Решение № 650 от 22.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 650 гр. Пазарджик, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Гражданско дело № 20265220100114 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Искове по чл. 22 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Ищецът М. З. И., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. ,,***** чрез пълномощника си адвокат М. В. М. от Адвокатска колегия – Пловдив твърди, че е сключил с ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5 договор за потребителски кредит № 1173102/25.10.2024 г. при следните параметри и условия: главница 500,00 лева, общо дължима сума – 551,76 лева, ГПР – 65,54 %, ГЛП – 50,00 %, брой на погасителните вноски – 17, неустойка за непредоставяне на обезпечение – 213,24 лева.

Твърди, че е заплатил по кредита сумата от 500,00 лева главница, 51,76 лева лихва и 213,24 лева неустойка.

Счита, че договорът за кредит е недействителен поради противоречие със закона, като излага следните съображения: макар в договора да е посочен ГЛП, липсват каквито и да е било условия за прилагането му, както и общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва; липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита; не е ясно посочено какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена неустойка; не е посочен действителният размер на ГПР, тъй като сумата, която се претендира за неустойка, не е включена в ГПР и ГЛП.

При условията на евентуалност поддържа нищожност на клаузата за неустойка, като противоречаща на добрите нрави и неравноправна.

1

Моли да бъде постановено решение, с което договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 265,00 лева, като недължимо платена по недействителния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а при условията на евентуалност да бъде обявена за нищожна клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение, и да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от

213,24 лева, недължимо платена на основание нищожната неустоечна клауза по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Сити Кеш“ ЕООД чрез пълномощника си адвокат Х. М. Г. от Софийска адвокатска колегия е подал отговор на исковата молба, с който намира предявения установителен иск за недействителност на договора за потребителски кредит за недопустим поради липса на правен интерес, тъй като кредитът е напълно погасен и вече не е действащ между страните. Счита, че е налице злоупотреба с права и основание за съединяване на дела, тъй като ищецът е предявил четири напълно идентични искови молби, с които оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка, макар и по различни договори за потребителски кредит.

По същество оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че по отношение на формирането на ГПР са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал.

1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания, като същият е в рамките на максимално допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Счита, че в размера на ГПР не следва да се включва дължимата неустойка, тъй като се касае за вземане, което възниква след сключване на договора и не е било предварително известно на кредитора, като освен това неустойката се дължи за неспазване на поетите от потребителя задължения по договора за потребителски кредит и не отговаря на определението за общ разход по кредита.

Твърди, че неустойката не представлява добавък към възнаградителната лихва, а уговорката за заплащането й на части е изцяло в интерес на потребителя и не я превръща във възнаградителна лихва.

Поддържа, че уговорената неустойка е действителна, като сочи, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да бъде обвързан от неустойката, или с нарочна молба да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение, но не е се възползвал от тези права.

Отрича да е налице неравноправност на клаузата на неустойка по смисъла на ЗЗП, като твърди, че клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца.

2

Намира, че твърденията на ищеца за недействителност на договора и клаузите му се оборват от факта, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита, следователно е бил наясно с условията, при които сключва договора.

По осъдителния иск признава изрично плащането на процесните суми по договора за потребителски кредит, но счита иска за неоснователен поради действителността на договора и неговите клаузи.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и присъждане на разноските по делото.

Представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните няма спор, а и се установява от писмените доказателства по делото, че са сключили договор за потребителски кредит № 1173102/25.10.2024 г. при следните параметри и условия: размер на кредита – 500,00 лева, размер на погасителната вноска – 3 х 4,86 лева и 14 х 38,37 лева, ден на плащане – петък, вид вноска – седмична, ГПР – 65,54 %, брой вноски – 17, фиксиран ГЛП – 50,00 %, дата на първо плащане – 01.11.2024 г., дата на последно плащане – 21.02.2025 г., обща сума за плащане – 551,76 лева, неустойка за непредоставяне на поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчителство, в срок от три дни от усвояване на заемната сума – 213,24 лева, общо дължима сума, заедно с неустойката – 765,00 лева.

Не е спорно също така, че заемната сума от 500,00 лева е усвоена от кредитополучателя, както и че същият е заплатил на кредитора пълния размер на дължимите суми съгласно погасителния план, а именно: 765,00 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит поради противоречие със закона, който е с правно основание чл. 22 от ЗПК, кумулативно съединен с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит.

При условията на евентуалност са предявени установителни искове за нищожност на неустоечна клауза от договор за потребителски кредит поради накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и поради неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, кумулативно съединени с осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платена сума въз основа на нищожна клауза от договор за потребителски кредит.

По иска за недействителност на договора за потребителски кредит:

3

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сочените от него пороци на договора за потребителски кредит, водещи до неговата недействителност.

Сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. Неговата действителност следва да се преценява с оглед изискванията на специалния закон – ЗПК, и с оглед общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът следва да се произнесе по съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията за неговата действителност в рамките на наведените от ищцата основания.

Едно от съществените изисквания за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е същият да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Посочването на ГПР в договора за кредит с потребител е от съществено значение в контекста на Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО, доколкото позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение. Такова съществено значение има изискването в договора за кредит да се посочат данни като ГПР, броя и периодичността на погасителните вноски, както и евентуално задължение за плащане на други такси и застраховки.

В Решение на СЕС от 16.07.2020 г. по дело С-686/2019 е разяснено, че понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, съответно разходите за лихви и за допълнителни услуги, свързани с договора също се включват. Изведено е заключение, че това понятие се отнася едновременно до разходите, свързани с получаването на кредита, и тези, свързани с неговото използване във времето, съответно те трябва да са ясни за потребителя. Съгласно чл. 10, ал. 1, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО договорът за кредит посочва по ясен начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредита, както и всички допускания, използвани за изчисляването на този процент.

Последователната практика на СЕС – например Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 приема, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по договора за потребителски кредит, също както непосочването на ГПР. По тези съображения съдът приема, че чл. 10, § 2, б. „ж“ и чл. 23 от Директива 2008/48/ЕО, инкорпорирана във вътрешното 4 законодателство съгласно § 2 от ДР на ЗПК, трябва да се тълкува в смисъл, че когото в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. „ж“ от тази директива разходи, посочени разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Процесният договор за потребителски кредит предвижда като задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение – безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговорят кумулативно на подробно посочените в договора условия. При неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи неустойка в размер, посочен в договора, платима разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита.

Предвидената в договора неустойка не само, че обезпечава едно непарично задължение, от чието неизпълнение не произтича пряка вреда за кредитора, но и още при сключване на договора е било предварително ясно, че потребителят трудно би могъл да осигури исканото обезпечение с оглед поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение и завишените изисквания, на които трябва да отговаря поръчителят, и е почти сигурно, че ще дължи неустойка. Затова говори и фактът, че размерът на неустойката е изчислен предварително и е включен в погасителния план.

Следователно неустойката е лишена от присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а действителната й цел е да породи допълнително парично задължение за потребителя. Това допълнително задължение се дължи през целия срок на договора за кредит и се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, поради което има характер на скрита възнаградителна лихва, тъй като носи гарантирана печалба на кредитната институция. По този начин кредиторът е заблудил потребителя относно действителния размер на договорната лихва по кредита, като я е нарекъл ,,неустойка“ и е поставил допълнителни, на практика неосъществими от потребителя условия, при които няма да бъде начислена. Ето защо заплащането на неустойката представлява разход за потребителя по смисъла § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е свързан с кредита, увеличава цената му и е бил предварително известен на кредитора, поради което е трябвало да бъде включен в размера на ГПР. От съдържанието на договора за кредит не се установява размерът на неустойката да е взет предвид при изчисляване на ГПР. Следователно посоченият в договора размер на ГПР не отразява точно всички разходи по кредита и не отговаря на действително приложимия от кредитната институция ГПР. Невярното посочване на размера на ГПР е равносилно на непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност. Ето защо предявеният иск за недействителност на договора за потребителски кредит следва да бъде уважен изцяло.