Решение № 32 от 07.04.2022, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Тетевен, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Марио Д. Стоянов при участието на секретаря Катя М. Х.а като разгледа докладваното от Марио Д. Стоянов Административно наказателно дело № 20224330200012 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0356-000287/06.08.2021г на Началника на РУ-Тетевен към ОДМВР-Ловеч.

Жалбодателят излага следното:

На 04,01.2022 г. в РУ-хму беше връчено наказателно постановление (НП) № 21-0356000287 от 06.08.2021 г., издадено от началника на РУ-Тетевен към ОДМВР- Ловеч, с което му е наложил следните административни наказания по чл. 182, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП - “глоба” в размер на 1200 лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

В законоустановения срок обжалва означеното по-горе НП, тъй като същото е незаконосъобразно - постановено е при съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, поради което моля да го отмените изцяло.

Съображения:

В производството по установяване на административното нарушение и налагане на административните наказания са допуснати съществени нарушения, които, от една страна, са довели до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила, а от друга - до нарушаване на правото ми на защита. АУАН е съставен в нарушение на чл. 40 от ЗАНН (редакция в сила към датата на съставяне на АУАН - 30.06.2021 г.).АУАН е съставен в негово отсъствие и в условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, без да са налице законовите предпоставки за това. Нарушена е и разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.Не му е отправяна 1 покана за съставяне на АУАН и аз изобщо не е бил в РУ- Тетевен или в някое от другите звена към ОДМВР-Ловеч, или в някоя от структурите на МВР. Не знае при какви обстоятелства е съставен този АУАН и защо е прието, че именно той съм наказателноотговорен в процесния случай.

На 26.07.2021 г. деловодителка в РУ-хму връчила процесния АУАН, който бил абсолютно нечетлив и беил предварително написан и подписан от актосъставителя и от свидетелите, посочени в акта. Не му бил прочетен акта, а деловодителката му казала, че нейното задължение било единствено да му връчи екземпляр от акта и от нея не зависело дали актът е четлив или нечетлив,

АУАН е съставен в присъствието на свидетели, които са свидетели само при съставянето му. Изправени сме пред липса на свидетели очевидци, което е нарушение на императивните правила на чл. 40 от ЗАНН, тъй като при липса на свидетели очевидци, съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него, което в настоящия случай не е извършено и представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че на мястото на извършване на нарушението е имало свидетели - полицейските служители, които са работили с процесното техн. средство, респ. са заснели и фиксирали твърдяното нарушение.

В процедурата по издаване на процесния АУАН е нарушен регламента по чл. 43, ал.

5 от ЗАНН (редакция в сила към датата на съставяне на АУАН - 30.06.2021 г.) .Връчен му беше нечетлив екземпляр от акта, което възпрепятства възможността му да се запозная подробно със съдържанието му и да разбера за какви нарушения е привлечен към отговорност.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН изпратих по Български пощи (с препоръчано писмо с обратна разписка, получено в РУ-Тетевен на 28.07.2021 г.) писмено възражение, с което поисках от началника на РУ-Тетевен да ми изпрати четливо копие от процесния акт (прилагам копия от възражението и обратната разписка). Копие от акта не ми беше изпратено. От НП е видно, че писменото ми възражение изобщо не е разгледано от АНО в хода на административнонаказателното производство, което е в нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН (редакция в сила към датата на издаване на НП $ 06.08.2021 г.).Невъзможността да се установи описаната в АУАН фактическа обстановка, поради нечетливост на същия, следва да се приравни като правна последица на невръчване на препис от акта на нарушителя.Неизпълнението на задължението от контролните органи по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН представлява съществено нарушение, допуснато в административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. В този смисъл е и т. 11 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, което не е загубило сила, според която при подписването на акта, на нарушителя задължително се връчва препис от него.

При издаването на АУАН и НП са нарушени разпоредбите съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП, е направено пълно и точно описание на твърдяното нарушение, както и на обстоятелствата, 2 при които е било извършено, а в НП и на доказателствата, които го потвърждават.В НП липсва изложение на фактите, които обуславят системността. Тази липса накърнява съществено правото му на защита, доколкото като наказано лице, както и съда, сме поставени в положение да „гадаем“ и „предполагаме“ каква е действителната воля на наказващия орган, а както е ноторно известно по аргумент на чл. 303 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН (редак. в сила към датата на издаване на НП - 06.08.2021 г.), административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения. Съгласно ППВС № 1/1953 г. всеки правораздавателен акт , с който се ангажира отговорността на даден правен субект , следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения (независимо дали водят до приложение на основен или квалифициран състав, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото. Същевременно с ТР № 8/2021 г. на ВАС се препотвърди трайно установеното в теорията и съдебната практика положение, че водещо за гарантиране правото на защита на наказаното лице е в санкционния акт да са надлежно очертани фактите, въз основа на които се налага санкцията.

В НП е налице несъответствие между обстоятелствената и диспозитивната част.

Това е така, защото в АУАН и в НП не се съдържат фактически обстоятелства, които да обуславят системност на деяние по чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за каквото е ангажирана административнонаказателната ми отговорност. Обвинението е за системност на нарушението, но не съдържа посочване на съставомерните обстоятелства по §6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Липсата на тези обстоятелства в АУАН и НП правят същите съставени в нарушение на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради непълнота на описанието на нарушението, която ограничава правото му на защита.

Предвид на гореизложеното, счита че НП е издадено при съществени процесуални нарушения и е налице отменителното основание съгласно чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН. Те не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Не са налице материалноправните предпоставки за санкционирането ми по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП, поради което АНО е нарушил чл. 27, ал. 1 от ЗАНН, т. е. нарушил е материалния закон.Наложени са ми наказания за нарушение по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, каквото не е установено и описано в АУАН, посочен в НП като основание за издаването на последното. С оглед обвинителната функция на АУАН, същият следва да съдържа описание на фактите и обстоятелствата, обуславящи системността на деянието съобразно дефиницията на това понятие, дадена в § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.

Не е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, което да ангажира административнонаказателната му отговорност по чл. 182, ал. 5, във вр. с ал, I, т. 5 от ЗДвП.

3

Не съм извършил системни нарушения на законоустановената скорост по см. на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП.Не съм запознаван и не са ми показвани цитираните в НП клип № 1399, нарушение с № 3274 в ЕЦОН (каквото и да значи тази абревиатура!) и преписка № 356р811/21 г, по описа на РУ-Тетевен.На посочените в НП дата, час и място не е управлявал процесния лек автомобил с превишена скорост.В НП липсват данни, не са посочени и доказателства, че процесният автомобил се е движел по пътна отсечка, за която важи общо ограничение на скоростта на движение в населено място до 50 км./ч, въведено с пътно знаци Д11 иД12от ППЗДвП, както и че на процесната дата и на процесното място, е бил поставен пътен знак, ограничаващ скоростта на движение на МПС до 50 км./ч. Липсват доказателства, а и отбелязване в НП, че процесната скорост е измерена и фиксирана в зоната на действие на някакъв пътен знак и че това е сторено с годно техническо средство.

Липсват доказателства, които да подкрепят извода, че на процесното място е налице ограничение на скоростта до 50 км/ч. С оглед на обстоятелствената част на НП следва да се приеме, че не е доказано извършването на съставомерното деяние в района на действие на пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта до 50 км/ч. В случая в НП не е посочено въз основа на какво е било прието, че разрешената за движение скорост е до 50 км/ч, т. е. липсва надлежно описание на нарушението, съгласно изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН.

Превишението на скоростта, като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирани съответно в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Във втората хипотеза, от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведена с този пътен знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие.

Непосочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, предпоставя неяснота за санкционираното лице, а и за съда, относно конкретните параметри на претендираното нарушение и пределите на следващата се за него отговорност откъм правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция. (Следва да се посочи, че изготвените ВДС не доказват, че нарушението е извършено в зоната на действие на пътен знак, доколкото липсват данни за мястото на пътния знак, обозначаващ началото на въведеното ограничение и на мястото, където се е намирало техническото средство, което от своя страна води до невъзможност за преценка дали правилно е приложен материалния закон.) В конкретния случай липсата на описание на нарушението не позволява еднозначен извод относно точния вид на нарушението, съответно поставя в невъзможност да се провери дали то е правилно квалифицирано и дали законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП.

Поради изложеното следва да се приеме, че в обжалваното НП не е описано нарушението, тъй като не е посочено въз основа на какво е прието, че разрешената скорост е била именно 50 км/ч. Предвид, че се касае за изключение от общо разрешената скорост за движение по главен път, част от републиканската пътна мрежа.

Освен това от обстоятелствената част на АУАН и НП не става ясно къде е била 4 местостоянката на патрулния автомобил,за да бъде преценен режима на работа на техническото средство.Сочи изискванията,предвидени за това в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

АУАН не се ползва с доказателствена сила относно възприетите с него фактически положения.Съдът е длъжен,разглеждайки делото ,да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата,при които то е извършено.В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна нао нарушението.От който и да е снимков материал не става ясно кое е мястото на нарушението,в него се сочат координати,които изискват допълнителен анализ и съпоставка.В този смисъл не може да бъде установено по безспорен начин къде е извършено нарушението,в населено място или извън населено място,респ. коя норма е приложима,както и с какво и къде точно,е въведено ограничението от 50 км/ч.