Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2004 от 15.10.2018, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 5892/2017
Вид
Решение № 2004
Подписан
15.10.2018
В сила
18.02.2019
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2004 15.10.2018 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав

На тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5892 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба от Б.М.Н., гражданин на Република Полша, роден на *** година, с адрес: Република Полша, Загоржани 643, чрез адвокат Л.Д.К., с адрес ***, срещу „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас 8000, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, адрес за кореспонденция: град С., представлявано от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли, Джовани Батиста, в качеството им на управляващи, за осъждане на ответника да плати на ищеца на основание чл.150 КТ вр. чл.262 КТ вр. чл.264 КТ вр. чл.224 КТ следните суми: дължимо възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд след работно време в размер на 2 849,85 лева, извънреден труд през почивни дни в размер на 5 042,65 лева и извънреден труд през официални празници в размер на 379,98 лева, ведно с мораторна лихва считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 2 309,15 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до пълното им изплащане; на основание чл.224 от КТ да му заплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск за

2013 година в размер на 3 378,40 лева, ведно с мораторна лихва, считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 943,04 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2014 година в размер на 3 378, 40 лева, ведно с мораторната лихва, считано от 10.11.2014 година до датата на предявяване на исковата молба в размер на 943, 04 лева и законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и за присъждане на направените по водене на делото разноски. В обстоятелствената част на молбата ищецът е изложил твърдения за сключен между страните трудов договор с конкретизиране основни елементи, който е прекратен на 31.10.2014 година, и часовете извънреден труд и дните неползван платен годишен отпуск.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

На

06.08.2013 година между ищеца, от една страна, като работник, и ответника, от друга страна, като работодател, е сключен трудов договор по силата на който ищецът е назначен на длъжност „Монтьор, тръби за продуктопроводи“ с основно месечно възнаграждение плюс допълнителните възнаграждения в размер на 1 727,33 евро. Мястото на работа било на територията на рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Направен му бил задължителен инструктаж за безопасност и започнал да изпълнява трудовите си задължения. В исковата молба е уточнено, че всеки ден на ищеца са правени задължителни инструктажи с такъв предмет и, като след това той е полагал подписа си в книжката за ежедневен инструктажи и той започвал да изпълнява задълженията си. Ищецът излага още, че в т. 9.1 от трудовия договор е посочено, че работното време на ищеца е по осем часа на ден между 8,00 часа и 17,00 часа, с един час обедна почивка, по пет дни в седмицата. Още от самото начало на полагане на труда работното време било удължено от работодателя както дневно, така и като дни в седмицата. След изрично устно разпореждане от страна на представители на работодателя всеки работен ден работата е била продължавана с няколко часа повече. Освен това ищеца е викан на работа през почивните дни с различна продължителност на работното време, както и по време на официалните празници.

Ищецът конкретизира следното:

За месец Юли 2014 година от 01.07.2014г. до

31.07.2014г. от официалните 23 работни дни е работил 19 работни дни (по 8 часа дневно), като е работил през официалните работни дни от 01.07.2014г. до 11.07.2014г. по два часа извънредно всеки ден; през официалните работни дни от 14.07.2014г. до 25.07.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 28 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През първата събота на месеца е положил десет часа извънреден труд, през втората събота на месеца е положил пет часа извънреден труд, а през последните две съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 33 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.

За месец Август 2014 година от

01.08.2014г. до 31.08.2014г. от официалните 21 работни дни е работил 18 работни дни (по 8 часа дневно), като е работил през официалните работни дни от 0б.08.2014г. до 29.08.2014г. по един час извънредно всеки ден или общо 18 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През последните четири съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 36 часа извънреден труд през почивните дни в месеца.

За месец Септември 2014 година от

01.09.2014г. до 30.09.2014г. освен работата през официалните 21 работни дни (по 8 часа дневно), е работил през официалните работни дни от 01.09.2014г. до 30.09.2014г.по един час извънредно всеки ден или общо 21 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През първите три съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка, а през последната събота на месеца е положил четири часа и половина извънреден труд или общо 31.5 часа извънреден труд през почивните дни в месеца. На обявеният за официален празник ден 22.09.2014г. е положил 9 часа извънреден труд в ден на официален празник.

За месец Октомври 2014 година от

01.10.2014г.до 31.10.2014г. освен работата през официалните 23 работни дни (по 8 часа дневно), е работил през официалните работните дни от 01.10.2014г. до 31.10.2014г.по един час извънредно всеки ден или общо 23 часа извънреден труд през работните дни в месеца. През четирите съботи на месеца е положил по девет часа извънреден труд всяка или общо 36 часа извънреден труд през почивните дни в месеца. На 31.10.2014г, е прекратен трудовия договор.

В периода от

01.07.2014г. до 31.10.2014г. общият брой часове положен извънреден труд след работно време е 90 часа.

В периода от

01.07.2014г. до 31.10.2014г. общият брой часове положен извънреден труд през почивни дни е 136.5 часа.

В периода от

01.07.2014г. до 31.10.2014г. общия брой часове положен извънреден труд през официални празници е 9 часа.

За 2013 и 2014 години не е изплащано на ищеца никакво обезщетение/възнаграждение за платен годишен отпуск.

За периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд след работно време в размер на 2849.85 лева.

За периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г. възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни в размер на 5042.65 лева.

За периода от 01.07.2014г. до 31.10.2014г възнаграждение за положен извънреден труд през официални празници в размер на 379.98 лева.

За 2013 година за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск 20 дни в размер общо 3378.40 лева.

За 2014 година за неизплатено обезщетение за платен годишен отпуск 20 дни в размер общо 3378.40 лева.

\ Ищецът посочва, че в тези дни и часове не е включено времето , което е било нужно за транспорт от и до работното място на работника.

Претенциите включват само времето, в което е престиран реално положен извънреден труд. Посочва, че размерът е определен съгласно чл.262 от КТ.

Трудовият договор между страните е прекратен на 31.10.2014 година, считано от посочената дата.

Ищецът твърди, че работодателят не му е заплатил извънредния труд, полаган от него през целия период на работата му в Република България, нито възнаграждения за полагания труд през почивните дни и официалните празници, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск.

В допълнителна молба уточнение посочва, че падежът на задълженията е настъпил на 14.11.2014 година, тъй като съобразно правилата на работодателя трудовите задължения за месеца се заплащат на 10 число на следващия месец. Тъй като трудовото правоотношение е прекратено на 31.10.2014 година падежът на задълженията е настъпил на 10.11.2014 година. Поради изложеното и ищецът претендира присъждане на лихви.

Ищецът е направил доказателствени искания.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ БУЛСТАТ *********, чрез процесуален представител, е дал писмен отговор на предявения иск.

На първо място прави възражение по редовността на исковата молба, като посочва, че исковата молба е нередовна, тъй като не е посочено как е формиран размерът на задълженията за главница и лихви.

На следващо място заявява, че исковете са неоснователни както по основание така и по размер и следва да бъдат отхвърлени.

При условията на евентуалност, в случай, че исковите претенции бъдат изцяло или частично уважени, ответникът прави възражение за прихващане със сумата 10 823,23 лева с ДДС, която представлява стойността на заплатени от работодателя разходи за ищеца във връзка с престоя му в град Бургас за периода на изпълнение на трудовия договора. Конкретизира, че за период на трудовото правоотношение – от 06.08.2013 година до 07.11.2013 година е осигурявал на ищеца настаняване в хотел, като средната цена на една нощувка е била 9,00 лева.

За целия период на настаняването цената на нощувката на ищеца е била 3 762,04 лева с ДДС. За сметка на работодателя е била и осигуряването на храна от външен доставчик, която е включвала закуска и вечеря за работните дни, в почивните дни - и обяд. Средната цена за един ден е била 12 лева, като за целия период на договора сумата давана за храна на ищеца е била 5 022,84 лева. Във връзка с престоя на ищеца в Република България по повод договора са направени и разходи за пътуването му до Полша и обратно, конкретизирани по дати в писмения отговор, които са в общ размер 2 038,34 лева с ДДС. Ответникът излага, че видно от съдържанието на трудовия договор между страните те не са договаряли тези разходи да са за сметка на работодателя и поради това ищецът се е обогатил неоснователно и дължи на работодателя възстановяване на тези разходи.

Относно обстоятелствата, на които се основават исковете ответникът, чрез процесуални си представител, излага следното:

Посочва, че не отговаря на действителното положение твърдението за полаган извънреден труд по време на действие на договора и по-конкретно оспорва наличие на разпореждания на работодателя в този смисъл. Твърди, че работодателят не е издавал заповеди или други разпореждания за полагане на извънреден труд и съответно не е имал и не е водил отчети за извънреден труд. Посочва, че до работодателя никога не са достигали сведения за полаган извънреден труд. От друга страна посочва и, че ищецът никога не е уведомявал работодателя за полагане на извънреден труд. Поради това и с оглед регламентираната дефиниция в чл.143 от КТ счита, че не е налице посочената законова хипотеза. По фактите излага също така, че обекта, където е била местоработата на ищеца, е на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД и за него се прилага стриктен режим за достъп с осигурена храна, в това число за влизане и излизане. Конкретизира дневната продължителност на времето, което е било необходимо на ищеца, който е пътувал с автобус, до работното място и напускането му в края на работния ден.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, възразява по допускане на някои от доказателствените искания на ищеца, както и отправя доказателствени искания.

На основание чл.140 от ГПК следва да бъде изготвен проект за доклад на делото, с произнасяне по доказателствените искания на страните и насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Страните следва да бъдат приканени към спогодба или към медиация.

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК, поради което възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Предявените осъдителни искове са допустими.

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и са с правно основание чл. 150 вр. чл. 262, ал. 1, т. 1-3 и чл. 264 от КТ по исковете за заплащане на възнаграждение за извънреден труд, чл. 224 ал. 1 КТ по иска за заплащане на обезещтение за неизползван платен годишен отпуск и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД по исковете за мораторни лихви.