Определение № 34249 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34249 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110107912 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Ищецът С. М. М. е предявил срещу Л. Е. Р. и Д. А. Р. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик въз основа изтекла придобивна давност в негова полза в периода от 07.09.2009 г. до настоящия момент на следния имот: апартамент ............, находящ се в гр. ................., със застроена площ от 45, 86 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № 2, заедно с 2, 172 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, който апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор .............

Ищецът твърди, че на 07.09.2009 г. е сключил с Г. В. Е., в качеството й на пълномощник на Л. Р., предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент ............, находящ се в гр. ..............“ на първи етаж, състоящ се от една стая, кухня и сервизни, помещения със застроена площ от 45,86 кв. м. при съседи: стълбище, П. И. А., двор, Е. П. С., заедно с прилежащото му избено помещение № 2 при съседи: коридор, общо сервизно помещение, ул. „........... ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, определено със Заповед № ..... на Председателя на РНС „Х. Б.“, съгласно представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № .... том ...... per. № ........, дело № ............ г. по описа на нотариус В. Ч. с peг. № .......... в Нотариалната камара и район на действие Софийския районен съд, вписан в Служба по вписванията гр. София с вх. per. № ......... том .........., дело № 28209 от 1999 г., имотна партида № ....... който апартамент представлявал съгласно Схема: Самостоятелен обект в сграда е Идентификатор: ............, с предназначение жилище, апартамент, при съседни самостоятелни обекти, на същия етаж: ................ и ..................., под обекта няма, над обекта:

.................. Твърди, че при подписване на договора пълномощникът на ответницата му представил пълномощно от 19.07.2001 г., съгласно което разполагал с права да продава, заменя или дарява процесния апартамент при цена и условия, каквито намери за добре.

Посочва още, че в деня на сключване на предварителния договор е заплатил продажната цена за имота и е бил въведен във владение на същия. Ищецът посочва, че на 07.10.2009 г. е следвало да бъде сключен окончателният договор за прехвърляне на собствеността върху имота, като ден преди това – на 06.10.2009 г., е установил, че пълномощничката Е. не разполагала с необходимите декларации за липса на данъчни задължения и за семейно положение на упълномощителя. Сочи също така, че Л. Р. живеела от 1996 г. в Република Италия и не се интересувала от апартамента, като отказвала да изпрати необходимите 1 документи за изповядване на сделката, приемайки че даденото в полза на Е. пълномощно е достатъчно за прехвърляне на собствеността. Ищецът твърди, че живее необезпокоявано в апартамента от 07.09.2009 г., като на 24.10.2013 г. си направил заверен препис от предварителния договор с рег. № .....,., от 24.10.2013 г. по описа на Нотариус С. П., с рег. № ...... на НК, който бил основание за неговото владение. През м.04.2025 г. предприел действия по снабдяването си с констативен нотариален акт по отношение на апартамента, издадена му била схема за същия, издадено му било удостоверение, че имотът не е актуван като общински и държавен, а на 14.10.2025 г. подал заявление до областния управител за издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост относно процесното жилище, удостоверението по което все още било висящо за подпис. Ищецът твърди, че по повод смъртта на Г. Е. през началото на 2026 г., се е свързал по телефона с ответницата Л. Р. и й заявил, че собственик на апартамента, като владеел същия необезпокоявано 16 години. Посочва, че ответницата, след като разбрала, че той не разполага с титул за собственост, оспорила веднага правото му на собственост, но му заявила, че може да живее в имота и че тя няма време да се занимава с прехвърлянето на собствеността. Ищецът намира, че е придобил процесния апартамент въз основа на десетгодишно /недобросъвестно/ давностно владение, тъй като е бил наясно с обстоятелството, че е налице пречка за изповядване на прехвърлителна сделка – липса на необходимите нотариално заверени декларации, и въпреки това е продължил да владее същия като свой, считано от 06.10.2009 г. Евентуално сочи, че недобросъвестното владение е започнало да тече най-късно от датата на снабдяването му със заверен препис от процесния предварителен договор /24.10.2013 г./, поради което е и изтекла на 24.10.2023 г.

Обуславя правен интерес от предявяване на настоящия иск с оглед на обстоятелството, че ответниците оспорват правото му на собственост върху процесния апартамент, както и поради това, че само те разполагат с титул за собственост към настоящия момент и е възможно да бъде преустановено водоподаването, електроснабдяването, топлоснабдяването към имота от тях или да му бъде отнето владението на същото. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците Д.

А. Р. и Л. Р., с които оспорват допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът Л. Р. оспорва, че ищецът е собственик на процесния апартамент на основание десетгодишно давностно владение, като заявява, че собственици на същия са единствено тя и нейният съпруг - Д. А. Р.. Оспорва, че е имала намерение да прехвърля собствеността върху апартамента, а напротив – същият бил предоставен за ползване на нейната майка Г. Е..

Ответникът Д. А. Р. твърди, че с ответницата Л. Р. са сключили брак на 08.01.1997 г., като три години след това – на 14.12.1999 г. бил закупен и процесният апартамент. Посочва, че след като със съпругата си са се преместили да живеят в Република Италия, неговата тъща /Г. Е./ е останала да живее в имота. Твърди, че апартаментът е придобит от него и ответницата Л. Р. като семеен и никога не са имали намерение да го прехвърлят.

По редовността на подадената искова молба:

Изложените от ответника Д. А. Р. възражения във връзка с редовността на исковата молба са неоснователни. Съдът вече е извършил преценка за редовност на същата и след като е преценил, че тя е редовна, е разпоредил вписването й, което е и сторено.

По искането на ответника Л. Р. за спиране на производството на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК:

Ответницата Л. Р. навежда твърдения, че е налице основание за спиране поради висящо преюдициално гр. д. № 4987/2026 г. по описа на СРС, 118 състав, което производство, след служебно извършена справка от съда, е установено, че е с предмет чл.

108 ЗС. Съдът намира, че висящото към настоящия момент гр. д. № 4987/2026 г. по описа на СРС, 118 състав, не е преюдициално за настоящото гр. д. 7912/2026 г. по описа на СРС, 151 състав, тъй като последното е с предмет претенция с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за 2 признаване за установено, че ищецът е собственик на процесния апартамент, като изходът на спора по ревандикационния иск, предявен от Л. Р. срещу С. М. не е обуславящ за изхода на спора по настоящото дело. С оглед на изложеното, искането за спиране е неоснователно.

По доказателствената тежест

По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, че е придобил правото на собственост върху процесния имот по давност като в период от повече от 10 години е владеел имота трайно, явно и необезпокоявано с намерението да го свои и противопоставяйки владението си на собствениците.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Ищецът е поискал събиране на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане за доказването на твърдяното давностно владение, което искане е относимо и допустимо, като при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК до разпит следва да бъдат допуснати двама от поисканите трима свидетели.

Ответникът Д. А. Р. е направил искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал приложените от него към исковата молба документи, което искане следва да бъде оставено без уважение. Оспорването е общо и не налага представяне в оригинал на всички писмени доказателства, които са представени в заверени от процесуалния представител преписи.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2026 г. от 15.00 ч., за което страните да бъдат призовани.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Л. Р. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца и при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на изложените в исковата молба твърдения за владение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д. Р. по чл. 183 ГПК.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3