Решение № 683 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Варна, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова

Членове:

Елина Пл. Карагьозова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20263100500895 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №2447/01.04.2026г. от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, „Варна Тауърс- Г“ срещу решение №75/03.03.2026г., постановено по гр. дело № 20253130100774/2025г. на Районен съд - Провадия, с което са отхвърлени превядените от въззивника срещу К. Н. В., ЕГН **********, адрес гр. Д., ул. „Х. К.“ № * искове на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане за сумите, както следва: 124,92евро /244,32лева/, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 249,84евро /488,64лева/ за главница за незаплатена цена на мрежови услуги по фактури, издадени за периода 16.08.2021г. 14.10.2024г. за обекти с клиентски номер 7100005330 и абонатен номер 32Z412102004008O за обект в гр. Дългопол, *** и абонатен номер 32Z4121022100694 за обект в гр. Дългопол, ***, вх.А, ап. 41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 1

09.01.2025г. до изплащане на задължението и 8,41евро /16.44лева/, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 16,81евро/32,88лева/ за мораторна лихва за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 09.01.2025г., за което вземане е издадена заповед № 75/24.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 20/2025г. на ПРС.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Поддържа се, че към датата на съставяне на фактурите титуляр на партидата в системата на ищцовото дружество е ЕТ „Космос – Марияна Атанасова“, ЕИК 103291793. След извършена справка в АВ се е установило, че собственици на процесния обект на потребление за периода от 16.08.2021 г. до 14.10.2024г., находящ се в гр. *, ул. „*" №1*, с абонатен номер 32Z4121020040080 са К. Н. В. и А. П. В.а.

Именно с тях е възникнало правоотношението за продажбата на ел. енергия на основание Закона за енергетиката.

Посочва се, че крайният снабдител не би могъл да знае каква е актуалната собственост на имота и дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица (чл.11 и 12 от ОУ на "Енерго про Продажби" АД).

Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Енерго-Про Продажби" АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.

За процесния период е била предоставяне непрекъснато услуга достъп до електроразпределителната мрежа на обекта по два абонатни номера, които са присъединени към при резервирана мощност от капацитета в размер на 13 кВт.

По изложените правни и фактически съображения въззивникът поддържа, че се дължи и цената за мрежови услуги без значение дали е била ползвана електроенергия.

2

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба, моли за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е сезиран с предявени от „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД срещу К. Н. В. искове на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 124.92евро /244,32лева/, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 249.84евро /488,64лева/ за главница за незаплатена цена на мрежови услуги по фактури, издадени за периода 16.08.2021г. - 14.10.2024г. за обекти с клиентски номер 7100005330 и абонатен номер 32Z412102004008O за обект в гр. Дългопол, *** и абонатен номер 32Z4121022100694 за обект в гр. Дългопол, ул. Георги Димитров № 95, вх.А, ап. 41, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.01.2025г. до изплащане на задължението и 8,41евро /16,44лева/, представляваща 1/2 от задължение цялото в размер на 16,81евро/32,88лева/ за мораторна лихва за периода от датата след падежа на вземането по всяка фактура до 09.01.2025г., за което вземане е издадена заповед № 75/24.01.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 20/2025г. на ПРС.

В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за процесните суми.

Ищецът излага, че ответникът са в договорни отношения, по силата на договор за доставка на ел. енергия, като ответникът е потребител с клиентски 7100005330 и абонатен номер 32Z412102004008O и абонатен номер 32Z4121022100694 за обект в гр. Дългопол, ***. Съгласно справка в Агенцията по вписванията ответникът е собственик на обекта.

Твърди се, че ищецът доставил на ответника количество ел. енергия и последният дължи заплащане на същата в претендираните размери, както и 3 цената за достъп. Поради неплащане на падежа ответникът изпаднал в забава и дължи мораторна лихва върху главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяка от фактурите до 09.01.2025г.

По изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че се дължат процесните суми.

По делото е постъпил отговор от ответната страна К. Н. В. в срока по чл.131 от ГПК.

Оспорва предявените искове по основание и размер.

Твърди се, че партидата на електроснабдения имот се води на ЕТ „Космос – Марияна Атанасова“, ЕИК 103291793. Отделно от изложеното след 22.08.2024г. ответникът се е разпоредил с имота и е прехвърлил собствеността на Мустафакемал Семиев Ахмедов, поради което не следва да отговаря за неплатената електрическа енергия. За периода 16.08.2021г. до 21.08.2024г. не се явява потребител. Ответникът прави възражение за погасителна давност.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От представената справка от Агенцията по вписванията се установява, че ответникът е съсобственик с А. П. В.а на недвижим имот представляващ ПИ с идентификатор №***, ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор идентификатор

№***, с адрес гр. Дългопол, ***.

От същата справка се установява, че дворното място и сградата са прехвърлени с договор за покупко – продажба на Мустафакемал Семиев Ахмедов на 22.08.2024г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 ОУ /действащи, одобрени с решение на ДКЕВР ОУ 061/07.11.2007г./ на на „Енерго про Продажби“ АД „потребител на енергия” се определя като физическо лице- собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си.

4

Обектът на въззиваемия електропреносната мрежа. е бил електроснабден с достъп до

Следователно за периода 16.08.2021г. до 21.08.2024г. ответникът е материално легитимиран да отговаря по предявените искове.

Отделно от това се плаща и цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като стойността на услугата зависи от предоставената мощност.

Това задължение произтича от разпоредбата на чл.28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /редакцията ДВ, бр. 39 от 2014 г. и към 24.12.2021 г.), която гласи, че битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител. Мрежови услуги според §1, т.7 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия в приложимата редакция са услугите, свързани с достъп, пренос и всички утвърдени от ДКЕВР добавки за съответния ценови период.

По отношение на дължимата цена за електроенергия и достъп са представени три броя фактури, по които претендира плащане с дата 16.08.2021г., 15.09.2021г., 14.10.2021г.

Същите обаче са издадени на ЕТ „Космос – Марияна Атанасова“, с клиентски номер 710005330 с адрес на потребление два обекта: гр. Дъгопол, ***, вх. А, ап.41 и ***. Такъв търговец не е регистриран в ТРРЮЛНЦ. Това не разколебава извода, че материално отговорен е собственика на имота.

По делото не е представена фактура №03126221198/16.08.2021г. за сумата 12.29лева, която е предмет на заповедта изпълнение и на предявения иск. Приета е като доказателство фактура с №0355029073, с дата 12.09.2024г., на стойност 7.24 лв. Тя не съвпада по номер, дата и стойност с посочената в извлечение за фактури и плащания на л. 22 от първоинстанционното дело, която всъщност е и процесната за сумата 12.29лева. Следователно не е установено по несъмнен начин сумата, която се дължи за този период.

Останалите две фактури, по които се претендира плащане – същите съвпадат по номер, дата и стойност с посочените в коментираното извлечение, от които може да се извлече количеството потребени ел. енергия и достъп, както тяхната стойност.

5

Вземанията от тях обаче се явява погасени по давност, тъй като задълженията за електроенергия се погасяват с три годишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Падежът на двете фактури е 30.09.2021г. и 22.10.2021г., съгласно извлечението на л.22 и давността изтича за последната фактура на 22.10.2024г., а заявлението прекъсващо давността е подадено на 09.01.2025г.

Следователно за този период искът подлежи на отхвърляне.

За периода 22.08.2024г. до 14.10.2024г. въззиваемият не се явява потребител на енергия, тъй като се е разпоредил с имота. В тази връзка предявеният главен иск се явява неустановен по своето основание за този период. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че неизпълнението на задължението по чл.17, т.3 от ОУ да се уведоми „Енерго про продажби“ АД за настъпилите промени в собствеността влече след себе си отговорност за заплащане на потребената електроенергия и цената за достъп от този, който вече не е титуляр на правото на собственост или на вещното право на ползване. Няма такава законова или договорна разпоредба за подобна пасивна солидарност.

Следователно и за този период главният иск също следва да бъде отхвърлен, като недоказан.

Поради неоснователност на главния иск неоснователен се явява и акцесорния такъв.

Изложени мотиви обуславят крайният такъв за потвърждаване на първоинстанционното решение.

По разноските:

С оглед изходът от спора първа на въззивникът не се следват разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №75/03.03.2026г., постановено по гр. дело № 20253130100774/2025г. на Районен съд - Провадия.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

6

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________