Решение № 139 от 20.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253000600265 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Добричкият окръжен съд, с присъда №12, постановена на 01.07.2025г. по НОХД 189/2025г. по описа на съда е признал подс. Н. С. Н. за виновен в извършване на деяние, наказуемо по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК за това, че на 16.05.2024г. в гр. Балчик, при условията на продължавано престъпление, използвал платежен инструмент – банкова карта №5169766225605940, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД без съгласието на титуляра А. Р. П. от гр. Балчик, като осъществил пет транзакции на обща стойност от 1030 /хиляда и тридесет/ лева и направил четири справки относно паричната наличност в банковата карта, като деянието не съставлява по-тежко престъпление. Индивидуализираното по реда на чл. 54 от НК наказание е „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, размерът на което е редуциран по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК на ДВЕ ГОДИНИ, търпимо при първоначален „общ“ режим. Наложено е и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева.

1

На основание чл. 45 от ЗЗД подс. Н. е бил осъден да заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието в полза на А. Р. П. в размер на 1030 /хиляда и тридесет/ лева, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2024г. до окончателно изплащане на сумата.

Със същата присъда подс. Н. е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск, както и направените по делото разноски.

Производството пред Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Н., чрез служ. му защитник – адв. Е. С. /ДАК/, в която се навеждат твърдения за явна несправедливост на наложеното наказание, доколкото подсъдимият е съдействал за разкриването на обективната истина. Молбата е за определяне на наказанието по реда на чл. 54 от НК в минимален размер от 2 /две/ години „лишаване от свобода“, което впоследствие да бъде намалено с една трета по реда на чл. 58а от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция подс. Н., редовно призован, се явява лично и се представлява от служебен защитник - адв. Е. С.

/ДАК/, който поддържа жалбата.

В лична защита подсъдимият заявява, че поддържа становището на защитника си.

Представителят на Апелативна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата, като намира наложените от първоинстанционния съд наказания за справедливи, поради което и моли присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена изцяло.

Изтъкват се лошите характеристични данни на подсъдимия и фактът, че на следващия ден той отново е опитал да вземе банковата карта.

Гр. ищец, редовно призован, не се явява пред състава на въззивния съд и не е взел становище по жалбата.

В последната си дума пред настоящата инстанция подс. Н. моли за намаляване на наказанието.

След преценка на съображенията, развити в жалбата на подсъдимото лице и изложените доводи от страните в хода на въззивните съдебните прения, както и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 313 2 и чл. 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна намери жалбата за неоснователна по следните съображения:

Съдебното производство пред ОС Добрич е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направили подобно искане и е заявил, че признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обв. акт, както и че не желае да се събират доказателства за тях или нови такива /л.71 от НОХД/; 2. съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепящи признатите факти /л.73 от НОХД/. При констатиране на тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че самопризнанията на подсъдимия Н. се подкрепят от събраните по делото доказателства в ДП, след което е провел съд. производство по диференцираната процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:

Свидетелите А. Р. П. и Л.Х.К. –германски граждани, живеели в недвижим имот- двуетажна къща в гр. Балчик, ул.“Тимок“ № 1А. В късните часове на 15.05.2024г. - ранните часове на 16.05.2024г., т.е. около полунощ подс. Н. влязъл в къщата през незаключена „плъзгаща се врата“, която св. П. и К., които по това време се намирали в къщата, оставили притворена. Тъй като преди време подс. Н. бил работил за кратко при тях, познавал разположението на постройката. Като се качил на втория етаж подсъдимият влязъл в стая, използвана за спално помещение, отворил чекмедже на находящия се там шкаф и намерил дамската чанта на св. П.. Подсъдимият отворил чантата, извадил портмоне от нея и в него видял банкова карта и листче с изписан на него ПИН-код. Като взел банковата карта и листчето, подсъдимият върнал портфейла в дамската чанта, а последната оставил на мястото, откъдето я бил взел, след което излязъл от къщата.

Банковата карта, която подсъдимият взел, била на името на св. А. Р. П., издадена от „УниКредит Булбанк“ АД и с №5169766225605940. Разполагайки с банковата карта и ПИН-кода за нея, подсъдимият решил да я използва и да изтегли пари от нея - отишъл при АТМ № A5600152 на ЦКБ АД, намиращ се в гр. Балчик, ул.“Приморска“ № 8, поставил банковата карта и въвел ПИН-кода изписан на листчето, като направил три парични транзакции – първата била в 00:54:24ч. - изтеглил сумата от 30 лева, втората в 00:55:30ч. - изтеглил сумата 3 от 300 лева, а третата - в 00:57:01ч. - изтеглил сумата от 300 лева. С така изтеглената сума от общо 630лв. подс. Н. посетил игрална зала „MagicBet“ в гр. Балчик, където изхарчил парите. След което, подсъдимият решил отново да изтегли пари от картата и отишъл до намиращото се в близост до игралната зала АТМ устройство на “Euronet 360 Finance” Ltd, намиращо се в гр. Балчик, ул.“Генерал Заимов“ № 2 с обозначение ENBG0423/BALCHIK/BGR, където в 04:34:44ч. направил справка относно баланса /паричната наличност/ в банковата карта, в 04:36:32ч. отново направил справка относно баланса /паричната наличност/ в банковата карта, в 04:36:43ч. извършил парична транзакция, като изтеглил сумата от 100 лева и в 04:38:10ч. направил справка относно баланса /паричната наличност / в банковата карта. Връщайки се при АТМ № A5600152 на ЦКБ АД, намиращ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“№8 в 04:42:56ч. подсъдимият отново направил справка относно баланса /паричната наличност/ в банковата карта и в 04:43:43ч. извършил парична транзакция, като изтеглил сумата от 300 лева. Съгласно описаното по-горе подс. Н. използвал банковата карта на св. П. общо девет пъти и успял да изтегли общо 1030 лева.

В ранните сутрешни часове на 16.05.2024г. подс. Н. след като решил ,че банковата карта вече не му е нужна, я върнал в къщата на св. П. и К., като оставил картата в портмонето, откъдето я бил взел.

През деня на 16.05.2024г. св. П. била известена от „УниКредит Булбанк“ АД за направените с банковата й карта парични транзакции, като след като установила картата на мястото, на което я била оставила, св. П. отишла до банката в Балчик и поискала картата да бъде блокирана, като я предала за унищожение.

На 17.05.2024г. подс. Н. решил отново да вземе банковата карта от къщата на св. П. и К.. Към 18:00ч. на 17.05.2024г. подсъдимият влязъл в къщата, находяща се в гр. Балчик, ул. “Тимок“ №1А, качил се на втория етаж и от портфейла на св. П., като не намерил процесната банкова карта, взел две други банкови карти, издадени от германска банка. По същото време в къщата св. П. и К. имали гости – това били свидетелите Д.Х. и Г.Х., и двамата от гр.

Балчик. Когато с двете карти, издадени от германска банка, подс. Н. тръгнал да излиза от къщата, той бил спрян от св. Х., който го бил видял от двора.

Подсъдимият бил видян и от св. Х. и К., но успял да избяга. Св. П., като 4 установила ,че от портфейла й липсват двете банкови карти, уведомила германската банка за блокирането им. Подс. Н. не посмял да използва двете карти, издадени от чужда банка, като на 27.05.2024г. двете банкови карти били предадени от него на полицейските служители, които ги върнали на притежателя им – св. П..

За да обоснове фактическите си изводи, първоинстанционният съд е кредитирал самопризнанието на подс. Н. депозирано по реда на чл. 371, т. 2 от НПК в хода на предварителното изслушване; показанията на разпитаните свидетели П., К., Х. и Х., обективирани в съответните протоколи за разпит; писмените доказателства и доказателствени средства; приетите като компетентно изготвени заключения по видео-техническата и лицевоидентификационната експертиза.

От заключението по назначената видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза се установява, че лицето, което е заснето на 17.05.2024г. в двора на къщата на св. П. и К., когато е било спряно от св. Х. да излиза от нея, както и лицето, което в ранните часове на 16.05.2024г. използвало банковата карта на св. П. е едно и също и това е подсъдимият Н. С.

Н..

Настоящият състав на Апелативен съд - Варна от своя страна установи, че на досъдебното производство са били събрани всички относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Правилно и обосновано първостепенният съд е съобразил, че волеизявлението на подсъдимия е обезпечено от доказателствата, събрани и проверени в хода на досъдебното разследване и кореспондира на изготвените съдебни експертизи, удовлетворявайки основополагащото принципно начало на чл. 31 от Конституцията, възпроизведено в чл. 116 НПК за недопустимост обвинението и присъдата да се основават само на направено самопризнание.

Първоинстанционното съдебно производство е приключило със съдебен акт, с който съдът, при съблюдаване нормата на чл. 373, ал. 3 от НПК се е произнесъл по въпросите за виновно извършеното деяние, неговата престъпна съставомерност и произтичащите от това санкции. В хода на въззивната проверка не се навеждат възражения, а и не бяха констатирани нарушения в избора и провеждането на процедурата по изслушване на изявлението на подс.

5

Н..

Въззивната инстанция изцяло споделя направените от първоинстанционния съд изводи досежно приложимия материален закон законосъобразно е приложена нормата на чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с оглед реализирания от подсъдимия съставомерен резултат. Окръжен съд – Добрич правилно е констатирал обективната и субективната съставомерност на деянието: от обективна страна подсъдимият е използвал платежен инструмент – банкова карта № 5169766225605940, издадена от банка „УниКредит Булбанк“ АД без съгласието на титуляра А. Р. П., като осъществил пет транзакции на обща стойност от 1030 /хиляда и тридесет/ лева и направил четири справки относно паричната наличност в банковата карта. Налице е и другата предпоставка, предвидена в разпоредбата на НК - деянието не съставлява по-тежко престъпление. Правилно първостепенният съд е квалифицирал престъплението като продължавано, доколкото подс. Н. е извършил девет деяния, които осъществяват поотделно състава на чл. 249, ал. 1 от НК, извършени са в рамките на четири часа, при една и съща обстановка, при форма на вината – пряк умисъл, като последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. от субективна страна законосъобразно е прието, че престъплението е извършено умишлено при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – подс. Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Последният е съзнавал, че не е титуляр на банковата карта и че използвайки я, ще нанесе имуществени вреди на А. П..

Основното оплакване на жалбоподателя е свързано със справедливостта на наложеното му наказание, което обаче е декларативно заявено и не е подкрепено с доказателства и доводи, неизтъкнати пред първостепенния съд и неотчетени от него при индивидуализиране на наказанието на подсъдимото лице.