Определение № 379 от 09.06.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. П., 09.06.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20255330203054 по описа за 2025 година установи следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.4 НПК.

Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – П. от 14.04.2025г.

Районна прокуратура - гр. П. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 54/24г., по описа на 04 РУ МВР - гр. П., пр. пр. № 14400/2024г., по описа на Районна прокуратура - гр. П.., за извършено престъпление по чл.-323, ал. 1 НК, поради маловажност на случая.

Срещу това постановление в законоустановения срок след получаване на преписи е постъпила жалба от Ана А. Р., чрез адв. Ат.Д. – АК -П., в качеството му на повереник на жалбоподателката срещу цитирания прокурорски акт, с която предлага цитираното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и върнато на РП, без да се сочат конкретни процесуално следствени действия , които би следвало да се извършат.

Съдът, след като се запозна със събраните по ДП № 54/24г., по описа на 04 РУ МВР - гр. П., доказателства, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, а по същността си - неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Наказателното производство по ДП № 54/24г., по описа на 04 РУ МВР 1 гр. П., пр. пр. № 14400/2024г., по описа на Районна прокуратура - гр. П., е образувано по чл. 323, ал. 1 НК. Разследването по досъдебното производство е приключило и същото е изпратено в РП - П. със заключение на водещия разследването с изразено мнение за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.

В хода на разследването е било установено, че жалбоподателката А. Р. е собственик на апартамент намиращ се в гр. П., ул. "Д. Р. П." № *. Жилищната сграда се състояла от три етажа, като нейното жилище било на последния трети жилищен етаж. Тя го получила като дарение от нейния баба и дядо, които живеели там преди. Св. Р. установила през 2009г. /преди 16г./, че на таванското помещение имало изградена жилищна стая, в която имало и санитарен възел. От тази 2009г., нито тя, нито останалите собственици имали достъп до общите части, където била изградена стаята.

От материалите по досъдебното производство е видно , че през 1992г., св. В. К. изготвила проект за надстройка на съществуващата вече сграда на посочения по - горе адрес, като за целта съставила обяснителна записка и архитектурен проект, депозиран в общината, предмет била изградената по късно / между 1992г. и 1995г./ самостоятелна стая. В книжата било записано, че на кота 11.67 се развива общо таванско помещение. С оглед проверка от компетентни лица на място, била сезирана РДНСК - П., които на 05.01.2024г. изпратили служители на място , за да обследват обекта /видно от съдържанието на съставения протокол №2 от 05.01.2024г./ От съдържащите се в преписката строителни книжа не било открито разрешително за извършването на СМР на стълбищната площадка на кота +11.67, състоящи се в преграждане на западната част на площадката и монтиране на врата. Служителите на РДНСК са констатирали отклонения от одобрения проект и в други насоки, а именно изграден балкон на южната част на четвърти етаж и в изпълнението на покривното пространство. Съставения протокол от РДНСК е бил изпратен по компетентност на кмета на Община П., район „Централен“, за предприемане на действия, съгласно дадените му от ЗУТ правомощия.

Настоящият Съд, при преценка на така установената фактическа обстановка , както и на извършените действия по разследването поотделно и в тяхната съвкупност, намира , че действително се налага единственият 2 възможен извод /направен и от представителя на РП-П./, а именно, че не са налице достатъчно данни, които да обуславят осъществяване, както от обективна, така и от субективна страна, на състав на престъпление от общ характер.

В атакуваното постановление, публичният обвинител правилно е преценил , че на база описаната по- горе фактическа обстановка не може да се направи категоричен извод за това кой и по какъв начин е изградил процесното помещение. на първо место неоспорим е фактът, че от момента на строежа /надстройката/ на етажа, са минали 33 години и става въпрос за СМР, за които е имало издадено строително разрешително, но според доклада от РДНСК от 2024г., извършените СМР са с отклонения от архитектулния план.

Не може да се докаже по несъмнен начин, че св. К. или който и да е друг е изградил помещението, съзнавайки, че по този начин самоволно извършва действия оспорвани от друго лице. Прокурорът правилно е обсъдил, че основният състав на самоуправството, уреден в чл. 323, ал. 1 от НК , се характеризира с това ,че деецът самоволно и противоправно, в разрез с установения за това ред, внася промяна в дадено фактическо положение, като това негово активно поведение е предшествано от правен спор между него и пострадалия, т.е. за да е налице престъпление винаги е необходимо осъществяването на определено действие. Единствено може да се направи извод , че някой от строителите, осъществяващи строително монтажни работи е изпълнил нещо повече от зададеното му, а също така е безспорно, че това фактическо положение е било известно дълги години на живущите, вкл. на жалбоподателката Р. /по нейни показания повече от 12г./ От друга страна обаче е установено, че в този период от 12 години не са били извършвани никакви СМР, а по думи на жалбоподателката, св. К. се възползвала от изградената стая на 4 етаж и получавала доходи от нея, отдавайки я под наем.

Обосновано също така, представителят на обвинението е посочил , че дори да са съществували назад във времето самоуправни действия /от 1992 — 1995г./ когато е завършен строежа, то абсолютната давност за такова едно деяние отдавна е изтекла. Не се установяват от събраните доказателства и някакви активни действия, възпрепятстващи нормалното упражняване правото на собственост, което от своя страна потвърждава извода за липса на 3 обективни и субективни признаци на осъществен престъпен състав.

Предвид всичко гореизложено , Съдът е на становище, че действително в хода на досъдебното производство /въпреки сбора от всички възможни доказателства/, не са събрани безспорни, категорични и несъмнени такива, които да водят до единствен и несъмнен извод за това да е бил осъществен престъпния състав по 323, ал. 1 от НК.

Мотивиран от всичко гореизложено, Съдът е на становище , че представителят на РП-П. е направил единствения възможен извод , а именно, че настоящето наказателно производство, образувано и водено за престъпление по 323, ал. 1 от НК следва да бъде прекратено, тъй като казусът попада в хипотезата на чл.24 ал.1 т. 1 от НПК, а именно, че деянието не е било осъществено или , че не съставлява престъпление.

Предвид горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – П. от 14.04.2025г. Районна прокуратура - гр. П. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 54/24г., по описа на 04 РУ МВР - гр. П., пр. пр. № 14400/2024г., по описа на Районна прокуратура - гр. П.., за извършено престъпление по чл.-323, ал. 1 НК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му от страните пред П.ски окръжен съд.

Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателката А. А. Р., чрез пълномощника й адв. Ат. Д. - гр. П., ул.“Б. м.", № *, както и на РП гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4