Протокол № 63 от 24.01.2022, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 63 гр. Пазарджик, 19.01.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело № 20215220102496 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:41 часа се явиха:

Ищците А.С. Я., В. Й. АТ., Г. С. И., АНТ. Д. СП. и Т. Д. М. - редовно уведомени от предходното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не се явяват. За тях се явява адв. С.Д. от АК-Пазарджик – надлежно упълномощен от преди.

Ищецът Л.. Д. СП. - редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с адв. С.Д. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощен от преди.

Ответниците В. БЛ. Н. и БЛ. Р. Н. - редовно уведомени от предходното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не се явяват. За тях се явява адв. П.Т. от АК-Пловдив - надлежно упълномощен с пълномощно от преди.

Свидетелят Г. Г. Ч. – редовно призована, се явява лично.

Не се явява вещото лице М.В.. От същата е постъпила молба, в която сочи, че се е запознала с материалите по делото и със задачите по назначената експертиза. Посочва, че към момента на назначаване на експертизата с протоколно определение от 10.11.2021 г. овощните дървета са били във фаза на покой с приключила вегетация, както и към настоящия момент също се намирали в период на покой. Поради тази причина е посочила, че не би могла да извърши оглед на място и обективно да прецени какво е състоянието и възрастта на процесните овощни дървета, а това, може да се установи в края 1 на месец март, когато постепенно започват да навлизат в период фаза на вегетация, за да може експертизата да даде обективно становище по поставените въпроси.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Съдът ДОКЛАДВА постъпило писмо с вх. №22957/02.12.2021 г. от пълномощник нотариус по заместване Цветанка Костадинова при нотариус Милена Минкова, към което е приложена скица на поземлен имот №1523228-13.01.2021 г. касаеща поземлен имот с идентификатор ***.

АДВ. Д.: – Да се приеме.

АДВ. Т.: – Не възразявам да се приеме.

Съдът намира, че представената скица следва да се приеме като писмено доказателство по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото писмо с вх. № 22957/02.12.2021 г. от пълномощник нотариус по заместване Цветанка Костадинова при нотариус Милена Минкова, ведно с приложена към него скица на поземлен имот №15-23228-13.01.2021 г. касаеща поземлен имот с идентификатор ***.

АДВ. Д.: - Водим един свидетел И. П.ов Д., явява се и призованата ни свидетелка Г. Г. Ч., ако и другата страна води свидетелите моля да ги разпитаме в днешното съдебно заседание.

АДВ. Т.: - Водим свидетелите. Молим да ги разпитате.

АДВ. Д.: - Моля пълномощникът на ответната страна да посочи имената на свидетелите, които води за разпит.

АДВ. Т.: - Първият свидетел е с имена Г. П. Г.ов, вторият свидетел е Г.

И.а Б..

СЪДЪТ

2

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПЪРВИЯ СВИДЕТЕЛ ДОВЕДЕН ОТ

СТРАНА НА ИЩЦИТЕ, К. С.:

Г. Г. Ч. – родена на .. г. в гр. Пазарджик, живуща в гр. С., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Г.Ч.: - Моят баща се казваше Г.И. Ч.. Той почина на 24.11.2019 година. Приживе баща ми стопанисваше и обработваше чужд земеделски имот в землището на гр. С. – знам за това. Този имот представлява, влизайки от пътя Велинград – Пазарджик, точно преди населеното място извън регулация – преди регулацията на гр. С., от лявата страна се намира имотът, който имот, уточнявам от Велинград към София, влизайки в С., преди гр. С., от лявата страна. От кръговото Велинград посока магистралата за София, влизайки в гр. С. преди да влезеш в града от лявата страна се намира имотът, или първият поземлен имот излизайки от града, след регулацията. Говоря в посока към кръговото. От дясно е бензиностанция „Целев“, на която аз работя от 15 години. Имотът се намира точно срещу бензиностанция „Целев“.

Имотът граничи с първата улица в ляво – улицата, която разделя регулацията с поземлените имоти. Мястото граничи на главния път, граничи с обръщалото, малка част е от главния път, а по-голямата част е по дължина на улицата, която разделя регулацията. Площта на този имот е повече от два декара. Между два и два и половина декара – два и половина декара, някъде там. Кога точно, не мога да кажа, преди повече от петнадесет години е предаден за стопанисване и доколкото знам той е имал уговорка с В.А. и с бившия кмет на с. С. – Г.И.. Уговорктата е била да стопанисва имота и да го обработва, за което той даже плащаше наем на В.А.. Даже много пъти е оставял парите при мен и аз съм ги давала на сина на В. – на Й.. Наемът беше 40 лв. на година. Баща ми до последно го обработваше имота - до преди да почине. Не е имало периоди в тези повече от 15 години баща ми да не се е интересувал от имота и да не го е обработвал, защото той като садеше 3 люцерна, нали тя не е едногодшна култура, и си я коси две годинии, три години. Ами да, през това време собствениците на имота, с които казах, че има уговорка, се интересуваха от имота, защото той нали всяка година искаше скица от тях и те му даваха скица, за да може да работи местото и да плати наема. Те му даваха скица и разрешение на поземлената комисия му даваха. Баща ми стопанисваше имота като го обработваше и го засаждаше.

Значи, две или три години гледаше царевица, не знам – една или две години гледаше жито или овес, люцерна садеше, даже в един момент би сонда там, обаче не излезна вода. Освен В. и Г. съм чувала имота да има и други собственици – има доктор от Пазарджик, който аз не познавам, защото дори влезнахме в уговорки за купуване на имота. Моят баща ходеше многократно при на Д. сестра му, която е дъщеря на В.А., не знам името й, тя живее в З., той ходеше много пъти там да купуваме имота, и даже и с Р. бяха определили всичко, обаче Д., В., бившия кмет на С. бяха съгласни да продават имота, но казаха, че има доктор от Пазарджик, който не иска да продава имота, мисля, че Л.ил се казва. Моят баща даваше зор да го купи, но ние не искахме да купуваме общи части и затова не стана. Баща ми стопанисваше по-голямата част от имота. Мисля, че в края на имота има заградено, което той не обработва.

АДВ. Д.: - Моля да предявим на свидетелката скицата представена от нотариус Минкова на процесния имот.

АДВ. Т.: - Не възразявам да се предяви скицата на свидетелката.

НА СВИДЕТЕЛКАТА СЕ ПРЕДЯВИ СКИЦАТА ПРЕДСТАВЕНА ОТ

НОТАРИУС МИНКОВА НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ.

СВ. Г.Ч.: - Посочвам, че главният път е номериран на скицата № 60, бензиностанция „Целев“ с №19, където съм работила, и въпросният имот е с номер 39 посочен на скицата. Посочвам, коя е улицата по дължина на имота, а именно тази която е отбелязана на скицата с № 9904. Там, където имотът е отрязан, така да се нарече, от към главния път се намира обръщалото, за което говоря в показанията. Баща ми обработваше частта, която е откъм пътя.

Аз сега не мога да се ориентирам много по скицата каква част е обработвал баща ми, но по-голяма от половината, която е с лицето към скицата. И хората си даваха скицата, аз давах на И. Н., който имаше трактори, задаваше ги там площта, и оре, сее. Другата част от към имот 631, значи в долната част на 4 този имот, който обработваше баща ми, има заградено с плет, пръчки, и там П. Д. го обработваше с годините – много години. Той е един много възрастен човек, сега виждам, че синът му се появява там – И. Д. се казва синът му. Той лози беше садил, домати беше садил, разни разнообразни неща. Той е един възрастен човек, 80 годишен. Аз не знам от кога го обработва той. П. Д., който е възрастният дядо и И. Д. е синът му, отдавна го обработват. Този плет, ако се отиде на място е като ограда, от едно време. През цялото време докато работех на бензиностанцията – повече от 15 години, баща ми стопанисваше имота. Аз откакто помня е заградено от П. Д.. В имот 39 няма овощна градина. Мисля, че в имотите по назад има овощна градина. Тук две сливи дивачки някъде по средата имаше, но не знам дали още стоят.

Познавам В. БЛ. Н.. Б. не го познавам – нейният син, виждала съм го като малко дете. Никога тя лично – В., нейният съпруг и син не са изявявали претенции пред баща ми, че имотът е техен. През тези години, повече от 15 години, не знам други хора освен П. Д., синът му И. Д. и баща ми да са обработвали този имот. Не мога да знам на какво основание П. Д. е обработвал имота.

АДВ. Д.: - Чух Ви пред залата, че разговаряхте със свидетелката вероятно Грозденка Б..

СВ. Г.Ч.: - Да, тя ми е леля, на моя баща сестра.

АДВ. Д.: - Чух Ви, че разговаряте нещо за имотите. Може ли да кажете какво разговаряхте?

СВ. Г.Ч.: - Ами да, ние разговаряхме, защото тя е моя леля, и идва и ми казва – пита ме: „Какво правиш тука?“ Казвам: „Свидетел“ И тя вика, „ Ама, как може, тя В. има градина там да обработва“. Аз викам: „Ама, кога, там няма градина“ И в един момент ние в нашия разговор, даже ние тука щяхме да се скараме за малко, стигаме до изясняването, че ние говорим за различни имоти. Тя казва: „Аз съм ходила при В., тя ми е брала плодове.“ Аз казвам:

„На В. имота е по-надолу. Да, В. има по-надолу градина, ама аз не съм дошла за на В. градината.“ И тя казва: „Защо?“ Аз й казвам: „Защото аз съм за местото до пътя, където татко обработваше.“ И тя казва: „Ама аз не съм за това место, аз съм за градината на В.“. Тя ми обяснява за кое място тя говори на В.. Тя ми казва и ми обяснява за кое място говори – аз на скицата може да покажа. Това тук беше 631. Значи, тя ми казва за на В. градината и започваме 5 да изброяваме, и тя казва: „На В. градината с дърветата, след това е на П. Д., в ограденото, и след това е вика празният парцел. И след това ми вика: „Ама аз не съм дошла за празния парцел. Аз съм дошла за градината на В..“ И аз казвам: „Аз съм дошла за празния парцел.“ И ние в един момент идваме тук за два различни парцела с нея. Тя казва, че едошла за на В. градината, аз нямам против на В. градината. Ние с нея си говорихме, с леля ми, и аз я питах:

„Колко квадрата е на В. градината?“ и тя ми каза, че не може да прецени – „400-600“ нещо такова. Даже после и с другия свидетел говорихме, Г., и той каза, че е около 500 квадрата. И аз казвам, аз говоря за парцел два декара и половина.

АДВ. Т.: – Може ли да покажете на скицата къде се намира имотът на В.

- къщата на В.?

СВ. Г.Ч.: - Къщата на В. е, като влезнете в лявата улица от главния път има пресечка в дясно, и тя живее на ъгъла, не мога да кажа с точност срещу кой имот се намира къщата. Но В. живее на ъгъла, от улицата в ляво, в дясно, и тя живее на ъгъла. Градината на В. не се намира в имот 39. След П. Д. се намира градината. Предполагам, че е 631 – след П. Д., след ограденото.

АДВ. Т.: – Вие казахте, че баща Ви е комуникирал с В.А.. Някой от лицата А. Я., Г.И., Л.С., А.С., Т.М. – говорят ли Ви нещо тези имена и дали баща Ви е комуникирал с някой от тях?

СВ. Г.Ч.: - Моят баща, пак казвам, се беше уговорил с В.А. и бившия кмет на С. Г.И.. С тях имаше уговорка да стопанисва и да ползва мястото, и след толкова дълъг период на ползване дори и се поинтересувахме да го закупим мястото.

АДВ. Т.: – Вие кога предявихте претенция, че искате да закупите това място?

СВ. Г.Ч.: – В един момент, в който баща ми стопанисваше мястото.

Дори аз нямах желание, а баща ми искаше да го закупи имота. Аз не исках, защото не искахме общи части. Той многократно ходеше и напъваше, но ние казахме, че след като има несъгласен наследник не искаме. Сега не искаме да го купуваме имота.