Решение № 382 от 21.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20243110200413 по описа за 2024 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „АНДЖИ СТРОЙ ВАРНА“ ООД, ЕИК 203520143, с гр. Варна, ул. „Антон Неделчев“ № 22, представлявано от управителя М.Д.М. срещу Наказателно постановление №032300903/03.10.2023год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на чл.61от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004г./, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415в, от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв.

В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е съставено при съществени процесуални нарушения и констатациите в него са неправилни и необосновани.

В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на делото.

Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от ю.к.М., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.08.2023г. около 09.15 часа служители при Дирекция „Инспекция по труда“ Варна , сред които и св.П. Б., извършили проверка на строителен обект /жилищна сграда/, находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Мустаков“ № 29, изграждан от „Анджи Строй Варна“ ООД. Поводът за проверката бил трудов инцидент с летален край за лицето М.Г.. Инцидентът настъпил на 16.08.2023г. , като около 20:00ч. на същата дата бил получен сигнал на мобилния телефон на директора на инспекцията, че лицето е със счупен нос, но в добро здравословно състояние. На следващата сутрин, между 08.00 и 09.00 часа, в инспекцията постъпила информация, че Георгиев е починал, поради което и екип от проверяващи инспектори посетили горепосочения строителен обект.

При пристигане в обекта на 17.08.2023г. там имало един работник на възз. дружество и тримата управители на дружеството. В хода на проверката били събрани данни, че починалият е бил намерен до основата на кулокран, монтиран в обекта. Било преценено от проверяващите, че лицето е паднало от височина, тъй като около основата на крана имало земна пръст с растителност и част от нея била изскубана, като имало следи от падането.

Обектът бил с излята последна плоча, като вътре поставяли гипсокартон и полагали мазилки. Св.Б. снел сведения на работника, който бил на обекта , от които било установено, че същият е работил там предния ден. Работникът обяснил какви действия са извършвани в обекта, включително разяснил, че на ет.5 се полагала мазилка и пострадалият бил там. Проверяващите се качили на петия етаж и установили, че има тераса, на която работниците са положили замазка. По контура на терасата имало съвсем малък бордюр, който бил с височина около 20 см.

В тази връзка, с оглед установеното, св.Б. преценил, че работодателят не е обезопасил по контура етажната плоча на пети етаж. На основание чл. 404 ал. 1 т.

3 от КТ, за преустановяване и предотвратяване на констатираните нарушения на 17.08.2023 г., строително-монтажните работи били спрени с нарочен акт за спиране, като в същия на нарушителя били дадени и задължителни предписания, свързани с отстраняване на констатираните нарушения. На 18.08.2023г. в Инспекцията по труда постъпило уведомително писмо придружено с фотоснимки, от които било видно, че терасата е обезопасена.

На 14.09.2023г. св.Б. съставил АУАН на дружеството. В него той посочил, че терасата на петия етаж ,от западната част на обекта, не е обезопасена по периметъра на терасата от риск падане от височина, чрез приспособления изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или 2 чрез еквивалентно алтернативно решение. Прието било, че нарушението е извършено на 17.08.2023 г. на строителен обект - „жилищна сграда”, находящ се в гр. Варна, ул.

„Янко Мустаков“ № 29, към който момент е следвало да е обезопасена по периметъра на терасата от падане от височина. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил предявен и връчен на представляващия дружеството, който го подписал без отбелязване на възражение. Такива постъпили в срокът по чл.44 от ЗАНН, като в тях било посочено, че констатираното нарушение е било отстранено веднага.

Въз основа на акта, без изследване на посочените в акта възражения, АНО издал обжалваното НП, с което на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415в, от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300 лв.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни, писмени доказателства и веществени, а именно свидетелски показания, веществени доказателства- фотоснимки , писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св.Б., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416 ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА"ГИТ“ и Заповед №714/03.10.2023г. н Директора на Д „ИТ“-Варна, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

3

Въпреки горното, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

В случая както в АУАН , така и в НП липсват факти, които в достатъчна степен описват нарушението, за което е ангажирана адм. наказателна отговорност, както и нарушената законова норма.

Въззивното дружество е санкционирано за нарушение на чл. 61 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за безопасни условия на труд при извършване на СМР. Общите изисквания за безопасни условия на труд при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредбата, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). По аргумент от чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за предотвратяване на риск от падане при работа на височина се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др.

Видно от лаконичното съдържание на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти, от които да се направи извод, че в строителен обект-жилищна сграда,находящ се в гр. Варна, ул. „Янко Мустаков“ № 29 се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа. Нещо повече в АУАН и НП извършване на СМР изобщо не е посочено.

Съгласно легалната дефиниция - § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ СМР са работите, чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като в АУАН и НП липсва конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба № 2/2004 г., за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл. 61 от Наредбата. Такива факти, че сградата била в груб строеж, че била изградена до петия етажа, че работници полагали гипсокартон и мазилка, бяха изнесени едва в с. з. от 4 свидетеля Б.. Недопустимо е обаче съставомерни факти от предмета на доказване да се излагат за пръв път в с. з., тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект. На следващо място както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател, предвид ангажиране отговорността на наказаното лице относно нарушение по чл. 61, от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл. 415в от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Нещо повече в НП изобщо не е посочено какво е отношението на въззивното дружество към посочения строеж. Горното е от съществено значение доколкото отговорността за осигуряване на специфичните условия за безопасност при СМР е ясно регламентирана и вменена в задължение на конкретни лица (възложител на строежа, строител, координатор по безопасност и здраве, технически ръководител, бригадир).

На следващо място сама по себе си нормата на чл. 61 от Наредбата не вменява задължение на конкретно лице, а е указателна – указва по какъв начин се предотвратяват паданията от височина. В тази връзка тя винаги следва да е посочена във връзка с друга норма регламентираща поведение на конкретен адресат- строител , възложител, бригадир и т. н. В АУАН и НП е налице пълна неяснота по отношение на това каква е връзката на въззивника с посочения строеж. Няма факти в тази насока, не е посочена и конкретна правна норма вменяваща задължение на конкретен адресат.

Там е посочено, че въззивника бил работодател, но Наредбата задължения на работодател не вменява. Субектите върху които лежат задълженията са други.

Безспорно доколкото КТ предвижда санкция за работодател , то субекта на адм. наказателна отговорност трябва да притежава и това качество, но наред с друго такова – строител, възложител и т. н. на които субекти Наредбата вменява конкретни задължения.

Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процес. правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП само на процес. основание, тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Същото е лишено от възможността да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.

В случая липсата на факти в АУАН и НП свързани с обективната съставомерност на нарушението за което е наложена санкция води до пълна неяснота във волята на АНО, а от там и до пълна невъзможност за проверка за законосъобразност на атакуваното НП досежно съответствието или не на същото с материалния закон. В крайна сметка на какво основание и в какво качество от въззивника се дири адм. наказателна отговорност – като строител, като възложител или само като работодател и въз основа на коя законова норма може само да се гадае.