Решение № 4256 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4256 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110205581 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. А. Д. чрез адв. Н. Б. срещу наказателно постановление /НП/ № 25-4332-000299 /24.01.25г., издадено от началник на АНД О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Д. А. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а ал.1, ал. 1 ЗДвП.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение с подадените писмени бележки.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.01.2025г. около 21:50 часа в гр. София на кръстовището на бул.

„България“ и бул. „Черни връх“ по бул. „България“ с посока на движение от „Академик Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил „*** с ДК № ********. Той бил спрян за проверка от служители на СДВР. В хода на проверката било 1 установено, че лицето-водач на превозното средство не е поставил обезопасителен колан по време на движение на превозното средство.

Свидетелят М. С. съставил на жалбоподателя АУАН като квалифицирал нарушението като такива по чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на издадения АУАН било издадено и НП, в което при същата словесна и правна квалификация на соченото нарушение на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.0лв. и административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.

Съгласно приложената към приетите материали по делото заповед на министъра на вътрешните работи актът е издаден от лице, имащо съответните правомощия.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.С. и св. Й., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени към материалите по делото, а именно – АУАН, справка-извлечение за нарушения и наложени наказания по ЗДвП, заповед на министъра на вътрешните работи. Съдът кредитира разказа на разпитаните свидетели, тъй като същите в синхрон със свеждащото се от писмените доказателства и по между си сочат факти и обстоятелства, очертаващи предмета на производството – време, място, вид на моторно превозно средство, лицето управлявало същото както и липсата на поставен обезопасителен колан, респективно извършването на проверката.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на контрол пред съда по осъществения процесуален ред. Разгледна по същество, тя е неснователна.

Текстът на чл.137а ЗДвП, чийто състав се твърди да е нарушен от жалбоподателя, сочи че „Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани“. В посочената правна норма ясно е въведено задължението на водачите. По-насетне законодателят е допуснал и лимитативно предвидил хипотези, при което водачите са освободени от изпълнение на посоченото 2 задължение, а именно : бременните жени; лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди; водачите на таксиметрови автомобили, когато превозват пътници в рамките на населеното място; инструкторите - при управление на автомобила с учебна цел.

В процесната хипотеза жалбоподателят не твърди и по делото не са представени доказателства, да се касае за наличие на конкретно обстоятелство подводимо под състава на изключенията, въведени в ал.2 на посочената разпоредба.

Съдът счита, че извършването на административното нарушение е несъмнено установено от доказателствата по делото. Установява се фактът водачът да е управлявал превозното средство, без да е поставил обезопасителен колан при наличие на съответно съоръжение за това монтирано в лекия автомобил. Деянието е извършено при ясно формирани представи у жалрблоподателя, че има възможност да постави обезопасителен колан, че следва да го стори и че управлява превозното средство, без да го е направил. При тези представи е осъществил и нарушението. Санкцията е в рамките на законоустановеното, адекватна на извършеното нарушение и личността на нарушителя, поради което не следва да бъде редуцирана.

С оглед изхода на производството Д. А. А. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-4332-000299 / 24.01.25г., издадено от началник на АНД О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Д. А. Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл. 137а 3 ал.1, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. А. Д. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4