Определение № 25612 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25612 гр. *********** 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело № 20251110140643 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Ищците Ж. В. Н. и И. В. Н., чрез адв. Ц. Т., са предявили срещу „ ************“ АД, ЕИК *************, с адрес: *************** искове за отмяна на решение от 21.09.2012г., постановено по гр. д. № 18722/2011 г. по описа на Районен съд *********** 88-ми гр. с-в, в частта, в която е вписан отказ от наследството по реда на чл. 51 от ЗН, оставено от починалия наследодател *************., на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.

Искането на ищците към настоящото производство да бъде присъединено гр. д. № 18722/2011 г. по описа на Районен съд *********** 88-ми гр. с-в, представляващо доказателство, съдържащо документи, които удостоверяват опорочаването на процедурата по призоваване на наследниците И. Н. и Ж. Н. за основателно.

Исканията на ответника за приемане като доказателства на представени към отговора на исковата молба документи също са основателни.

Искането за спиране на производството по делото поради образуване на тълкувателно дело за това дали подлежат на обжалване решенията по чл. 51 от ЗН, следва да бъде оставено без уважение по изложените в него съображения, тъй като разглежданото по делото искане не е свързано с правото на въззивна жалба на лицата останали недоволни от решението по гр. д.

№ 18722/2011 г. по описа на СРС.

При допустими искове и редовна искова молба, на осн. чл. 140, ал. 3 ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.10.2026г. от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или друго извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

1

ПРИЕМА като доказателства по делото писмените документи, изпратени от страните.

ПОИСКВА от председателят на 88 – ми с-в на СРС да изпрати за послужване по настоящото дело гр. д. № 18722/2011 г. по описа на 88 - ми гр. с – в.

Оставя без уважение искането за спиране на производството по делото поради образуване на тълкувателно дело за това дали подлежат на обжалване решенията по чл. 51 от ЗН, по изложените в искането съображения, тъй като разглежданото по делото искане не е свързано с правото на въззивна жалба на лицата останали недоволни от решението по гр. д. № 18722/2011 г. по описа на СРС.

ПРОЕКТ на доклад по делото:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищците:

Ищците твърдят, че на 30. 11. 2011 г. ************ АД депозира в Районен съд ***********молба по чл. 51 от ЗН, с която се иска съдът да призове наследниците на починалия *************., а именно: Ж. В. Н., с ЕГН ********** и И. В. Н., с ЕГН **********, за да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от наследодателят им *************. с ЕГН ************, от гр. *********** По същата, е образувано гр. д. 18722/2011 г. Към молбата били приложени заверено копие от Договор за текущо потребление от 12.11.2008г., общи условия, извлечение от счетоводните книги и заявление за издаване на заповед за изпълнение, удостоверяващи качеството на кредитор на ************ ЕАД на *************. В последствие, по делото е представена и справка по реда на Наредба 14/18.1.2009г. и Препис-извлечение от акт за смърт № 015 от 19.02.2010г., гр. **************, от които се установява, че лицето *************. е починало на 17.02.2010г. В тази връзка, е депозирана молбата по чл. 51 ЗН. Представено било и удостоверение за наследници, от което било видно, че *************., е оставил трима наследници: И. В. Н., с ЕГН: **********; Ж. В. Н., с ЕГН: **********; ************, с ЕГН **********. Сочи се, че с разпореждане от 08.05.2012г. по гр. д. 18722/2011 г., 88-ми с-в по описа на Софийски районен съд е постановено да се уведомят наследниците на починалия *************., а именно: И. В. Н. и Ж. В. Н., на техните настоящи адреси, находящи се и за двамата в гр. *********** район 15, ***********, секция 067, ж.к.

*********** 3, №****************, като им бъде указано в срок от 1 месец от получаването на съобщенията да заявят дали приемат или се отказват от наследството, оставено от техния наследодател. На същите е указано, че ако не отговорят в определения от съда едномесечен срок губят правото си да приемат наследството, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗН. Съобщението до Ж. В. Н. е изпратено на 09.05.2012г., като вместо определения от съда едномесечен срок, съгласно Разпореждане от 08.05.2012г., му е даден едноседмичен срок, да заяви, дали приема наследството на своя наследодател. Съобщението не му е връчено лично, като видно от съобщението на съда, призовкарят е посетил адреса на 11.05.2012г., 24.05.2012г. и на 06.06.2012г., като „по сведение на съседи от входа, лицето Ж. е починал.“ С Разпореждане от 11.06.2012г. са дадени указания, да се изготви справка в НБДН, за проверка на горните данни. Видно от разписка от 23. 07. 2012г., призовкарят е залепил 2 уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК след посещения на имота на 18.06.2012г., 30.06.2012г, и 17.07.2012г., като по данни на съседите апартаментът е бил празен. На 09. 05. 2012г. е изпратено съобщение до И. В. Н., като вместо определения от съда едномесечен срок, съгласно Разпореждане от 08.05.2012г., му е даден едноседмичен срок да заяви дали приема наследството на своя наследодател. Съобщението е връчено на жена на име *************** на 04.06.2012г., като от призовката не става ясно кое е това лице и в какво качество приема изпратеното съобщение. То не се установява и от последващите представени по делото документи, поради което ищците считат, че следва да се приеме, че тя не притежава качеството "друго лице" по смисъла на чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като не е от кръга на домашните му. На 23.07.2011г. е изискано обяснение от призовкарите отговарящи за района на адресите на И. Н. и Ж. Н., като същите потвърждават данните, които са записали в съобщенията. С цел процесуална икономия и предвид противоречивите данни, съдът е дал указания да бъдат изпратени нови съобщения до двамата наследници. Междувременно по делото е приобщено ч. гр. д. 41580 от 2011 г. по описа на СРС, по което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, без да се вземат предвид данните от призовкарите и дадените указания за призовки. Ищците сочат съобщения от 24. 07. 2012г. като в това до И. Н. призовкарят е записал: „Залепих уведомление на 23. 08. 2012г. на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК“. Не са налице по делото данни колко посещения са направени от призовкаря, както и какво е установено от него. Относно съобщението до Ж. Н. призовкарят отново е записал:

„Залепих уведомление на 23. 08. 2012г. на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК“. Сочат се твърденията на призовкаря за направени три посещения на адреса на Ж.: на 26.07.2012г., 11.08.2012г. и 20.08.2012г., като в имота имало нови собственици, а съседите не познавали Ж. Н.. Адресът, на който са връчвани съобщенията и на двамата е гр. *********** ж. к.

*********** 3, бл. *****************. Отново са дадени указния, че ако в определения от съда срок адресатите не отговорят, те ще изгубят правото да наследят своя наследодател.

Въз основа на тези данни, призовкарят отново е залепил уведомлението по чл. 47, ал. 1 ГПК.

Сочи се разписка на призовкаря за нови опити на 27.07.2012г., 11.08.2012г., 27.08.2012г. да бъде намерено лицето Ж. Н., този път на адрес в гр. *********** ж. к. *********** 1, бл.

130, вх. 1, ап. 18, ет. 6. По данни на съсед ***************, живееща в ап. 13, Ж. Г. не е живял на адреса, а собствениците на апартамента - баба и майка, били починали. Отново е залепено уведомление по чл. 47 ГПК.

С оспореното решение от 21. 09. 2012г. съдът е дал указания „да се впише в особената книга по чл. 49, ал. 1 ГПК направеният от И. В. Н. и Ж. В. Н. отказ от наследството по реда на чл. 51 ЗН, оставено от починалия наследодател *************., с последно местожителство в гр. *********** Да се издаде удостоверение на молителя, за вписания отказ от наследството“. Сочи се, че видно от съобщението върху, което е постановено решението на съда, не са налице данни да е правено ново връчване до И. В. Н.. С оглед на гореизложеното се твърди, че не се установява двамата наследодатели да са уведомени лично. Въпреки това, съдът издава съдебно удостоверение в полза на ************, в което е вписал, че двамата наследници И. Н. и Ж. Н. са се отказали от наследството на своя наследодател *************.. Ищците твърдят, че този факт е неверен, защото няма 3 изрично отправено изявление от двамата наследници за това, че се отказват от наследството на своя баща и наследодател, каквито са разпоредбите на чл. 52 ЗН, вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН, а именно с изрично писмено изявление на наследника.

При изложената фактология ищците считат, че оспореното от тях решение е нищожно, тъй като съдът неправилно е приел, че режимът на чл. 47, ал. 1 ГПК относно връчване на съобщения чрез залепване е приложим и по отношение на охранителните производства, каквото е това по чл. 51 ЗН, инициирано от ************ ЕАД. Считат за последователна съдебната практика, при която в охранителното производство по чл. 51 ЗН не са приложими правилата на чл. 47 ГПК, чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, тъй като това производство е свързано с упражняването на лични права от страна на всеки един от наследниците и изявлението на дадено лице дали приема наследството от своя наследодател или не, е строго лично.

Въпреки неправилността на връчване чрез залепяне на съобщението, с това действие съдът на практика е вписал служебно отказ от право на наследване на двамата наследници по чл.

49 от ЗН, като е приел, че връчването е редовно, както и че те не са изразили становище в дадения им от съда срок. Такъв обаче на практика не е започнал да тече, защото те не са уведомени лично, доколкото правото на наследяване е строго лично и индивидуално. В случая, поради нарушаване на правилата по призоваване, лицата, на които е бил определен срок за приемане на наследството са били лишени от възможността да участват в производството по чл. 51 ЗН - същите не са били надлежно уведомени, че такъв срок им е определен, но въпреки това в особената книга на съда е вписано, че те са изгубили правото да приемат наследството, макар те да са били желали да приемат наследството и да са сторили това, ако бяха надлежно призовани.

Ответникът оспорва предявените искове като недопустими, алтернативно като неоснователни. Счита, че инициираното от Ж. В. Н. и И. В. Н. исково производство на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е недопустимо поради това, че е насочено срещу акт на съда, постановен в охранително производство по чл. 51 от ЗН, тоест едностранно, безспорно производство, при което съдът не решава правен спор, а съдейства на молителя да упражни свое субективно право. Ако молителят е наследник, той търси съдействие за упражняване на правото си на наследяване - правото да приеме или да се откаже от наследството. Ако молителят е кредитор на наследодателя или заветник, той търси от съда съдействие да упражни вземането си, като получи яснота срещу кого може да го насочи. Сочи и особености на производството по чл. 51 ЗН – в него съдът призовава не само заинтересованото лице, инициирало производството, но и лицето, което има право да получи наследството, като се определя срок, в който да заяви дали приема наследството или се отказва от него, като правните последици от липсата на това изявление се отнасят именно до неговата правна сфера.

Счита, че следва да се признае възможността на лицето, което не е било надлежно уведомено за определения му срок да обжалва съдебния акт. Счита, че съществуването на този по - облекчен процесуален ред за защита на правата и законните интереси на призования наследник чрез обжалване на акта, постановен в производството по чл. 51 от 4

ЗН, изключва правния интерес от атакуване на същия този акт по исков ред на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК. Излага твърдения, че спорът за това дали правото за приемане на наследството все още съществува не може да бъде разрешен по исков ред, доколкото в исковото производство съдът не разполага с правомощието да извършва преценка дали призованият към наследяване е бил надлежно призован в производството по чл. 51 ЗН.

Разпечатката съдържа 34 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50d094b6-7ae8-4e39-a360-78c9d674a514