Решение № 561 от 27.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 561 гр. Варна, 27.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110205523 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на В. Б. Н. с ЕГН: ********** чрез адв.

И. З. при АК - Сливен, срещу НП № 013/09.02.2023 г. на Зам.Кмета на Община Варна, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП съотв. на основание чл. 183 ал.4 т. 8 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

В депозираната до съда жалба се излага твърдение, че НП е издадено при особено съществено нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че същото е необосновано, доколкото установеното нарушение не е подкрепено с доказателства. Оспорват се изцяло фактическите констатации, визирани в НП като се твърди, че същите не съответстват на обективната действителност. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.

Постъпил е писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна, чрез юк Д., в който се излага становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно.

Обективира се извод, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица и съдържат изискуемите реквизити съгласно разпоредбите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Сочи се, че АНО правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната 1 норма на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП, която забранява престоят и паркирането на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях. Според представляващия въззиваемата страна, правилно е приложена санкционната норма на чл. 183 ал. 4 т. 8 от ЗДвП, тъй като именно в същата е предвидена санкция за водач, който е паркирал неправилно, което безспорно жалбоподателят е направил. Навеждат се доводи, за липса на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Сочи се, че наложеното наказание е в предвидения в закона размер.

Адресира се до съда искане НП да бъде потвърдено и в полза на Община – Варна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание възз. Н., редовно призована, се явява лично като поддържа жалбата с наведените в нея основания. Допълва доводите за незаконосъобразност на процесното НП, като оспорва факта, че положеният подпис срещу „нарушител“ в АУАН по делото е изпълнен от нея.

В заседание по същество процесуалният представител на жалбоподателката – адв. З. пледира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че процесният АУАН не е връчен на жалб. Н., с оглед на което и съгласно императивните нормативни правила, предвидени в ЗАНН, АНО е следвало да върне същия на актосъставителя с оглед изпълнение на процедурата за връчването му.

Посоченият порок се сочи за съществен и налагащ отмяната на НП. Претендира се и заплащане на адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание юк Д. оспорва жалбата, а в заседание по същество пледира същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, като НП бъде потвърдено.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод постъпил сигнал за неправилно паркирани автомобили в кръстовището на площад „Екзарх Йосиф“ с ул. „27-ми юли“, на 10.01.2023 г., около 13.40 ч. служители при сектор „Общинска полиция“ – Варна – свид. А. М. и свид. Д. Р. били изпратени на адреса с оглед извършване на проверка по случая. На място полицейските служители констатирали, че л.а. „Шкода“ с рег. № ***, престоява в кръстовището на площад „Екзарх Йосиф“, с ул. „27-ми юли“, с което създава пречки за преминаване на другите участници в движението. Впоследствие била снета самоличността на водача на превозното средство и се установило, че автомобилът е управляван от възз. Н..

На същата бил съставен АУАН № 00002019/10.01.2023 г., за нарушение на чл.

198 ал. 1 т. 6 от ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП съотв. на основание чл. 183 ал.4 т. 8 от ЗДвП е ангажирана административно-наказателната й отговорност като й е наложено 2 административно наказание „Глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – А. М. и свидетелят по акта – Д. Р.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

В хода на съдебното следствие е назначена и извършена съдебно-графическа експертиза, в заключението на която вещото лице е формирало извод, че подписът и щриховата конструкция, положени срещу атрибута „нарушител“ в оригинал на АУАН № 00002019/10.01.2023 г., не са изпълнени от В. Б. Н. с ЕГН: **********.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната съвкупност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост, и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административнистративнонаказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Като разгледа жалбата досежно доводите за процесуална незаконосъобразност на издаденото НП, съдът установи от правна страна следното:

Съдът намери, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Въз основа на изготвената в хода на съдебното производство съдебно-графическа експертиза се установява, че в съдържанието на процесния АУАН срещу атрибута „нарушител“ не е положен подпис от възз. Н.. Такъв не се съдържа и в разписката , която следва да удостовери връчване на препис от АУАН. От изложеното, следва обоснования извод, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателката.

Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита.

Предявяването на адмнистративното обвинение, се удостоверява от нарушителя с подписването на акта, съотв. подписът е удостоверително изявление, което потвърждава, че същият е запознат с повдигнатото му обвинение, без което 3 административнонаказателното производство не се счита за редовно образувано и по аргумент от чл.52 ал.2 от ЗАНН е условие, без което не може да бъде издадено наказателно постановление. Ето защо законодателя е предвидил в чл. 43 ал.2 от ЗАНН, че отказът да се подпише акта се удостоверява с трите имена и подписа на един свидетел, който да замести липсващото изявление, потвърждаващо изпълнение на процедурата по чл.43 ал.1 от ЗАНН. Предявяването на акта за запознаване с неговото съдържание е задължение на контролните органи, което се изпълнява, чрез връчване на препис в момента на неговото съставяне, ако нарушителят присъства. Изключение от правилото, че АУАН се предявява в момента на неговото съставяне, е предвидено в чл.43 ал.5 от ЗАНН за случаите, когато е съставен в отсъствие на нарушителя. В тази хипотеза административно наказателното производство се счита за образувано, а АУАН за редовно съставен след спазване на същата процедура като разписаната в чл.43 ал.1 от ЗАНН, но с тази разлика, че предявяването се извършва от длъжностно лице по чл.43 ал.4 от ЗАНН. В тези случаи се попълва разписка за връчване на препис от акта, в която нарушителят посочва датата на която му е предоставен.

В случая по делото липсва удостоверяване чрез полагане подпис от нарушителя на дължимото според закона предявяване на същия на АУАН и връчване на препис от него съгласно императивните изисквания на закона. Не е удостоверено по съответния начин и наличието на отказ от упражняване на правата за информираност относно повдигнатото на нарушителя обвинение съгласно нормата на чл. 43 ал.2 от ЗАНН.

По посочения начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните превила, довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице, като същото е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си в първата фаза на административно-наказателното производство. В този смисъл е и съдебната практика на Административен съд-гр. Варна по сходни казуси, а именно: решение по № 2586/2019 г, решение по кнахд № 2073 / 2019 г., решение по кнахд № 1879/ 2019 г. , решение по кнахд № 1712 / 2019 г. , решение по кнахд № 3261/2019г. и др.

Съдът констатира и друг процесуален порок, свързан със съдържанието на обжалваното НП. В същото са обективирани две самостоятелни правни основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на възз. Н., доколкото в обстоятелствената част на обжалвания акт се сочи, че правното основание в този смисъл е нормата на чл. 183 ал. 2 т.1 от ЗДвП, а в диспозитива е цитирана санкционната разпоредба на чл. 183 ал.4 т. 8 от ЗДвП. По посочения начин е ограничено правото на защита на наказаното лице, което е поставено в невъзможност да разбере въз основа на кой материален закон е ангажирана отговорността му, съотв. съдът е лишен от възможността да осъществи контрол за законосъобразност досежно правното основание за налагане на административната санкция предвид констатираното противоречие досежно това основание. Действително разпоредбата на 4 чл. 63 ал. 7 т. 1 от ЗАНН урежда правомощието на съда да измени НП като приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което обаче предполага непротиворечиво визиране в НП на материалната норма, която се прилага за конкретния казус, за да е налице предпоставка същата да бъде изменена с оглед коректното приложение на закона.

Посочените пороци не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза, налаган НП да бъде отменено на процесуално основание. което

Независимо от изложените съображения, с оглед служебното начало, съдът установи от правна страна по същество следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от тях.

Според цитираната в НП санкционна норма на чл. 183 ал.1 т.2 от ЗДвП, се наказва с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно.

В диспозитива на другата санкционна разпоредба, цитирана в НП, а именно – на чл.

183 ал.4 т. 8 от ЗДвП, се предвижда налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, когято водач неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Въз основа на събрания по делото доказателствен материал, а именно – гласните доказателства, приобщени чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта и писмените материали по АНП, безспорно се установява, че в процесното време възз. Н. е осъществявала престой с управлявания от нея автомобил, цитиран в НП, на кръстовището на площад „Екзарх Йосиф“ с ул. „27 юли“. В случая е ирелевантно за съставомерността на деянието дали начинът на разположение на превозното средство спрямо пътната обстановка е създало пречки или затруднение за другите участници в движението, доколкото нормата на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП запретява престоя в зоната на кръстовище без оглед на посочения резултат. По делото не са събрани доказателства, които да оборват констатациите в акта в този смисъл, като последните са подкрепени еднопосочно от показанията на служителите на „Общинска полиция“Варна, поради което фактическата обстановка, описана в АУАН и НП е доказана в хода на съдебното производство.