Решение № 985 от 09.12.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 3200/2024
- Вид
- Решение № 985
- Подписан
- 09.12.2024
- В сила
- 01.01.2025
- Състав
- ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 73 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 3, изр. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 144, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 985 гр. Б., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря РАЙНА Г. Ж. като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120203200 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР и е образувано по жалба на Ж. Х. Ж., ЕГН **********, чрез адв. И., против Заповед за задържане на лице № 434зз-302/25.07.2024г., издадена от А. Я. К. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Б..
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се излагат твърдения, че е издадена в нарушение и несъответствие с целта на закона.
В открито съдебно заседание жалбоподателката, редовно уведомена се явява лично заедно с адв. И.. Процесуалният представител поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.
Ответникът по жалбата – А. Я. К., инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Б., редовно призован, се явява лично, като предвид настъпили непредвидими обстоятелства от личен характер, уведомява съда, че няма да участва в производството.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид изложените доводи, съобрази събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Н а 25.07.2024г. в 18:20 ч. ответникът, в качеството му на полицейски орган, е издал Заповед за задържане на лице с рег. № 434зз-302/25.07.2024г., с която на посочената дата жалбоподателката е била задържана за срок до 24 часа /до 15:00 ч. на 26.07.2024 г. / на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за това, че има данни, че на 25.07.2024 г. в гр. Б., ж.к.
„С.“ пред бл. ..., вход ..., се е заканила с нанасяне на телесна повреда срещу лицето Ж. Г. С. – престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, за което е било образувано ДП № 434 ЗМ-525/25.07.2024 г.
1
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 53 от ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, като заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР. Независимо от това от доказателствата по делото се установява, че заповедта не е била подписана от органът, който я е издал към момента на съставянето й и връчване на копие от нея на жалбоподателката. В чл. 72, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено в изречение 2, че заповедта се подписва от полицейския орган и задържаното лице. В преписката представена по делото на л. 23 е наличен препис на заповедта, който е подписан от полицейския орган. Същевременно жалбоподателката е представила писмено доказателство – копие на заповедта, което твърди, че й е било връчено, видно от което липсва подпис на полицейския орган, който следва да бъде положен при задържането на лицето и съставяне на заповедта. Единствено е положен подпис при освобождаване на задържаното лице в 15:00 часа на 26.07.2024 г. В заповедта за задържане изрично е посочено в частта от съдържанието й, наименована „разписка“, че задържаното лице получава копие на заповедта. Следователно при условие, че на жалбоподателката е било връчено неподписано от полицейския орган копие на заповедта, категорично следва да се приеме, че заповедта е била подписана след връчването й, т.е. в по-късен момент от съставянето й. Ето защо според съда е била нарушена разпоредбата на чл. 74, ал. 3, изр. 2 от ЗМВР при съставяне на процесната заповед за задържане и същата се явява незаконосъобразна.
Съгласно нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Предпоставка за прилагането на задържането като принудителна административна мярка, е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с разкрИ.ето на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, като въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. В случая от събрания доказателствен материал се установява, че към момента на задържане на жалбоподателката, не е имало данни за извършено от нея престъпление и неправилно е била приложена разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта са изложени фактически основания за издаването й, а именно, че на 25.07.2024 г. в гр. Б., ж.к. „С.“ пред бл. ..., вход ..., жалбоподателката се е заканила с нанасяне на телесна повреда срещу лицето Ж. Г. С.. От показанията на свидетелите Ж. С. и М. Ж. се установява, че жалбоподателката не е отправяла заплахи срещу свидетеля С.. Точно обратното, свидетелят Ж. заявява, че именно той е подал сигнал на спешен телефон 112 за оказване на съдействие от полицейски служители предвид предприети неправомерни действия от свидетеля С. спрямо жалбоподателката. От своя страна свидетелят С. посочва, че не е съобщавал на 2 полицейските органи, че е бил застрашен от жалбоподателката. Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите С. и Ж. относно изложените от тях факти, че жалбоподателката не е отправяла заплахи срещу свидетеля С.. При така установеното по делото съдът намира, че жалбоподателката е била задържана на 25.07.2024 г. с процесната заповед за задържане, без да са били налице законовите предпоставки на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗМВР, посочен от полицейския орган като основание за предприемане на задържането. В тази връзка може да се направи и извод, че е бил и нарушен принципът за съразмерност при упражняване на правомощията на контролния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в настоящия случай не е било оправдано, тъй като в случая не са били налице конкретни данни, че жалбоподателката е извършител на тежко умишлено престъпление – закана за нанасяне на телесна повреда.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната заповед за задържане е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 434зз-302/25.07.2024г., издадена от А. Я. К. полицейски инспектор при Второ РУ към ОД МВР-Б., с която е била задържана Ж. Х. Ж., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Б. в 14 - дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
3