Определение № 462 от 12.08.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 462 гр. В., 12.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ДМН като разгледа докладваното от АМП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500348 по описа за 2026 година

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК.

С разпореждане № 1393 от 10.06.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 905/2026 г. на К. районен съд е оставено без движение Заявление за издаване заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, подадено от заявителя "АСВ" ЕАД против П. К. П., ЕГН: **********, настоящ адрес гр. С., , ***, общ. С., обл. С., за изпълнение на парично задължение.

За да остави без движение заявлението, съдът се е мотивирал с наличие на нередовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в частност с това, че заявителят основава претенциите си към длъжника на основание договор за цесия, но доказателства за това не са представени.

С цитираното по-горе разпореждане, на осн. чл.411 ал.2 т.1 във вр. чл.410 и във вр. чл.129 ал.2 ГПК, заявлението е оставено без движение и съдът е дал ясни, подробни и изчерпателни указания на заявителя за отстраняване на констатираните в заявлението нередовности, а именно да внесе държавна такса в посоченият в разпореждането размер и да представи доказателства, че има правен интерес да предяви заявление за издаване заповед за изпълнение на процесното вземане - договор между него и кредитодателят на П. К. П., ЕГН: **********.

Указанията на съда и неблагоприятните последици от неизпълнението са съобщени на заявителя с връчване на разпореждането.

С молби заявителят чрез свой представител е представил вносна бележка за внесена д.т. и изразява становище по дадените му от съда указания - в смисъл, че те са в противоречие с процесуалните правила на ГПК.

В указания от съда срок не са представени доказателства за наличие на цесия, поради което с обжалваното разпореждане съдът е оставил без 1 уважение.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба от "АСВ" ЕАД. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на предявеното искане за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че в производството по чл.410 ГПК съдът е ограничен при преценката дали подаваното заявление за издаване на заповед за изпълнение следва да се уважи до това да провери налице ли са положителните предпоставки, изброени в чл.410 ГПК и липсата на отрицателните предпоставки на чл.411 ГПК.

Сочи, че съгласно чл.410, ал.3 от ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договора, заедно с всички негови приложения и изменения, която разпоредба съдът тълкува разширително, като изисква и доказателства, извън посочените. Съгласно чл.411 ГПК за да бъде уважено искането, се сочи , че заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, да не противоречи на закона и добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребители да не е налице обоснована вероятност за това, длъжникът да има постоянен адрес или седалище и обичайно местопребиваване на територията на страната.

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд, след като обсъди доводите изложени в частната жалба, касаещи основателността на разпореждането, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.2 ГПК, която е приложима в производството, както по издаване на заповед за изпълнение, така и на заповед за незабавно изпълнение, уважаването на заявлението е поставено в зависимост от това дали то отговаря на изискванията на чл.410 ал.1 и ал.2 ГПК, във вр с чл,127, ал.1 и ал. 3 и чл.128. т.1 и т.2 ГПК. С оглед съдържащото се в чл 410 ал 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането, т. е разпоредбата на чл. 127, ал.1 т.4 от ГПК е приложима към заповедното производство. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика на ВКС. Наличието на положителните, респ. липсата на отрицателните предпоставки, е предмет на проверката, извършвана от съда разглеждащ заявлението, с което се иска издаване на заповед за изпълнение независимо от основанията за това – дали по чл.410 ал.1 ГПК или по чл. 417 ГПК. Съгласно законодателната уредба, в производството по Глава Тридесет и седма от ГПК, съдът едновременно се произнася по редовността (чл.411, ал.2 във вр. с чл. 410 ГПК) и основателността на заявлението. Законодателят е поставил издаването на заповед за изпълнение в пряка зависимост от съответствието на искането с изискванията на чл. 410 ГПК, като неизпълнението им обуславя нередовност на подаденото заявление относно вземането и има за единствена последица отхвърлянето му.

2

За да е налице редовно заявление, следва да са посочени заявителя /кредитор/ и длъжник, както и всеки правопораждащ факт и произтичащите от него вземания, които са със самостоятелен характер, основанието и размера им, като предпоставка за редовността му, което в конкретния случай не е сторено от заявителя.

Правилно е прието, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено, тъй като подаденото заявление не отговаря на императивните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК.

Правилно се сочи от жалбоподателя, че съгласно чл.411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл.410 ал 2 ГПК към чл. 127 ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва легитимираните страни по материалното и процесуалноправното отношение-заявител и длъжник /чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи носителя на претендираното вземане, респективно длъжника като задължено лице да удовлетвори вземането. В случая не е установено, че заявителят е носител на претендираното вземане. Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че не е необходимо установяване на страните по договора, тъй като за да се установи наличие на договор като източник на облигационно правоотношение, следва да се установи съглашение между две и повече лица като носители на права и задължения, за да се създаде в случая правна връзка между тях. /чл.8 ЗЗД/.

С договора за цесия се променя една от страните по материалноправното отношение, а именно кредитора, което представлява и изменение на договора за кредит.

Не случайно чл.410, ал.3 ГПК с цел защита на потребителите изисква прилагане на договора, ако е в писмена форма, заедно с всички негови изменения, до каквото изменение води сключването на договор за цесия на вземането и установява материалноправната, респективно процесуалноправната легитимация на заявителя.

Липсва основание да се приеме, че посочените разпоредби не се отнасят до заповедното производство, в частта в която касаят легитимацията на страните в същото, особено в случая на защита интересите на лица, имащи качеството на потребители.

В настоящия случай, заявителят се легитимира като кредитор на процесните вземания въз основа на сключен договор за цесия. Въведени са и твърдения, че този договор е съобщен на длъжника. Доказателства за тези обстоятелства обаче не са представени, въпреки изричните указания на заповедния съд в тази насока. С валидно сключен договор за цесия се осъществява частно правоприемство между първоначалният кредитор-цедент и новия кредитор-цесионер /заявителя/. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство /какъвто е настоящият 3 случай/ трябва да бъде установено, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите по правоотношението. В такъв случай договорът за цесия е основание за издаване на заповед за изпълнение в полза на правоприемника, като е необходимо да се представи документът за правоприемството по договора за цесия. Съгласно приетото в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 ЗЗД). В случая със заявлението договорът за цесия не е представен, липсват и доказателства за уведомяване на длъжника по чл. 99, ал.

3 от ЗЗД. Посочените документи следва да бъдат представени по делото и на основание чл. 410, ал. 3 от ГПК, тъй като договорът за кредит е сключен с потребител.

Ето защо заявителят е следвало да представи със заявлението както договора за цесия, така и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането, а неизпълнението на това задължение обосновава извод за недоказаност на активната легитимация на заявителя като кредитор, поради което заявлението следва да бъде отхвърлено само това основание.

В случай, че заявлението е нередовно, съдът дължи пълни, точни и изчерпателни указания- каквито в случая са дадени от първостепенния съд. Те касаят единствено активната легитимация на заявителя, а не изискване за представяне доказателства по същество на искането му, респ. основателността на претендираното парично вземане. Установяването на страните по производството по един категоричен начин е основен принцип на правото, който определя допустимостта на претенцията-било искова молба, било заявление по 410 или 417 ГПК в заповедното производство. С прехвърляне на вземането на трети субект се променят съществени елементи от договорните отношения между страните и тази промяна следва да бъде доказана по несъмнен начин. В този смисъл придобИ.е качеството на кредитор от заявителя следва да бъде подкрепено с убедителни доказателства, каквито в случая са договорът за цесия и уведомяването на длъжника за това.

Като не е изпълнил указанията на съда заявителят е подал едно нередовно заявление за издаване на заповед за изпълнение, което поради тази причина правилно е било оставено без уважение от районния съд.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1575 от 26.06.2026 год., постановено по ч.гр.д. № 905/2026 г. на К. районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5