Определение № 26445 от 21.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26445 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110116435 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: обл.

............., чрез адвокат Г. Г. от САК, със съдебен адрес: гр. София, 1000, .........., срещу „СИ ЕС ЕМ ЕС" ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н ................. представлявано от управителя Е. Р., чрез адв. Е. И. от САК.

Съдът констатира, че е изпълнена процедурата по размяна на книжа визирана в чл. 131 от ГПК.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.10.2026г. от 15:00ч., за които дата и час да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

Производството е образувано по искова молба на А. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: обл. ............., чрез адвокат Г. Г. от САК, срещу „СИ ЕС ЕМ ЕС" ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1784, р-н ................. представлявано от управителя Е. Р., чрез адв. Е. И. от САК, с която са предявени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението на ищеца, извършено със Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение (и Уведомление за прекратяване на трудов договор № 1640/13.03.2018 г.) от 12.05.2026 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за незаконно и неговата отмяна, и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Продуктов мениджър", с код по НКПД 2434 5005.

Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение е прекратено незаконосъобразно. Заявява, че правото му на защита е било съществено ограничено, тъй като процедурата по План за подобряване на представянето (PIP) и свързаните с нея критерии, оценки и комуникации са изготвени и водени изцяло на английски език с употреба на специфична корпоративна 1 терминология (като „ownership“, „stakeholder escalation“, „Jira hygiene“, „signoff standard“, „vendor management“, „proactive delivery management“, „capacity issue“, „success indicators“), което е създало неяснота относно съдържанието на задълженията и е опорочило възможността му да разбере констатациите и да организира защитата си. Оспорва фактическите констатации в заповедта, уведомлението и финалната оценка, като поддържа, че не е налице трайна, обективна и безвиновна липса на качества по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Излага съображения, че е налице съществено разминаване между длъжностната му характеристика (която очертава широка, комплексна и експертна функция по разработване на продуктова стратегия и управление на жизнения цикъл на продукта) и критериите по PIP, които представляват едностранно въведени, крайни и формализирани показатели (100% изпълнение на задачите в срок без напомняне от мениджър, нула повторени инструкции, максимум един кръг ревизии, задължителна актуализация на Jira тикети поне два пъти седмично, писмено потвърждаване до 4 часа и ежеседмични отчети за самооценка). Поддържа, че PIP не е неутрална процедура за подпомагане, а рамка с предварително заложен неуспех, която не отчита итеративния характер на продуктовата работа, промяната в приоритетите и естествените зависимости от други екипи (R&D, UX, BI, CX) и външни доставчици. Твърди, че част от критериите са въведени и приложени ретроактивно, а окончателната оценка е опорочена и поради включването на случаи от период преди формалното започване на PIP (Pre-PIP – общо 148 документирани случая), с което изкуствено се обосновава „трайност“ на дефицитите. Излага доводи, че работодателят е квалифицирал отделни оперативни забележки, забавяния, непопълнени записи и комуникационни пропуски като липса на качества, вместо да приложи съответния режим на дисциплинарната отговорност с искане на обяснения по реда на чл. 193 от КТ. Сочи за наличие на съществено вътрешно противоречие в окончателната оценка, където изрично е посочено, че се касае за липса на проактивно планиране и организация, а не за проблем с капацитета („rather than a capacity issue“), от което извежда извод за липса на доказана липса на професионални качества. Оспорва и количествения извод за 87% неизпълнение (104 от 119 случая) поради липса на ясна методика и претегляне на отделните случаи, както и поради неоснователно обезценяване на отчетените 15 положителни резултата. Поддържа, че забавянията не са причинени лично от него, а са следствие от външни фактори и липса на входяща информация. Правят се доводи за извършена от работодателя злоупотреба с право (чл. 8, ал. 1 КТ) и за неизпълнение на задължителните изисквания, изведени в Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, за конкретна индивидуализация на липсващите качества и за доказване на пряка причинна връзка между тях и неефективното изпълнение.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Ответникът поддържа, че прекратяването на трудовия договор е законосъобразно, тъй като е установена трайна, обективна и безвиновна неспособност на ищеца да изпълнява трудовата си функция поради липса на четири категории изискуеми за длъжността качества: (1) лидерски умения и поемане на отговорност; (2) комуникационни умения и управление на доставчици; (3) аналитични умения и контрол на качеството; и (4) способност за спазване на установени стандарти.

Заявява, че възражението за езикова бариера е неоснователно, тъй като 2 дружеството е с мултинационална структура, ищецът работи в международна среда от 2018 г., а длъжностната му характеристика за позицията „Продуктов мениджър“ поставя изрично изискване за владеене на английски език на ниво минимум C1. Изтъква, че ищецът лично е подписал PIP на 09.03.2026 г. без възражения, участвал е в редовни срещи на английски език и никога не е заявявал затруднения, а актовете за прекратяване са връчени двуезично.

Поддържа, че заложените в PIP показатели не представляват нови задължения, а са допустимо управленско конкретизиране на вече съществуващите му функции по длъжностна характеристика (задължения 2, 4, 5, 6, 7, 10 и 11). Оспорва твърдението за ретроактивност, като посочва, че стандартите за комуникация и отчитане произтичат от длъжността и са били допълнително потвърдени от самия служител в годишните му цели.

Посочва, че въз основа на обективна методика за 7-седмичния период са оценени 119 случая, като при 87% от тях (104 случая) целите не са постигнати, а анализът по седмици (74%, 91%, 77%, 93% неизпълнение) доказва устойчивост и трайност на дефицитите. Оспорва твърдението за смесване с дисциплинарна отговорност, като сочи, че работодателят не санкционира виновно нарушение, а установил системна неспособност за постигане на необходимия стандарт на работа, което съгласно трайната практика на ВКС обосновава приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

Пояснява, че формулировката „rather than a capacity issue“ означава, че проблемът не произтича от обема на работата (претоварване), а именно от липсата на качества за правилно планиране, приоритизация и организация.

Поддържа, че забавянията са причинени от бездействието на ищеца (посочвайки конкретни казуси със забавяния от 94 дни и над 11 седмици), като изтъква, че преразпределените от него 7 задачи са били завършени от негови колеги в рамките на часове, което опровергава тезата за външни блокери.

Оспорва твърдението за злоупотреба с право, като изтъква, че последователно е подкрепял кариерното развитие на ищеца (повишаван от 2018 г. до 2024 г. до заплата от 4000 лв.) и му е предоставил реална възможност за подобрение чрез PIP, която не е била оползотворена. Твърди, че Уведомлението и Приложение № 1 към него подробно мотивират уволнението в съответствие с Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 344, ал.1, т.1, т.2 КТ.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест както следва:

По отношение на иска с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 КТ;

У К А ЗВА на ищеца да установи съществувалото между страните трудово правоотношение, издаване на заповедта за уволнение, за чиято отмяна е предявен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, дата на връчване на заповедта.

УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да установи законността на уволнението на основанието, на което е извършено – чл. 328, ал.1, т. 5 КТ, а именно липсата на качества у ищеца за ефективно изпълнение на работата.

ОПРЕДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА съществуването на трудово правоотношение между А. Г. Т. и „СИ ЕС ЕМ ЕС" ЕООД по Трудов договор № 1640/13.03.2018 г., изменено с Допълнително споразумение от 01.12.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността 3

„Продуктов мениджър"; прекратяването на трудовото правоотношение с Уведомление и Заповед от 12.05.2026 г., считано от 13.05.2026 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ; че Уведомлението, Приложение № 1 (Окончателна оценка от PIP) и Заповедта са връчени на ищеца на 12.05.2026 г.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора писмени доказателства.

ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане, с показанията на които да се установяват видът, характерът и качеството на извършваната от ищеца работа, както и основните му трудови функции и задължения.

ОПРЕДЕЛЯ СРОК за събиране на доказателства чрез разпит на свидетели по искане на ищеца до датата на насроченото съдебно заседание.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че ако за датата на насроченото открито съдебно заседание не води свидетелите, чийто разпит иска, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал, и ще постанови друго, с което това доказателствено искане се оставя без уважение.

ДОПУСКА двама свидетели на ответника при режим на довеждане, с показанията на които да се установяват обстоятелствата относно работата на ищеца след повишението му на длъжност „Продуктов мениджър", първоначалното установяване на проблеми в представянето, инициирането, провеждането и оценката по Плана за подобряване на представянето (PIP), както и вземането на решението за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ.

ОПРЕДЕЛЯ СРОК за събиране на доказателства чрез разпит на свидетели по искане на ответника до датата на насроченото съдебно заседание.

ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че ако за датата на насроченото открито съдебно заседание не води свидетелите, чийто разпит иска, съдът ще отмени определението, с което ги е допуснал, и ще постанови друго, с което това доказателствено искане се оставя без уважение.

ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца с правно основание чл.

190, ал. 1 от ГПК за задължаване на ответника да представи трудовото досие и пълната документация и кореспонденция по Плана за усъвършенстване (PIP) за първото открито съдебно заседание, след съпоставка с представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и след становище на страните в съдебно заседание.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени 4 към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.