Решение № 11845 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11845 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110134091 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.

439, ал. 1 ГПК.

Ищцата Б. З. Т. твърди, че задълженията по Акт за установяване на задължения (АУЗД) № .-1/02.11.2020 г. са били установени с Акт за установяване на задължения (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № .1/02.11.2020 г., издаден от ., както и че ги е погасила изцяло. Поддържа, че плащането е извършено в периода от март 2021 г. до март 2022 г. - близо три години преди да получи покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с Рег. № . на КЧСИ. Сочи, че след получаване на АУЗД е влязла в кореспонденция с Дирекция „Общински приходи“ на . за разсрочване на задължението. Твърди, че съгласно указания на общината е предложила и изпълнила погасителен план с месечни вноски от по 75 лв.

Подчертава, че в приложените 24 броя разписки за извършени плащания по банковата сметка на ответника, чрез системата „.“, изрично е посочено като основание за плащане именно АУЗД № .-1/02.11.2020 г. Твърди, че е заплатила сума в общ размер от 876 лв. Оспорва становището на ., изпратено до ЧСИ, според което горните плащания са се отнасяли за задължения, възникнали преди издаването на АУЗД. Поддържа, че тъй като е плащала на основание самия акт, принудителното събиране на същите суми е неоснователно. По 1 изложените твърдения и доводи иска от съда да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 344,96 лв., данък върху недвижимите имоти за периода 2015 – 2019 г.; 294,37 лв., такса битови отпадъци за периода 2015 – 2019 г., 111,13 лв., лихва върху данъка, изчислена към 02.11.2020 г. за периода от 01.01.2015 г. до 02.11.2020 г., както и 96,07 лв., лихва върху таксата битови отпадъци, изчислена към 02.11.2020 г. за периода от 01.01.2015 г., отразени в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал.

3 ДОПК с № .-1/02.11.2020 г., претендирани по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с Рег. № . на КЧСИ.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът . не подава отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание ответникът, чрез своя процесуален представител, оспорва иска с довода, че постъпилите суми са погасили найстарите хронологически задължения на ищцата съгласно чл. 169 ДОПК, а не конкретно тези по процесния Акт.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154 ГПК, при предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – извършено плащане), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите, ищцата следва да докаже извършените плащания, а ответникът следва да установи, че са били налице основания да за отнасяне на плащанията на ищцата към погасяване на други вземания срещу ищцата.

От неоспорените от ответната страна 24 броя разписки, издадени от оператора, изпълняващ наредените парични преводи, се установява, че ищцата е извършила 24 броя отделни плащания по банковата сметка на . в периода 31.03.2021 г. – 14.03.2022 г. (л. 27-51 от делото). Всяко плащане е документирано с разписка от системата „.“, съдържаща уникален номер на трансакцията и изрично посочено основание: „ПЛАЩАНЕ ПО АКТ .-1 02.11.2020“. Общият размер на внесените суми възлиза на 876,33 лв., което надвишава пълния размер на задължението по процесния Акт (846,53 лв., общо главници и лихви).

В съдебно заседание ответната страна поддържа, че тези суми са погасили по-стари задължения на ищцата съгласно правилото на чл. 169 2

ДОПК. Съдът намира това възражение за неоснователно и недоказано.

Разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК повелява всяка страна да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си последици. Ответникът не е представил никакви доказателства за съществуването, изискуемостта и размера на твърдените „по-стари“ задължения, нито е подал отговор на исковата молба, с който да въведе тези факти своевременно в процеса.

Напротив, ищцата е доказала, че е плащала именно по конкретния акт, следвайки указанията на самата общинска администрация за разсрочване.

При тези данни, съдът намира предявените искове за изцяло основателни, поради което следва да бъдат уважени в предявения размер.

По разноските:

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение, валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 година относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г., поради което всички суми, които подлежат на присъждане следва да бъдат присъдени в евро, вместо в български левове, при курс от 1,95583 лева за едно евро и при спазване правилата за закръгляване, отразени в чл. 13 от горния закон.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищцата. Същата е доказала направени по делото разноски в общ размер от 36,03 евро, от които 33,52 евро, внесена държавна такса и 2,51 евро, държавна такса за издаване на обезпечителна заповед.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от Б. З. Т., ЕГН **********, срещу ., ЕИК ., искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че Б. З. Т. не дължи на . сумата от 344,96 лв., данък върху недвижимите имоти за периода 2015 – 2019 г.; 294,37 лв., такса битови отпадъци за периода 2015 – 2019 г., 111,13 лв., лихва върху данъка, изчислена към 02.11.2020 г. за периода от 01.01.2015 г. до 02.11.2020 г., както и 96,07 лв., лихва върху таксата битови отпадъци, изчислена към 02.11.2020 г. за периода от 01.01.2015 г. до 02.11.2020 г., отразени в Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК с № .1/02.11.2020 г., претендирани по изпълнително дело № . по описа на ЧСИ ., с Рег. № . на КЧСИ.

3

ОСЪЖДА ., ЕИК ., да заплати на Б. З. Т., ЕГН **********, сумата от 36,03 евро, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4