Решение № 4832 от 23.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4832 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20241100501638 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19234/22.11.2023 г., постановено по гр. дело № 34949/2023 г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав, частично са уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е признато за установено, че А. Г. Г., Ц. А. Г. и А. А. Г. дължат на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД сумата от по 52,26 лева, представляваща стойност на доставена от ищеца топлинна енергия за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. „********, магазин със стая, антре и клозет, с аб. № 95928, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 20.01.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2950/2021 г., по описа на СРС, 62 състав, като са отхвърлени исковете за главница по отношение на тримата ответници за разликата над уважения размер от по 52,26 лв. до пълния предявен размер, както и изцяло по отношение на тримата ответници искове за установяване на вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на доставена топлинна енергия за периода от 31.12.2018 г. до 11.01.2021 г., искове за стойността на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2018 г. до м.02.2020 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, както и искове за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за стойност на 1 извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 11.01.2021 г.

Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от по 6,19 лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от по 84,60 лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА ищцовото дружество е осъдено да заплати на адвокат Н.И. сумата от 300,95 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по исковото производство и на адвокат К.Б. сумата 300,95 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по в. гр. дело № 13395/2021 г. по описа на СГС.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която главните искове са били уважени е постъпила въззивна жалба от тримата ответници, чрез процесуалния им представител, в които са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържат, че не е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, тъй като ищецът не е установил, че те са ползвали реално имота. Изтъкват, че сумата искът е неоснователен, тъй като е в противоречие с Директива 2006/32 ЕО, изискваща сметките да са въз основа на реално потребено количество топлинна енергия. Сочат, че няма идентичност между собствения на ответнците стопански обект – магазин на ул. Верила № 1 и този, з която са представени индивидуални справки от Техем сървисис, тъй като се отнасяли за имот с адрес гр. София, *********. Молят съда да отмени решението в обжалваната част и отхвърли изцяло предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемия ответник - „Топлофикация София” ЕАД, чрез процесуалния си представител – юриск. М.К. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения. Претендира разноски за настоящата съдебна инстанция.

Третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба и не изразява становище по същата.

Решението в частта, с която са би отхвърлени исковете по отношение и на тримата ответници не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица - страни в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, 2 съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивните жалби за неснователни по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 9 от 11.07.1957 г., том ХХII, дело № 4056/1957 г. и нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване върху недвижим имот № 161 от 30.12.2003 г., том I, рег. № 5345, дело № 148/2003 г., от които се установява, че собственик на процесния имот е била В. Н.Б. – Г..

Съгласно представените препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници същата е починала на 08.06.2019 г. и е оставила като законни наследници ответниците А. Г.

Г. – съпруг и децата й - Ц. А. Г. и А. А. Г. и доколкото по делото не са ангажирани доказателства имотът да е придобит в режим на СИО, се налага извод, че след смъртта й ответниците са наследили процесния имот при равни квоти или всеки от тях по 1/3 ид.ч. от процесния имот (арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН).

Страните не спорят още по отношение на обстоятелството, че през процесния период между тях не е бил подписан писмен договор при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, а след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за небитови нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ. Принципно имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл.59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане. В този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).

Ето защо в конкретния случай първоинстанционният съд в съответствие с материалния закон е приел, че след като между страните не е налице валидно правоотношение по писмен договор за продажба на топлинна енергия, то ответниците следва да отговарят по правилата на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Без значение по отношение на ищеца е обстоятелството дали ответниците 3 дали лично и фактически ползват имота, тъй като отговорността по 59 ЗЗД произтича от факта на собственост между ответниците по отношение на процесния имот и присъединяването към топлопреносната мрежа.

По отношение на оплакването, че именно до имота на ответниците е доставена топлинна енергия следва да се отбележи, че от заключението на допуснатата и изслушана пред СРС СТЕ, което не е било оспорено от страните, и което настоящият състав на съда намира за компетентно и обективно даденото, и кредитира с доверие се установява, че няма начислена топлинна енергия за отопление и БГВ, а само за сградна инсталация, която се отчита по електронен път на база реално доставената до сградата топлинна енергия, която възлиза на 156,77 лв. Във връзка с оплакването във въззивната жалба следва да се изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на топлинната енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база. Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология. Ето защо са голословни оплакванията във въззивната жалба, че събраните доказателства и изводите на съда били базирани единствено на счетоводни записвания при ищцовото дружество, а не обективно отразеното от измервателните уреди.

Предвид оплакванията в жалбата за допуснати нарушения на правото на ЕС, следва де се посочи още, че с решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата етажна собственост, и чрез топлопроводите топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е „решава мнозинството“. Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва 4 сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части.

Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.“

В допълнение, с Решение от 5 декември 2019 г. по съединени дела С -708/17 и С725/17 Съдът на Европейския съюз (СЕС) прие, че в българската правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда-етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на правото на ЕС и в частност на правата на потребителите и регулацията за нелоялните търговски практики. Напротив, следва сметките за използваната топлоенергия в тези общи части да се изготвят индивидуално за всеки собственик на обект в сградата, като се изчисляват пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.