Решение № 42 от 30.04.2024, Районен съд - Раднево
- Съд
- Районен съд - Раднево
- Дело
- Гражданско дело 54/2024
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 30.04.2024
- В сила
- 06.06.2024
- Състав
- Ростислава Петкова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1, т. 9 · Закон за българските лични документи
- чл. 35, ал. 1, изр. 2 · Конституция на Република България
- чл. 5, ал. 4 · Конституция на Република България
- чл. 127, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл.127а, ал.2 · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 142 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 142, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 144 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 1 и ал. 4 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 9 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Раднево, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Р.П. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100054 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Я. И., действащ чрез служебният му защитник адв. Г. Ж. , срещу К. И. С., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието правно основание е чл. 127, ал. 2 СК и чл.127а, ал.2 СК.
Производството е образувано по искова молба на И. Я. И. срещу К. И.
С., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родители с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК. Ищецът твърди, че с ответника живели на семейни начала 8 години в гр. Раднево в къщата на родителите му и от съвместното им съжителство се родило детето С. И. Я., роден на **** г. Твърди, че ответницата напуснала семейното им жилище преди 2 години и оставила на него грижите за детето, не се интересувала и не поддържала контакт с него. Твърди, че той полага грижи за него, той го отглежда и възпитава и задоволява финансовите му потребности. Твърди, че разчита за финансова подкрепа на неговите родители, както и за отглеждането и възпитанието на детето. Излага твърдения, че притежава необходимите родителски качества, за да отглежда и възпитава детето си занапред, което било силно привързано към него и неговите родители.
Поради липсата на постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да предостави на него упражняването на родителските права спрямо детето и да се определи местожителството му при него, да се определи режим на лични отношения на майката с детето и тя да бъде осъдена да заплаща издръжка в размер на 300 лв. месечно, както и издръжка за минало 1 време за периода от 15.01.2023 г. до 15.01.2024 г. в размер на 250 лв. месечно, както и да бъде дадено заместващо съгласие детето да пътува с бащата за срок от 5 години до всички страни от Европейския съюз, Англия и Турция, и за снабдяване с нужните за това документи /международен паспорт/ и получаването им.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника К.
И. С..
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, намира за установено по релевантните за спора факти следното:
С протоколно определение от 15.04.2024 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК с № 178 от 21.03.2024 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК е указал на ищеца, че следва да докаже, че заедно с ответницата са родители на посоченото в молбата дете, за което от 2 години се грижи бащата с помощта на своите родителите, а майката ги напуснала от 2 години, потребностите на детето и възможностите на майката да заплаща исканата издръжка, необходимостта детето да пътуват извън България.
По делото е прието удостоверение за раждане от 07.08.2023 г. /л. 5 /, от което е видно, че детето С. И. Я. е роден на **** г. в гр. Стара Загора от майка К. И. С. и баща И. Я. И..
По делото е прието като писмено доказателство декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от която е видно, че ищецът не разполага с доходи.
По делото е приет социален доклад на ДСП-Раднево /л43-44/, от който е видно, че детето С. е единствено дете на страните по делото, като от раждането му на ****г. било отглеждано в семейна среда, първите четири години от раждането съвместно от двамата родители, които живели заедно без сключен граждански брак, а след това се разделили и грижите поел бащата. Видно е също, че детето е във видимо добро здравословно състояние.
Детето е споделило пред социалните работници, че иска баща му да продължи да се грижи за него и да живее с роднините си по бащина линия.
Социалните работници са установили абдикиране от страна на майката към задълженията й към детето С., натрупало родителско отчуждение и липса на емоционална връзка между тях. Детето е записано в трета възрастова група при ДГ №3 „Знаме на мира” – филиал Гипсово.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на св. Г.И.М. и 2 св. А. Я. И., чиито показания са последователни, безпротиворечиви и съответстват на писмените доказателства по делото. В показанията разпитаният свидетел Г.И.М., която е майка на ищеца е видно, че ответницата от две години не живее при ищеца и през тези две години не се е интересувала по никакъв начин от детето им. Заявява, че основно ищецът полага грижи за детето си, но разчита и на нейната помощ.
От показанията на втория разпитан свидетел А. Я. И., който е чичо по бащина линия на малолетното дете, е видно, че ответницата от две години е напуснала семейното жилище в гр. Раднево и основни грижи за детето полага неговият брат и баща на малолетното дете. Заявява, че основно брат му и майка му полагат непрекъснато грижи за детето.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК и не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между родители по повод упражняването на родителските права върху децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че няма иск, няма и възможност за предявяване на насрещен иск (в този смисъл Решение № 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено в производство по чл. 290 ГПК). Законът поставя като основен и водещ принцип в тези производства висшите интереси на детето, заложени в чл. 3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В този смисъл съдът е длъжен да замести липсващото съгласие на родителите и да постанови упражняването на родителските права върху децата на този от тях, 3 който е по-пригоден в интерес на децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 СК когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето съгласно нормите на чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК. Основната цел на уредбата е гарантираната защита на интереса на малолетните и непълнолетни деца, за преодоляване липсата на нормални отношения между родителите, за неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители-деца, за запазване духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права с детето, за да може и този родител да изпълнява родителските си задължения и пряко да участва в процеса на формирането на личността му, в случаите, когато между родителите не е постигнато съгласие при кого от родителите ще живеят децата или как ще се осъществяват личните отношения.
Майката и бащата не могат да постигнат съгласие по посочените в чл.
127, ал. 1 СК въпроси, но този спор не възпрепятства това да се определи кой от родителите да упражнява родителските права спрямо децата, съответно личните отношения и издръжката на другия родител. Съгласно чл. 59, ал. 4 СК съдът решава въпроса след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. Заложените в закона правила, с малки изключения, се припокриват с критериите на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г. (Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се държи сметка за интересите на децата. В понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на жилище, битови 4 условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителството и др. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността.
От всичко изложено е безпротиворечиво установено по делото, че бащата е този, който се е грижил за детето от две години до сега. Няма и спор между страните, че бащата е този, който трябва да упражнява родителските права спрямо детето и местожителството следва да е при него, в подкрепа на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва да се упражняват родителските права спрямо детето от бащата и местожителството на детето следва да е при бащата, в подкрепа на което виждане са и всички събрани по делото доказателства.
Поради това следва на бащата да се предостави упражняването на родителските права спрямо детето и при него на адреса в гр. ****, да се определи местоживеенето на детето.
Съгласно чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК съдът следва да определи мерки по упражняването на родителски отношения с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето при условията на чл. 59 СК. В тази връзка, съдът намира за необходимо да отбележи, че при определяне конкретния режим на лични отношения между детето и родителя, който няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, не е обвързан от искането на страните, а следва да определи конкретния режим единствено с оглед интереса на детето (Решение № 504/03.04.2012 г. по гр. д. № 1572/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 412/07.07.2009 г. по гр. д. № 1948/2008 г., II г.о. на ВКС).
Съдът намира, че е напълно прекъсната емоционалната връзка между майката и детето, като се установява, че от две години те нямат връзка помежду си. При установената липса на емоционална връзка между майка дете е логично и закономерно, че следва да се определи режим за нейното възстановяване, в който смисъл режимът на лични отношения трябва да удовлетвори това изискване.
Тъй като от две години назад и към настоящия момент майката не живее в гр. Нова Загора и е установила връзка с друг мъж, то режимът следва да бъде определен на тази база, като страните нямат спор с предложения от ищеца режим в исковата молба, представляващ стандартен режим на лични отношения. При евентуално изменение на обстоятелствата всяка страна може да иска от съда промяна на този режим, ако родителите не успеят да го променят по взаимно съгласие по реда на чл. 127, ал. 1 СК.
5
Предвид изложените съображения съдът намира, че следва да се определи режим в следния смисъл, който ще отговори на нуждите на детето да възстанови емоционалната си близост с майката, както следва:
Разпечатката съдържа 34 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50d5e68d-aec4-44c9-ad9c-8bae9096ffd2