Решение № 114 от 10.12.2025, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Г., 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20255550100368 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл.127 ал.2 от СК.

Ищцата М. В. твърди в исковата си молба, че с ответника съжителствали на съпружески начала от 2018 г., първоначално в гр. Поморие и от съвместното им съжителство имали родено едно дете – А.В.К., ЕГН **********, роден на ******* г. /малолетен/. Твърди, че малко след раждането на детето, ответникът бил осъден по водено срещу него наказателно производство и изтърпял ефективно наказание в затвора. Твърди, че след излизането си от затвора, ответникът започнал да се държи грубо, да упражнява физически и психически тормоз спрямо нея. Твърди, че на 27.09.2021 г. тя и детето А. напуснали ответника и се прибрали в гр. Г., в дома на баща й и баба й. Сочи, че подала молба и било образуваногр.д. № 433/2022 г. по описа на РС Г., инициирано от нея във връзка с упражняването на родителските права спрямо детето А., като било постановено Решение № 81/16.11.2023 г., което било обезсилено. Ищцата и ответникът заживели отново заедно до м.юни 2025 г., когато за пореден път напуснала ответника. Сочи, че към момента живее в гр.

Г. с детето А. и детето П., родено на 28.05.2025 г. Твърди, че детето П. е с биологичен баща ответникът, но не било признато от него. Твърди, че единствено тя полага грижи за детето А. , който е с диагноза „Детски аутизъм“ Твърди, че детето посещава детска градина в гр. Г. с ресурсен учител, както и че посещава консултации и има лечение в център за психично здраве гр. Пловдив.

Моли съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по отношение на детето Александът на нея; да определи местоживеенето на детето при нея, да определи режим на лични контакти на бащата с детето – всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 16,00 часа, както и десет дена през лятото, които да не съвпадат с нейния годишен отпуск, като бащата да взема детето от дома й; да осъди ответника да заплаща на 1 малолетното си дете А. ежемесечна издръжка в размер на 450 лв. Иска да се постанови предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.

Ответникът не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Не се явява и в открито съдебно заседание.

ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” Г. представя по делото социален доклад.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

От представеното по делото удостоверение за раждане дубликат, издадено въз основа на акт за раждане № 589/25.06.2019 г. се установява, че детето А.В.К. е роден на ******* г. в гр. Б. от майка М. П. В. и баща В. С. К.. По делото не е спорно, че страните нямат сключен граждански брак.

Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.127 ал.2 от СК, която има предвид разногласия за самите родителски права и касае хипотеза на отделно живеещи родители, било защото са трайно разделени, било защото не са в законен брак. При извършване на своята преценка съдът следва да се ръководи единствено от интересите на децата. Под “интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитаване, като в това число влизат, както създаване на трудови навици, дисциплина, и т.н., така и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и др.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като непротиворечиви и отразяващи преки впечатления се установява, че ищцата и ответника не живеят заедно. През годините са се събирали и разделяли, но от м.февруари 2025 г. не е виждала ответника. През цялото това време детето А. живее и се отглежда от майката М., като тя разчита на финансова помощ и морална подкрепа от своите близки.

От представеният по делото социален доклад се установява, че основните нужди на детето А., свързани със осигуряването на подслон, храна, облекло, образователни и здравни потребности се задоволяват адекватно от ищцата. Ищцата и двете й деца – А. и П. живеят в жилище, находящо се в гр. Г., собственост на бабата на ищцата. Осигурена е безопасна и сигурна среда за живот на двете деца. Детето А. посещава трета група при ДГ „Р.“ – гр. Г..

Сочи се в доклада, че детето контактува основно с роднините си по майчина линия.

При решаване на спора при кого от родителите да живеят децата, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по този въпрос, съдът се ръководи единствено и главно от интересите на децата, като се има предвид кой от родителите има подобри родителски и възпитателски качества, както и може ли да предостави добри битови условия за отглеждането им. Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено, че майката притежава добри родителски и възпитателски качества.

2

От изслушаните по делото свидетелски показания и данните от социалния доклад, следва да се направи извода, че майката е тази, която се грижи за детето, същата има желание и възможност да отглежда детето, обитава жилище с подходящи битови условия, разчита на подкрепа от страна на своите близки. Като взе предвид горното, както и трайното отсъствие на бащата съдът счита, че в интерес на детето е същото да бъде отглеждано от майката. С оглед събраните по делото доказателства, следва да бъде предоставено упражняването на родителски права спрямо детето на ищцата, както и при нея следва да бъде определено местоживеенето на детето.

С оглед потребността на децата да общуват и с двамата си родители и предвид предоставянето на родителските права за упражняване на майката, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на бащата с детето, както е поискан от ищцата: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа; както и 10 дена през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като детето ще бъде вземано и връщано в дома на майката.

При определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид материалните възможности на страните, установени както следва – за ищцата – в социалния доклад на ДСП, за ответника – не са ангажирани доказателства. В доклада е посочено, че ищцата е назначена във фирма като санитар, но в момента е в отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст. Относно ответникът, съдът извърши служебно справка за регистрирани трудови договори, като се установи, че същият в момента работи. Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка според неговите доходи, имотното му състояние, квалификация. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със съображението, че това важи и за двете страни в процеса.

По делото са налични данни, че детето А. е с диагноза детски аутизъм. Въпреки, че не са представени конкретни доказателства за сумите, необходими ежемесечно за подобряване здравословното състояние на детето, съдът приема, съобразявайки диагнозата на А., че безспорно се изразходват значителни суми именно за подобряване качеството му на живот, във връзка с препоръките, отразени в представеното по делото удостоверение от Център за психично здраве Плодив ЕООД /л.11/ и Психологично изследване /л.14/ - нужда от ресурсно подпомагане и логопед

Съгласно задължителна съдебна практика на ВКС-Постановление на Върховния съд 3

№ 5/16.11.1970г., т. II, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, в конкретния случай- и здравословното състояние на детето, а възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на издръжката, от значение е обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. При определяне размера на издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, дадена по чл.290 от ГПК – Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните специфични нужди на детето от издръжка, предвид заболяването, което има – детски аутизъм и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за детето А., съобразявайки възрастта му и здравословното му състояние следва да бъде определена обща месечна дължима от родителите издръжка в размер на 700 лева.

Минималната работна заплата към датата на постановяване на решението е в размер на 1077 лв. От така определената сума в размер на 700 лв. бащата следва да заплаща 450 лв., а останалите да осигурява майката. Съдът отчита, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, откликване на ежедневните му потребности, ще се осъществяват от майката. Съдът взе предвид и факта, че бащата е работоспособен, работи и следва да положи усилия да осигури издръжка на малолетното си дете.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държава по Бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдените издръжки в размер на 648 лв.

На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1030 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А.В.К., ЕГН ********** на майката М. П. В., ЕГН **********.

4

ПОСТАНОВЯВА детето А.В.К., ЕГН **********, да живее при майка си М. П. В., ЕГН **********, с адрес ***********.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата В. С. К., ЕГН ********** с детето А.В.К., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 16,00 часа; както и 10 дена през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, като детето ще бъде вземано и връщано в дома на майката.

ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН **********, с адрес ******* ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А.В.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М. П. В., ЕГН **********, с адрес ***********, ежемесечна издръжка в размер на 450 лв.

/четиристотин и петдесет лева/, считано от 08.07.2025 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.

Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/50d086e4-ef47-4be5-ac37-19e86e2ab17a