Определение № 690 от 24.09.2025, Районен съд - Тетевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 690 гр. Тетевен, 24.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100050 по описа за 2025 година

Производство е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по молба вх. № 6436 от 28.08.2025 г. на Еднолично Адвокатско дружество Е. И., в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството М. П. В., с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си, в частта с разноските, като не присъжда на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899 разноски в производството.

На тези основания моли да бъде постановено определение, с което да се измени решението в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК с писмен отговор вх. № 6843 от 16.09.2025 г. насрещната страна „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, с която е изразила становище, че искането следва да бъде оставено без уважение. Твърди се, че първоинстанционният съдебен състав правилно е определил размера на присъдените разноски, съгласно практиката на Върховния касационен съд.

Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските. Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на решението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

В конкретния случай, в хода на производството са претендирани съдебни разноски, сред които и за адвокатско възнаграждение от адв. Е. И. по предявени от М. П. В. четири отделни иска – установителни искове за прогласяване на нищожност на договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“ и установителен иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул.

„Витоша“ № 146 (сграда А), Бизнес център „България“, както е осъществено и процесуално представителство и по два осъдителни иска срещу дружествата за връщане на 1 неоснователно извършени плащания на нищожно основание, или общото представителство е осъществено по четири иска.

Съда приема, че с оглед изхода на съдебното производство по настоящето дело, а именно отхвърляне като неоснователни и недоказани предявените от М. П. В., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. „Изток“ № 2, вх. В, ет. 4, ап. 10 - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 и на „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, поради факта на липса на валидно възникнали облигационни отношения между страните и на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8 от ГПК правилно е определил размера на дължимите разноски от страна на ищецът В.. В случая, макар и предявена ищцовата претенция като такава за прогласяване на нищожност на договор за кредит и договор за предоставяне на поръчителство, то следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство бе констатирано, че между ищцата и ответните дружества не е бил сключван договор за кредит, респективно договор за предоставяне на поръчителство, в тази връзка е неоснователно изложеното от молителя, че в производства по оспорване на договори и/или договорни клаузи, не се дължат разноски от потребителя, тъй като в настоящия случай В. няма качеството на потребител, поради липсата на сключен договор между страните и създаването на облигационна връзка между страните.

С определение № 72 от 30.01.2025 г. ищцата В. е освободена от заплащане на дължимата държавна такса и разноски по водене на делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Последното от своя страна не освобождава ищцата от заплащане на определени разноски, при отхвърляне на ищцовата претенция. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 8, са определени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, което не надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, а именно 100 лева за всяко едно от ответните дружества.

Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, действащ към момента на постановяване на съдебният акт, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв., който размер, съгласно ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г. е изменен в границата от 200 лв. до 450 лв.

Съденият състав е определил разноски за юрисконсултско възнаграждение, в предела на определеният за това минимум, в тази връзка не би могло да бъде определено юрисконсултско възнаграждение под този минимум. Що се касае до сумата от сумата от 350.00 лева за сторен депозит за вещо лице, то същата е реално заплатена по делото от страна, за която възниква правото на съдебни разноски, предвид което съдът е присъдил цитираната сума в тежест на ищцата В., с оглед отхвърлянето за претенцията й.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Еднолично Адвокатско дружество Е. И., в качеството й на процесуален представител на ищецът в производството М. П. В., за изменение на Решение № 187 от 25.07.2025 г. по гр. дело 50/2025 г. по описа на РС - Тетевен в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Определението е неразделна част от Решение № 187 от 25.07.2025 г. по настоящото дело.

2

Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________

3