Определение № 993 от 15.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 993 гр. Пловдив, 15.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265300500549 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Производството по делото е образувано по молба на Адвокатско дружество „К. и Б.“,Булстат 115895125 чрез адв.К.К. като пълномощник на ищеца К. Р. К. против определение №1121/27.01.2026 г. по гр.дело №11742/25г на ПРС, 20 гр.с., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение №80/7.1.2026г. по гр.дело №11742/25г на ПРС, 20 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА като пълномощник на ищеца К. Р. К., поради това, че размерът на присъденото АВ не е съобразен с критерия за пропорционалност на АВ с цената на иска и положения от адвоката труд и е под предвидения в НМРАВ. Иска да бъде присъдено адвокатско възнаграждение при оказана безплатна правна помощ в размер на 245,42 евро /480 лв./ с ДДС. Излага доводи, че с изменението на НМРАВ с ДВ бр.14/2025 г. е премахнато „минималното“ адв.възнаграждение и е заменено със свободно договаряне на АВ; че ДТ също следва да бъде съобразена с критерия „сложност“; че съгласно практикака на съда по правата на човека правото на безплатна защита е елемент от справедливия съдебен процес.

От въззиваемата страна „Моят кредит“ЕООД, ЕИК 203939675 – гр.София чрез адв.Г.

Й.Г. е подаден отговор, с който оспорва жалбата, иска се потвърждаване на обжалваното определение. Счита, че като е присъдил 153,39 евро /300 лв./ с ДДС - АВ, съдът правилно е преценил обема на извършената работа от адвоката, липсата на правна и фактическа сложност на делото, като е взел предвид, че е проведево само 1 открито съд.заседание, не са разпитвани свидетели не е изслушвана експертиза; че поисканите разноски на осн.чл.38,ал.2 ЗАдв. не следва да не бъдат присъждани с оглед на това, че съдът служебно следи за нищожност на договорите за потребителски кредит, че исканият хонорар е несъразмерен спрямо вложения труд и характера на производството. Цит.практика на съда на ЕС – р.от 28.7.2016г по д.С57/2015, където е казано, че правната уредба следва да цели да гарантира разумен характер на 1 подлежащите на възстановяване разноски съобразно предмета на спора, цената на иска и вложния труд; р. от 25.1.2024г по д.С-438/2022 г. според което националният съд не е обвързан от минималното АВ при присъждане на разноски по делото.

ПОС, ХІV гр.с., като прецени доводите на страните по делото, намира, че ЧЖ е подадена на 17.11.2025г, а съобщението за обжалваното определение на РС е получено на 11.11.2025 г., поради което ЧЖ е подадена в указания 2-седмичен срок и е допустима, а разгледана посъщество е неоснователна, поради следното:

С решение №80/7.1.2026г. по гр.дело №11742/25г на ПРС, 20 гр.с., РС е уважил изцяло предявеният против „Моят кредит“ЕООД, установителен иск с пр.осн.чл.124 ГПК на ищеца като е признал за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 400 лв.- по договор за кредит, скрючен с „Моят кредит“ЕООД като е присъдил в полза на Адвокатстко дружество „К. и Б.“АВ в размер на 153,39 евро /300лв./ с ДДС за оказана безплатна правна помощ по чл.38 ЗАдв. Делото се е развило в 1 съдебно заседание; В ИМ не са направени доказателствени искания, ответникът с отговора е представил договор за заем и договор за предоставяне на доълнителни услуги с погасителен план и разписка за получените суми.

ПОС намира, че размерът на присъденото АВ е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, цената на иска, с практиката на ВКС /О.№50015/162.2024 по т.д.

№1908/2022 г. на ВКС, 1 ТО/, според която НМРАВ е само ориентир за съда, който служебно присъжда АВ по чл.38/2/ ЗА и с Решение от 25.1.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, където е казано, че ако съдът установи, че наредбата, която определя минималинте размери на АВ противоречи на чл.101, §1от ДФЕС, следва да откаже да приложи.

Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен съд, ПОС намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатстко дружество „К. и Б.“АВ в размер на 153,39 евро /300лв./ с ДДС, тъй като предмета на делото е с ниска правна и фактическа сложност –УИ за недължимост на суми договор за потребителски кредит; по делото е проведено само 1 заседание, в което не са направени доказателствени искания, ответникът с огвора на ИМ е представил относимите по делото писмени доказателства.

ПОС счита, че НМРАВ служи само като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, без да се обвързващи съда. ПОС намира, че при определяне на размера на АВ РС направил правилна преценка за цената на предоставената услуга, вида на спора, интересът , видът и количество на извършена работа и фактическата и правна сложност на делото, поради което размерът на присъденото АВ по чл.38,ал.2 ЗА е правилно определен.

По изложените съображения съдът намира, че ЧЖ е неосноватална и следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖНИЕ молбата на Адвокатско дружество „К. и Б.“,Булстат 115895125 чрез адв.К.К. като пълномощник на ищеца К. Р. К. за отмяна на определение №1121/27.01.2026 г. по гр.дело №11742/25г на ПРС, 20 гр.с., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решение №80/7.1.2026г. по гр.дело №11742/25г на ПРС, 20 гр.с., в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА .

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3