Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 354 от 24.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 565/2025
Вид
Определение № 354
Подписан
24.04.2026
Състав
Илиана Георгиева Димитрова Васева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 354 гр. Пазарджик, 24.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20255200100565 по описа за 2025 година

Образувано е по исковата молба на Р. К. П., ЕГН **********, с адрес с. П., ул.

***, чрез пълномощника му адв. Е. И.

(АК-Пловдив) против „ЮРОБАНК

БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша", ул. „Околовръстен път" №260.

В исковата молба се твърди, че ищецът, в качеството си на потребител по смисъла на чл.§13, т.1 от ЗПП сключел с ответното дружество договор за кредит № PLUS - 20497752/ 22.03.2024 г.

Твърди се, че в процесния казус били налице хипотезите на чл.143,т.9, т.10 и т.18 от ЗЗП във връзка с така сключения договор.

Банката не е спазила чл.143, т.18 във вр. 147, ал.1 ЗЗП, както и разпоредбата на чл.59, ал.2 ЗКИ, а клаузата в договора предвиждаща, заплащане еднократна такса ангажимент, както на множеството застраховки, задължителни по договора, очевидно заобикаляли закона и накърнявали правата на другата страна по облигационното отношение. Липсвала каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Макар да била предвидена като такса ангажимент и застраховки в договора, сумата представлявала предварително отчетена в падежните вноски сума, която не била включена в ГПР. Застраховките в размер на 3900,96 лева също не представлявали част от общият размер на кредита. Освен това, че кредиторът заблуждаващо посочил, че общият размер на кредита е в размер на 12 000,00 лева, като съгласно договора било предвидено, че потребителят дължи застраховка, която се заплаща от кредитополучателят, а кредиторът удържа сумата от общият размер на дълга, както и таксата ангажимент.

Навеждат се съображения, че в договора бил предвиден ГПР в по-нисък размер от реалния размер на ГПР и чрез занижаване на размера на ГПР и лихвения процент кредиторът целял да заблуди потребителя за реалните параметри на договора за 1 кредит, което представлявало недобросъвестна търговска практика. Изтъква се, че неяснотите, вътрешното противоречие и подвеждащото оповестяване на изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят уреждал като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договаряне (чл.22 ЗПК).

Нарушени били и изискванията на чл.11, ал.1, т.9 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, тъй като кредиторът заблудил потребителят, че уговорената възнаградителна лихва в размер на 16,83 % е била фиксирана и непроменлива – в СЕФ кредиторът предоставил преддоговорната информация, че дължимата лихва е непроменлива за целият период на олихвяване.

Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърденията.

Въведеният петитум е съдът да прогласи нищожността на договор за кредит Ns PLUS - 20497752/ 22.03.2024 г., като противоречащ на императивни изисквания на ЗПП и ЗПК, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл.19. ал.4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК и чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

Извършена е размяна на книжата с ответника по реда, като в срока по чл. 131, ал.1 е постъпил писмен отговор, с който се оспорва исковата претенция и са изложени обстоятелствени съображения.

При тези данни и за да се произнесе съдът взе предвид следното :

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и въведеният петитум, описани по-горе, съдът намира, че съобразно правилата за определяне на родовата подсъдност, визирани в чл.103 и чл.104, т.4 ГПК, настоящото дело не му е подсъдно.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ГПК на районните съдилища са подсъдни всички граждански дела, с изключение на тези, които са подсъдни на окръжния съд.

Според правилата на родовата подсъдност, установени във все още действащата редакция на чл.104, т.4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.

В постоянната практика на ВКС, намерила израз в Определение № 829 от 3.04.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 618/2024 г., I т. о., Определение № 134 от 22.01.2024 г. по ч. т. д. № 1958/2023 г., I т. о., Определение № 50164 от 4.09.2023 г. по т. д. № 1815/2022 г., II т. о., Решение № 76 от 15.07.2016 г. по т. д. № 888/2015 г., I т. о., се приема, че по иск за съществуване на договор, какъвто е искът за обвяване нищожността на процесния договор за кредит, размерът на цената на иска съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК представлява стойността на договора – размерът на отпуснатия кредит. В този смисъл е и Определение № 101/05.03.2026 г.

2 по в.ч.гр.д. № 22/2026 г. на ПАС, постановено по реда на чл.122 ГПК.

В разглежданата хипотеза, видно от твърденията на ищеца, а и от приложения като писмено доказателство договор № PLUS - 20497752/ 22.03.2024 г., се установява, че размерът на отпуснатия кредит възлиза на сумата от 12 000 лв., предоставени на ищеца, върху която сума били начислени и всички акцесорни вземания по същия договор - застрахователна премия, такса ангажимент, лихви и др., формиращи общата стойност на плащанията към кредитора в общ размер от 25 705,68 лв. В случая обаче и макар общата сума на всички тези отделни вземания по договора да надхвърля прага от 25 000 лв., то те не са водещи за понятието „стойност на договора“, която, се определя единствено от сумата на отпуснатия кредит, т.е. в случая сумата от 12 000 лв.

А след като стойността на договора е под размера от 25 000 лв., то компетентен да се произнесе по предявения иск по правилата за родовата подсъдност в случая е районния съд, поради което и на основание с чл.118, ал.2 ГПК и чл.119, ал.1 предл. посл. от ГПК, разглежданото производство следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд – Панагюрище, съобразно настоящия и постоянен адрес на ищеца – потребител, които са в с.П., ул. ***.

По изложените съображения Пазарджишкия окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 565/2025 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик и ИЗПРАЩА делото по подсъдност за разглеждане от Районен съдПанагюрище.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Пловдив в едноседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 3