Решение № 7810 от 22.11.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр.София, 22.11.2017 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА МАВРОВА при участието на секретаря Таня

Георгиева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19206 по описа за 2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът „Б.ДСК”

ЕАД твърди, че въз основа на договор за ипотечен кредит от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение към него от 12.11.2009 г., е предоставил на ответника П.П.Д., банков кредит, в размер на 90 000 лв., със срок на издължаване 360 месеца, която сума е изцяло усвоена от кредитополучателя. Твърди, че страните са уговорили, че предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично, при забава в плащанията над 90 дни, съгласно т. 20.2, раздел VІІ „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от договора за ипотечен кредит от 18.12.2007 г. Сочи, че целият остатък на кредита е станал предсрочно изискуем на 22.08.2011 г., поради забава в плащанията над 90 дни, като към тази дата не са погасени три броя погасителни вноски, с общ размер 2218.05 лв.

Поддържа, че в случая е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на кредита, поради което не е необходимо уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В тази връзка излага, че разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции визира две хипотези, при които банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.

418 ГПК, а именно: „когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем“. Поддържа, че вземането на банката срещу П.П.Д., произтича от отпуснат банков кредит, като в приложеното към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, извлечение от счетоводни книги, са отразени датата на отпускане на банковия кредит, датата на крайния падеж, дни забава, датата на настъпилата предсрочна изискуемост, както и информация за остатъка по неизплатеното и отнесено в просрочие вземане, точен размер на дължимите главница, договорна и санкционна лихва. Посочено е, че вземането е станало предсрочно изискуемо на 22.08.2011 г., поради забава в плащанията над 90 дни, като до предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателната надбавка в размер на 10 процентни пункта, съгласно раздел VІІ „Отговорности и санкции“, т. 20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, приложени към договора за ипотечен кредит от 18.12.2007 г. и допълнително споразумение към същия.

С оглед на което, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК, във връзка с което е образувано ч.гр.д. № 1305/2012 г. по описа на Районен съд - Ловеч. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист, за следните суми - 87 328.01 лв., главница, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2012г.; 9841.64 лв. - договорна лихва;

6944.86 лв. - наказателна лихва; както и съдебни разноски в размер на 2082.29 лв. и 1491 лв., възнаграждение за юрисконсулт. Сочи, че с оглед постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящата искова претенция и моли съда да установи, че ответникът дължи на „Б.ДСК” ЕАД сумите, посочени в заповедта за изпълнение и исковата молба, както и да бъде осъден ответника да заплати сумите за съдебно деловодни разноски и възнаграждение за юрисконсулт по заповедното производство. Претендира разноски за настоящето производство и сторените разноски в заповедното производство. С определение от 09.11.2015 г., необжалвано от ищеца (съобщението е получено на 30.11.2015 г.), съдът е прекратил производството по евентуалния осъдителен иск.

Ответникът П.П.Д. оспорва исковете, като в депозирания отговор по реда на чл. 131 ГПК поддържа, че предявеният осъдителен иск е недопустим, тъй като съгласно ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по иска по чл. 422 ГПК е недопустимо да се приеме за съвместно разглеждане друг иск на ищеца, като изключение е предвидено единствено в хипотезата, при която ищецът въвежда друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение. В случая, ищецът не въвежда с евентуалния иск друго основание, от което произтича вземането му, различно от това, въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение от 01.08.2012 г., поради което според ответника съединяването на исковете е недопустимо. Излага, че кредитът не е предсрочно изискуем, защото липсва надлежно получено от ответника волеизявление за обявена предсрочна изискуемост от банката - ищец. Отделно от това поддържа, че ищецът няма основание да обяви кредитът за предсрочно изискуем, тъй като не е изпадал в забава, поради неплащане на месечните анюитетни вноски. Сочи, че банката – ищец едностранно е увеличила лихвения процент по кредита след сключването на процесния договор, което драстично е увеличило и месечната анюитетна вноска, от 586.13 лв. до 1 036.75 лв.Поддържа, че допълнителното споразумение от 31.12.2012 г. към договора за ипотечен кредит от 18.12.2007 г. е подписано от неупълномощено от него лице - Н.И.Д., поради което не го обвързва, като е заплащал месечни вноски по договора. Моли съда да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като претендира разноски.

Ответникът П.П.Д. е предявил насрещна искова претенция по осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК, за връщане на получената без основание от банката сума в размер на 1136.25 лв. (в последното съдебно заседание размерът на иска е намален), представляваща разликата от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените от него завишени такива, за периода от подписването на договора 18.12.2007 г. до последното плащане по кредита, ведно със законна лихва от датата на насрещната искова молба (25.03.2015 г.) до окончателното плащане. При условията на евентуалност, моли да бъде осъден ответника да плати сумата, като недължима, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката. В насрещната искова молба ответникът поддържа, че по силата на договора за ипотечен кредит от 18.12.2007 г., в качеството си на кредитополучател е следвало да получи кредит в размер на 90 000 лв., като погасяването му е следвало да става на равни месечни анюитетни вноски, дължими до 18-то число на всеки месец, като съгласно погасителния план, вноските са в размер на 586.13 лв. Поддържа, че въпреки подписания договор и погасителния план, банката е изменила месечната анюитетна вноска, като от тогава до обявяване на кредита за предсрочно изискуем, банката е променяла едностранно месечната вноски, като в определен момент е достигнала 1 036.75 лв. Излага, че въпреки че не е бил съгласен с новосформираните вноски, е продължил да заплаща задълженията си точно, тъй като в противен случай е заплашен от принудителното им събиране.Излага, че едностранното определяне на вноската е извършено въз основа на неравноправни, въз основа на което нищожни клаузи, както следва – чл. 16 от договора „За предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора. Към датата на сключване на настоящия договор, базовият лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е 3.10 процентни пункта, отстъпка 0.5 % при изпълнение на условия ДСК „Уют“ или лихвеният процент по кредита е общо 6.79 %“., както и т. 9.1, т. 9.4, т. 20.2 (частично) и т. 25.3 от Общите условия. Ето защо поддържа, че е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като е заплатил на банката ищец суми, които не дължи, поради едностранното повишаване на лихвения процент, при изначална липса на основание. При условията на евентуалност, претендира същата сума въз основа на доводи за неправилно определяне на месечната вноска от банката. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск „Б.ДСК“ ЕАД, в депозирания отговор, излага че искът е неоснователен и недоказан, като след сключване на договора базовият лихвен процент по кредита е бил изменян едностранно от банката както следва: на 20.03.2008 г. лихвеният процент е променен от 4,19% на 4,69%, съгласно решение на компетентния вътрешен орган на „Б.ДСК „ЕАД. Основание за решението за едностранната промяна на БЛП изменение с повече от 1% за месец на стойностите на LEONIA и EURIBOR и изменение над 0,5 % за месец на потребителските цени за България (CPI) през последното шестмесечие. Поддържа, че на 16.10.2008 г., лихвеният процент е променен от 4,69% на 5,69% съгласно решение на вътрешен орган на Б.ДСК, като съответно основание за решението за едностранната промяна на БЛП изменение на LEONIA, EURIBOR и

LIBOR

(т.

25.3. „а" от Общите условия), както и на индекса на потребителските цени за България (т. 25.3. „в" от Общите условия) с повече от 0,5% за последното шестмесечие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Относно иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ

Видно от договор за предоставяне на ипотечен кредит от 18.12.2007 г., сключен между „Б.ДСК”ЕАД, в качеството на кредитор и П.П.Д. в качеството му на кредитополучател, ищецът е отпуснал на ответника сумата от 90 000 лв., платим в срок от 360 месеца.

Съгласно чл. 7 от договора, за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент е 4.19 %, стандартната надбавка е в размер на 3.10 процентни пункта, отстъпка 0.5 % при изпълнение на условия ДСК „Уют“ или лихвеният процент е общо 6.79 %. Съгласно погасителния план към договора от 18.02.2007 г., дължимата месечна вноска е в размер на 583.13 лв. месечно. Предвидено е в т.3 от допълнително споразумение от 12.11.2009 г. към договора за кредит, подписано между „Б.ДСК“ ЕАд и П.П.Д., че към датата на сключването на допълнителното споразумение лихвата по кредита, формирана при условията на договора за кредит е в размер на общо 8.79 %, като към приложения погасителен план размерът на месечната вноска е в размер на 739.42 лв. Представено е и допълнително споразумение от 31.12.2012 г., между „Б.ДСК“ ЕАД и П.Д., представляван от пълномощник Н.И.Д., в което е посочено че П.П.Д. се задължава да плаща 900 лв. месечно.

На 01.08.2012 г., ищецът „Б.ДСК“ ЕАС е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. По образуваното ч.гр.д. № 1305/2012 г. по описа на Районен съд – Ловеч, е издадена на 01.08.2012 г. заповед за незабавно изпълнение, с която П.П.Д. е осъден за заплати на „Б.ДСК” ЕАД следните суми: 87 328.01 г. – неплатена главница по договор за кредит от 18.12.2007 г.; договорна лихва в размер на 9841.64 лв., за периода 18.05.2011 г. до

31.07.2012 г.; 6944.86 лв. – наказателна лихва, за периода 25.05.2011 г. до 31.07.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението - 01.08.2012 г. до окончателното плащане на вземането, както и разноски по делото – 2082.29 лв. внесена държавна такса и 1491. лв. за възнаграждение за юрисконсулт.

В заявлението, както и в исковата молба, е посочено, че поради нарушение от страна на кредитополучателя на условията на договора за кредит, изразяващо се в непогасяване на три дължими вноски, на основание чл. 20 т. 2 от Общите условия към договора за потребителски кредит, целият кредит е станал автоматично предсрочно изискуем, считано от дата 22.08.2011 г., както е отразено в извлечението от счетоводни книги.

От заключението на изслушаната и приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, се установя че отпуснатият кредит в размер на 90 000 лв. е усвоен изцяло по обслужващата сметка на ответника П. П. Д. на 20.12.2007 г.