значение е обстоятелството, че лекият автомобил „Фиат Пунто“ е изключителна собственост на извършителя на престъплението, което означава, че с отнемането му не се стига до неоправдано увреждане на правата на добросъвестни трети лица. По този начин имущественото засягане е насочено единствено срещу извършителя на престъплението, което съответства на принципа на личната отговорност (в 3 този смисъл вж. Решение № 12 от 30.09.2021 г. на КС по к. д. № 10/2021 г.) .

При доказано извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК (одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда – чл. 383, ал. 1 НПК) и идентичност между дееца и собственика на лекия автомобил, районният съд с протоколно определение № 2806 от 26.11.2025 г. законосъобразно е отнел в полза на държавата процесното моторно превозно средство. Ето защо обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 2806 от 26.11.2025 г., постановено по НОХД № 4089/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което на основание чл. 343б, ал. 5 НК са отнети в полза на държавата лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.№ *** и номер на рама ZFA 19900001009038, както и 1 брой контактен ключ, собственост на А. В. Ж., ЕГН **********.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4