Решение № 23696 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23696 гр. София, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20241110143767 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Oбразувано e по предявени от П. Т. С. срещу “И А М“ АД, както и срещу "Ф Б" ЕООД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за паричен заем № 5013298 от 19.01.2024 г., сключен с първия ответник, както и договор за предоставяне на гаранция от същата дата, сключен с втория ответник, поради протИ.речието им със закона, добрите нрави както и поради неравноправност. При условията на евентуалност, се предявяват установителни искове с правно основание чл. чл. 26, ал.1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № 5013298 от 19.01.2024 г., както и на чл.3 от договора за предоставяне на гаранция от същата дата, поради накърняване на добрите нрави и протИ.речието им с разпоредбите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Ищцата твърди, че сключила с ответника “И А М“ АД, договор за паричен заем 5013298 от 19.01.2024 г., по силата на който получила заемна сума в размер на 1500 лв., срещу задължението да възстанови стойността на предоставената й в заем сума, с изплащането на 12 броя погасителни вноски, при ГПР от 41,89 % и фиксиран лихвен процент в размер на 35 %. В чл.4 от договора било предвидено, че кредитът следва да бъде обезпечен, в тридневен срок от сключването му, по един от начините посочени там, като на същата дата бил сключен договор за гаранция с ответника "Ф Б" ЕООД. В чл.3, ал.1 от договора за гаранция се предвиждало, че кредитополучателят следвало да заплати възнаграждение за гарант в размер на 630 лв., платимо с месечните погасителни вноски по погасителния план на договора за кредит. Така общодължимата сума по договора за кредит възлизала на сумата в размер на 2820 лв. Ищцата твърди нищожност на процесния договор за потребителски кредит, както и на договора за гаранция от същата дата, като излага подробни съображения.

1

Сочи, че клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит представлявала неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставяла избор за потребителя дали да предостави обезпечение, като възможностите за обезпечение поставяли изначално неизпълними изисквания, с които кредиторът целял единствено да се обогати.

Твърди още, че възнаграждението по договора за гаранция не било включено като разход в ГПР. Счита, че възнаграждението за гарант представлявало скрито възнаграждение в полза на кредитодателя, което не е включено в ГПР, съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че не било посочено от кои разходи се формирал ГПР. Твърди, че посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на Закона за защита на потребителите. Поддържа, че както договора за потребителски кредит, така и договора за гаранция от същата дата, протИ.речали на добрите нрави. Поддържа, че предвидените разходи за гарант имат за цел заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При условията на евентуалност, навежда доводи за нищожност на клаузата на чл.4 от договора за потребителски кредит, както и на чл.3, ал.1 от договора за гаранция. Претендират се и разноските по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника “И А М“ АД е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит, като се сочи, че същият е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Сочи, че предоставянето на обезпечение от кредитополучателя не представлява условие за отпускане на кредита, като във връзка с отделни клаузи от договора за потребителски кредит, с твърдения, че същите са нищожни на посочените основания, ответникът развива подробни съображения в насока, че същите са действителни. Моли, съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника "Ф Б" ЕООД е постъпил отговор на исковата молба, с който се заема становище за недопустимост на производството срещу него, а при условията на евентуалност се излагат подробни съображения за неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните и е отделено за безспорно по делото, че между П. Т. С. и “И А М“ АД, е сключен договор за паричен заем № 5013298 от 19.01.2024 г., а между П. Т. С. и "Ф Б" ЕООД, е сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата, със съдържанието посочено в исковата молба.

Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за предоставяне на обезпечение, както и за нищожност на сключения въз основа на нея между страните по настоящото дело договор за предоставяне на поръчителство. Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е 2 бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от представения по делото договор за паричен заем - чл.4 от същия, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи на посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. Посочената уговорка влиза в протИ.речие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. В случая договорът за кредит и договорът за поръчителство са сключени едновременно и двете дружества „И А М“ АД и „Ф Б“ ЕООД са били представлявани от едно и също лице при сключването им, като съгласно договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този договор е в размер на 630 лева, платимо разсрочено с месечните погасителни вноски по договора за кредит, всяка от които в размер на 141,00 лева, на „И А М“ АД, което е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за заплащане на възнаграждението по този договор.

Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани с договора за кредит.

Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.

4 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Следователно договорът за предоставяне на поръчителство между „Ф Б“ ЕООД и П. Т. С., който е сключен на основание клауза от договор за потребителски кредит, която протИ.речи на императивна законова норма, се явява нищожен на основание чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Недействителен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, се явява и сключения договор за кредит с „И А М“ АД, като както вече беше посочено, нарушени са разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, както и на чл.19, ал.4 от ЗПК. Както вещото лице е посочило в приетото по делото заключение по ССчЕ, което съдът изцяло кредитира, възнаграждението по договора 3 за гаранция не е било включено изрично като разход по кредита, респ. не е участвало при формиране и изчисляване на действителния ГПР по договора за кредит, който надвишава значително посоченото в разпоредбата чл.19, ал.4 от ЗПК. Вещото лице е посочило, че действителният ГПР по договора за кредит е в размер на 453,89% Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Същевременно, посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

По разноските.

С оглед изхода на правния спор, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата възниква правото на разноски, като следва да й бъде присъдена сумата в размер на 502,80 лв. за заплатена държавна такса, както и за депозит за вещо лице. В полза на адв. П. П. при АК- Хасково, следва да бъдат присъдени и разноски за осъществена правна защита и съдействие, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв.

Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна за липсата на предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П. по настоящото производство, като такова следва да бъде присъдено, но в минимален размер, който според настоящия съдебен състав е 480 лв. Съдът, при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение, съобрази ниската фактическа и правна сложност, броя на проведените съдебни заседания, както и обема на осъществената процесуална дейност по производството.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ сключения между П. Т. С. с ЕГН ********** и “И А М“ АД с ЕИК ***** гр. С*****, договор за паричен заем № 5013298 от 19.01.2024 г., както и сключения между между П. Т. С. с ЕГН ********** и "Ф Б" ЕООД с ЕИК *****, гр. С****, договор за предоставяне на гаранция от 19.01.2024г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК,“И А М“ АД с ЕИК ***** гр. С***** и "Ф Б" ЕООД с ЕИК *****, гр. С****, да заплатят на П. Т. С. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 502,80 лв., разноски по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38 от ЗАдв., “И А М“ АД с ЕИК ***** гр.

С***** и "Ф Б" ЕООД с ЕИК *****, гр. С****, да заплатят на адв. П. П. при АК - Хасково, 4 с ЛНА *****, сумата в размер на 480 лв., разноски за адвокатско възнаграждение по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5