Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 17046 от 02.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 44637/2025
Вид
Решение № 17046
Подписан
02.09.2026
Състав
ЛОРА ЛЮБОМИРОВА ДИМОВА ПЕТКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 17046 гр. София, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110144637 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 790,44 евро с левова равностойност 1 545,96 лева, представляваща остатък от регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по полица № 0320239907008580 за имуществени вреди по лек автомобил „Ф.“, модел „Е.“ с рег.

№ ** **** **, причинени при ПТП на 26.03.2024 г. в **********************, на паркинга пред блок № 25, вх. А, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.08.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 102,88 евро с левова равностойност 201,21 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.09.2024 г. до 26.08.2025 г.

Ищецът твърди, че на 26.03.2024 г. в гр. **********************, на паркинга пред блок № 25, вх. А, водачът на лек автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ******** при извършване на маневра движение на заден ход осъществил ПТП с лек автомобил „Ф.“, модел „Е.“ с рег. № *********, в резултат на което на последното пътно превозно средство са причинени щети. Увреденият автомобил е предмет на имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 0320239907008580, при ищцовото застрахователно дружество, която е била валидна към датата на настъпване на ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 211710364, по която е извършен ремонт и е одобрено заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3 076,94 лв. Посочената стойност е заплатена на 21.06.2024 г. по сметка на дружеството, извършило ремонта на увредения автомобил. Ищецът поддържа, че за лекия автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ******** е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП.

Поради изложените съображения счита, че притежава регресно вземане срещу ответното 1 дружество за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава. Твърди, че е предявил регресната си претенция в размер на 3 091,92 лева с включени 15 лева ликвидационни разноски с покана до ответника, като последният извършил частично плащане в размер на 1 546,96 лева. Моли съда да уважи исковите претенции. Претендира присъждане на извършените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с водача на лек автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ********, както и че на 26.03.2024 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ******** и лек автомобил „Ф.“, модел „Е.“ с рег. № ** **** ** по описания в исковата молба механизъм. Релевира възражение, че не всички щети по увреденото МПС са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на исковата претенция с доводи, че претендираното застрахователно обезщетение не кореспондира с действителните вреди. Възразява, че не е бил необходимо ремонтирането на увреденото пътно превозно средство с нови оригинални части, тъй като последното не е било в гаранция. Оспорва дължимостта на обезщетението за забава. Моли за отхвърляне на исковите претенции. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С разпоредбата на чл. 411 КЗ е регламентирано специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Основателността на главната искова претенция е обусловена от установяване с условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните материални предпоставки: сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите; размера на причинените вреди; сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач Страните не спорят, а и от приетата застрахователна полица № 0320239907008580 се установява наличието на застрахователно правоотношение по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС за лек автомобил марка „Ф.“, модел „Е.“ с рег. № ********* с период на застрахователно покритие от 14.05.2023 г. до 13.05.2024 г. Не се спори и досежно обстоятелствата, че към 26.03.2024 г. ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД е застраховател по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил марка „А.“, модел „**“ с рег. № ********, че ищецът е заплатил сума в размер на 3 076,94 лв. на дружеството, извършило ремонта на застрахованото МПС, както и че във връзка със заявена регресна претенция ответното дружество е извършило частично 2 плащане на стойност от 1 545,96 лв.

От изявленията на страните, а и от приетия двустранен констативен протокол се установява, че на 26.03.2024 г. около 17:00 часа в гр. *********, в района на блок 25 в ************* е настъпило пътнотранспортно произшествие с участници лек автомобил „Ф.“, модел „Е.“ с рег. № *********, управляван от П. П. - Б. и лек автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ******** с водач Ц. К., при следния механизъм: при движението си в посочения район лек МПС „Ф. Е.“ е предприело маневра за заобикаляне на паркиран бус, като в същото време в района на блок 25 водачът на лек автомобил „А. **“ е извършвал маневра за движение на заден вход и излизане от паркомясто, вследствие на което тракториите на двете пътни превозни средства се пресичат и настъпва съприкосновение между тях.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени доказателства, както и поради липсата на оспорване на неговия механизъм от ответното дружество, съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „А.“, модел „**“, който при предприемане на маневра за движение на заден вход и излизане от паркомясто е реализирал удар с движещото се зад него МПС марка „Ф.“, модел „Е.“.

Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и да причиняват имуществени вреди. В закона са разписани и множество конкретни предписания за водачите на превозни средства, които същите са длъжни да спазват с оглед осигуряване безопасност на движението. Установеното в случая поведение на водача Ц. К. е в колизия с вмененото му задължение в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, както и непрекъснато да наблюдава пътя зад него превозното средство. След като движението назад е било предприето с цел излизане от паркинг място, то приложение следва да намери и правилото на чл. 37, ал. 3 ЗДвП, според което водачът на излизащо от крайпътна територия, в това число и паркинг, МПС, да пропусне движещите се по пътя пътни превозни средства и пешеходци. Следва да се държи сметка и за разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, която повелява водачът при предприемане на каквато и да е маневра да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

По силата на цитираните правни норми водачът Ц. К. е бил длъжен преди да започне маневрата за движение назад и по време на нейното изпълнение да се убеди, че по пътя не преминават други превозни средства, в частност да съобрази местоположението на намиращия се на пътното платно лек автомобил „Ф. Е.“ и да го пропусне. От събраните доказателства и установената фактическа обстановка обаче се установи, че водачът на лек автомобил марка „А.“, модел „**“ не се е съобразил с тези разпоредби. При положение, че пътно-транспортното произшествие е настъпило в светлата част на денонощието (17:00 часа според данните в ДКП) и при липса на данни за наличието на обекти, намиращи се на 3 местопроизшествието, ограничаващо видимостта към намиращия се на пътното платно лек автомобил, може да се направи обоснован извод, че водачът на пътното превозно средство е разполагал с обективна възможност да възприеме пътната ситуация.

По изложените съображения съдът намира, че поведението на Ц. К. като водач на участвалия в пътно-транспортното произшествие лек автомобил „А.“, модел „**“ с рег. № ******** се явява в разрез с дължимото по закон такова и поради това е противоправно, а по силата на установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция същото е и виновно, тъй като ответникът, в чиято доказателствена тежест е възложено установяването на този факт, не е ангажирал доказателства за оборването чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства. В допълнение следва да се отбележи, че след като частично е погасил претенцията на застрахователя по имуществената застраховка, застрахователят по гражданска отговорност е приел за установена извънсъдебно описаната фактическа обстановка и вината на застрахования при него.

Основен спорен въпрос между страните е наличието на причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба имуществени вреди по застрахованото МПС и реализираното пътнотранспортно произшествие. Според данните от двустранния констативен протокол в резултат на процесния инцидент по лек автомобил „Ф. Е.“ са настъпили видими щети по предна лява врата, задна лява врата и заден ляв калник. Поради необходимостта от специални знания по делото е допусната и изслушана и съдебнотехническа експертиза, според която посочените увреждания по пътното превозно средство се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Съдът, съблюдавайки разпоредбата на чл. 202 ГПК, цени експертното заключение като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като за прецизно възприемане на данните са включени сателитни изображения и са изготвени схеми, онагледяващи местопроизшествието, движението на двете моторни превозни средства и съприкосновението между тях. Експертното заключение кореспондира както с останалия доказателствен материал – с писмените доказателства, така и с физичните закономерности. Същевременно по делото не се установяват факти, които да поставят под съмнение безпристрастността и добросъвестността на вещото лице. Експертизата е приета и неоспорена от страните, поради което следва да се даде вяра.