Решение № 85 от 07.01.2019, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.01.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание на четиринадесети юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Александрина Пашова, като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 15424 по описа на състава за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С.П.П. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени вреди, както и имуществени вреди, изразяващи се в извършването на медицински разходи за лечение на травмите, които получил на 30.01.2016г. в качеството му на пътник в лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ********, при описаната в исковата молба фактическа обстановка Настъпването на ПТП било реализирано в резултат от противоправното поведение на водача на същия автомобил - П.П.. Ищецът пътувал на предната дясна седалка до водача, а произшествието било реализирано на пътен участък от АМ Хемус в района на км 200+ след като лекият автомобил „Фолксваген“ ударил друг, движещ се пред него лек автомобил „Опел “ с рег. № ********, управляван от И.И..

Конкретните обстоятелства и механизма на настъпване на ПТП били установени в рамките на досъдебното наказателно производство по преписка ДП № 4/2016г. съгласно описа на РУП- Правец, респ. прокурорска преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград. Тъй като отговорността на водача П.П. била покрита със задължителна застраховка, „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното дружество - ищецът претендира за осъждане на ответника, да му изплати застрахователно обезщетение за компенсиране на неимуществените вреди в размер на сумата от 350 000 лева, заедно със законната лихва, считано от датата на настъпване на произшествието - 30.01.2016г. до деня на окончателното плащане, както и да му изплати застрахователно обезщетение за компенсиране на понесените имуществени вреди в размер на сумата от 4413, 36 лева, заедно със законната лихва, считано от деня на предявяването на иска - 09.12.2016г. до деня на окончателното плащане на обезщетението (според последната уточнителна молба с вх. № 6699/19.01.2017г.). С оглед очаквания изход на спора, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати и направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника З. „Б.и.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадените отговор на исковата молба (вх. № 33855/14.03.2017г.). Ответникът оспорва изрично наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищеца причинител на вредите. Релевира твърдение, че в резултат от настъпването на процесното ПТП фактически не е бил причинен деликт, покрит от застраховката, тъй като самото то било резултат от умишлени и незаконосъобразни действия на самия пострадал и неговия баща (водачът на лекия автомобил „Фолксваген “ с рег. № ********), в опита им за саморазправа с другите участници в произшествието. Поддържа становището, че претенцията за изплащане на застрахователно обезщетение в конкретния случай е незаконосъобразна и неморална, тъй като ищецът не би претендирал обезщетение пряко от делинквента (негов възходящ по права линия от първа степен - баща) поради спецификата на мотивите да се предизвика пътния инцидент и поради родствената връзка с прекия причинител на вредите. При условията на евентуалност, ответникът заявява, че при описаната в исковата молба фактическа обстановка, вредоносният резултат бил съпричинен от пострадалия поради нарушение на задълженията му по чл. 137а от ЗДвП. При условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното обезщетение, което е несъответно с действителния характер и обем на вредите.

В качеството на трето лице – привлечено като подпомагащо ответника - П.С.П. не изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателство преписи от Протокол за оглед на местопроизшествие, скица, фотоалбум и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.10.2016г. изготвено и подписано от прокурор при РП Ботевград установяват настъпването на пътен инцидент на 30.01.2016г. на пътен участък от АМ „Хемус“ с участието на лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № ******** управляван от П.С.П. и втори лек автомобил „Опел“ с рег. № ********, управляван от И.И..

Съдържанието на постановлението сочи, че участниците в пътния инцидент се познават помежду си, тъй като са роднини, част от които са взели пряко или косвено участие в настъпИ. по- рано същия ден конфликтен инцидент в района на бензиностанция „Лукойл“, бистро „Хемус“ и автосервиз или в предходен инцидент. Посоченото в Постановлението основание за прекратяване на досъдебното производство ДП № 4/2016г. съответно на пр. преписка № 126/2016г. по описа на РП Ботевград е несъставомерност на деянието т.е. липсата на доказано престъпление. Нанесеното на пострадалия травматично увреждане носи медико- биологичната характеристика на тежка телесна повреда, но по съображения от чл. 348б НК образуваното наказателно производство подлежи на прекратяване.

Данните, съдържащи се в Протокола за оглед на местопроизшествие фотоалбумо на местопроизшествието и Скицата на местопроизшествието са обект на анализ от заключението на допуснатата съдебна авто- техническа експертиза, която дава следните изводи по отношение на подлежащите на установяване юридически факти:

Заключението на изслушаната и приета /без оспорване/ съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Х.И. /със специалност технология е безопасност в автомобилния транспорт/ обосновава следните изводи:

·

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следния - на 30.01.2016г., на пътен участък от АМ „Хемус“, лек автомобил „Опел" с peг. № ********, управляван от И.М.И., се движи с посока от гр. София, към гр. Варна. Водачът управлява автомобила в активната лента за движение. Скоростта на движение е 105 км/ч. В същото време, в същата посока - от гр. София към гр. Варна, се движи лек автомобил „Фолксваген" с per. № ********, управляван от П.С.П.. В прав участък от пътя, при сухо време, дневна светлина и отлична видимост, водачът на лекия автомобил „Фолксваген ", П.П., движейки се в лентата за изпреварване и в непосредствена близост до и зад лек автомобил „Опел Корса", чрез използване на механизмите за управление на автомобила задава посока на движение надясно на управлявания от него автомобил „Фолксваген“ без да завърши напълно маневра по изпреварването на успоредно движещия се лек автомобил „Опел". В резултат на действията на водача на лек автомобил „Фолксваген", същият навлиза в лентата за активно движение и с предната си дясна част удря лявата странична част на купето на лек автомобил „Опел Корса". В активната лента за движение са отложени протривни следи, които указват мястото на настъпване на удара. В следствие на удара между двете превозни средства, лекия автомобил „Фолксваген " променя първоначалната си траектория на движение, като се удря в двойната разделителна мантинела и се установява върху лентата за изпреварване на платното за движение. В резултат от предизвикания от лекия автомобил „Фолксваген“ удар - лекият автомобил „Опел" се отклонява и преобръща, установявайки се в активната лента за движение, обърнат по таван и с посока, която е обратна на първоначалната му посока на движение. От настъпИ. удар между двете превозни средства, същите получават множество деформации.

·

Най-вероятното място на удара между лек автомобил „Фолксваген " с peг. № ******** и лек автомобил „Опел" с peг. № ******** в участъка от автомагистрала „Хемус" се намира, по широчина на пътното платно, на 2 метра в ляво от бялата непрекъсната разделителна линия между аварийната лента и лентата за активно движение, по посоката на движение на участвалите в ПТП леки автомобили.

·

Анализът на следите, които са оставени по лявата странична част на купето на лек автомобил „Опел" с peг. № ********, като се отчита тяхното разположение, форма и естество, обосновава заключение, че те са оставени от страничен контакт с друго МПС, което се е движело със скорост, по-голяма от скоростта на движение на лекия автомобил „Опел", като горната следа е оставена от твърд предмет, позициониран на постоянна височина от терена, а долната е оставена от въртящ се предмет с черен цвят. Важно е да се отбележи, че очевидно предния край на този предмет, към момента на контакта е бил издаден по-вдясно от следообразуващия предмет на горната следа. Ако се приеме хипотезата, че долната следа е оставена от гумата на друг автомобил, движещ се попътно на лек автомобил „Опел" с peг. № ********, то на тази гума, към момента на оставянето на следата категорично е била зададена команда за „десен завой" чрез механизмите на управление на оставИ. следата автомобил, на който принадлежи гумата.

·

Причината за настъпването на пътния инцидент е поведението на водача на лекия автомобил, чиято предна гума е осъществила контакт с корпуса на лек автомобил „Опел" с peг. № ********, а събраните доказателства мотивират обоснован извод, че това е именно другия участвал в ПТП - лекия автомобил „Фолксваген " с peг. № ********.

В дадените пред съда показания /по делегация/ свидетелят Г.М.И.заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, понеже е пътувал в лекия автомобил „Опел", който е бил управляван от брат му И.. Свидетелят заявява, че поведението на брат му било нормално. Свидетелят си спомня, че е имало конфликт, скандал и бой преди да настъпи инцидента, но П. (водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия) не са участвали в този бой.

Боят бил между свидетеля и К.П., но П. (водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия) били роднини на К.П.. На въпросите относно евентуалната връзка между конфликта и последвалото поведение на споменаните двама П.

(водача на лекия автомобил „Фолксваген ") и С. (пострадалия), свидетелят отказва да отговори, тъй като не си спомнял ясно и не знаел/ не можел да прецени.

В дадените пред съда показания /по делегация/ свидетелят И.М.И. заявява, че е пряк участник в пътния инцидент, тъй като по време на инцидента управлявал лекия автомобил „Опел", в който се возел и брат му Г.. Свидетелят заявява, че преди да настъпи пътния инциден е имало бой между пътуващия с автомобила негов брат Г. и трето лице К.П., който бил брат на водача на лекия автомобил

„Фолксваген" – П. и чичо на С. (пострадалия).

Според показанията на свидетеля, поведението на водача на лекия автомобил „Фолксваген" – П. било провокирано от предшестващия конфликт.

Свидетелят споделя убеждението си, че пътният инцидент е преднамерен и настъпването е било предизвикано целенасочено, тъй като заради участието на брат му в предшестващия конфликт и бой, водачът на лекия автомобил „Фолксваген" – П. искал „да ги убие“, настигнал ги при движението по автомагистралата с висока скорост и предизвикал инцидента.

Заключението на изслушаната и приета комплексна съдебно- медицинска и авто-техническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р Б.Б. (ортопедия и травматология) и Х.И. - осъществяващо сравнителен анализ на данните за механизма на настъпване на ПТП и данните за характера на понесените от ищеца травматични увреждания – мотивира категоричен извод, че при настъпване на ПТП пострадалият е използвал предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван.

Като доказателство по делото са приети медицински документи /стр.51-84, стр.249-252 от делото/ издадени на името на ищеца – резултати от медицински изследвания – рентгенология, кардиология, амбулаторни листове, епикризи, ЕР на ТЕЛК които не се обсъждат подробно от съда, понеже съдържат специализирани медицински данни за здравословното състояние на ищеца, а съдържанието на данните е обект на анализ от допуснатата комплексна специализирана съдебно- медицинска експертиза.